4
гр. д. № 843/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1239
София, 20.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 843/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Е. А. Г. е подала касационна жалба срещу решение от 25.05.2011 г. по гр. д. № 554/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 25.01.2011 г. по гр. д. № 5225/09 г. на Варненски РС, с което е допуснато да се извърши делба между С. Г. и А. Г. на два недвижими имота: 1. – апартамент № 48 с идентификатор 10135.3515.479.6.48, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 91.49 кв. м., заедно с избено помещение и 2,3360 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и 2. – лозе, съставляващо ПИ №035001 по действащия план за местността „Пътека тала”, в землището на [населено място], с площ от 1399 кв. м. при права по ? за всеки от тях, като е отхвърлен иска по отношение на касаторката. К. довод е за нарушаване на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено позоваване на всички предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка. Твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос допустимо ли е назначаване на Д. експертиза за установяване дали една от страните по делото произхожда от наследодателя в производство за делба на недвижими имоти. Не са изложени мотиви дали този въпрос е от значение за изхода на спора и с какво се обосновава наличието на някоя от формално изброените предпоставки за допускане на касационна проверка.
Ответникът по касация С. Г. поддържа, че не е налице основание за допускане касационна проверка, тъй като в касационната жалба не е формулиран ясно и точно правния въпрос решен от съда, който е от значение за изхода на спора.
Ответникът А. Г. не е взел становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 5000 лв., поради което е допустима.
За да се произнесе по искането за допускане до касационна проверка на въззивното решение съдът обсъди наведените доводи и въз основа установените факти по делото намери следното:
Касаторката е конституирана като страна-ответник в производството по делото след постъпили данни, че наследодателят Г. С. Г. е направил в нейна полза универсално завещание.
Касаторката е противопоставила възражение, че искът за делба предявен от С. Г. Г. е неоснователен, тъй като той не е съсобственик на описаните имоти. Те са собственост на А. Г. на основание наследяване от родителите му С. Г. В. и М. В. и на касаторката на основание завещание, направено в нейна полза от Г. С. Г., нейн чичо. Поддържала е и това, че ищецът не произхожда от наследодателя Г. С. Г..
С приета графическа експертиза е установено, че завещанието не е написано и подписано от завещателя Г. С. Г..
Прието е от фактическа страна, че наследодателите му С. Г. В. и М. В. са придобили през 1966 г. правото на собственост върху апартамента, предмет на делба, а през 1971 г. правото на собственост върху лозето, също предмет на иска за делба. След смъртта си С. В., починал 1988 г. и М. В., починала 2006 г. са оставили за наследници синовете си Г. С. Г. и А. С. Г.. Г. С. Г. е починал през 2007 т. и оставил за наследник ищеца по иска С. Г. Г..
По повод направеното оспорване на произхода на С. Г. от Г. Г., той е представил удостоверение за раждането му, от което се установява, че в акта за раждане като баща е записан Г. С. Г.. Удостоверението е прието като доказателство в проведеното съдебно заседание на 28.10.2010 г. и не е било оспорено от касаторката. В това заседание е оставено без уважение искането й за допускане на Д. експертиза, за установяване дали Г. С. е биологичен баща на С. Г..
Въз основа на установените факти съдът е приел, че касаторката не се легитимира като съсобственик на имота на основание завещание, тъй като то е нищожно, не е написано и подписано от завещателя. Ищецът С. Г. е доказал, че е наследник на Г. Г. с представеното удостоверение за раждане, в което Г. Г. е вписан като баща на С. Г.. Имотите предмет на делба са съсобствени между С. Г. Г. и А. С. Г. на основание наследствено правоприемство при права по ? ид. ч.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за допустимостта на изслушване на Д. експертиза в делбеното производство при направено оспорване на произхода на ищеца от наследодателя Г. С. Г.. В нарушение нормата на чл. 343 ГПК не е допуснал това доказателствено средство. С това се е произнесъл по въпроса за допустимостта на доказателствените средства при оспорване на произхода в делбеното производство в нарушение на задължителната практика, което обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
Поставеният въпрос решен от съда не е съществен за изхода на спора по отношение на касаторката. Тя черпи права от универсално завещание. По отношение на него е установено, че е нищожно на основание чл. 42, б. б във вр. с чл. 25 ЗН. С това е отречено качеството на наследник на касаторката на основание завещание. Касаторката не е наследник по закон на наследодателите С. и М. В., чиито имоти са предмет на делба, поради което тя няма правен интерес от оспорване произхода на С. от прекия му наследодател, който черпи права по наследствено правоприемство.
На следващо място касаторката е заявила, че оспорва произхода, но не е конкретизирала кой факт е породил обективираната в акта за раждане родствена връзка между съделителя ищец и лицето, вписано в акта за раждането му като баща. Произходът от бащата може да е резултат на презумпцията за бащинство по чл. 61 СК (чл. 31 от СК от 68 г., действал към датата на раждане на ищеца), от припознаване, осиновяване или установяване на бащинство по съдебен ред. За да се прецени основателността на направено доказателствено искане, следва страната да посочи за установяването на кой факт иска то да бъде допуснато. Касаторката не е мотивирала искането си, поради което съдът не е имал основание да го уважи.
Разрешеният от съда процесуален въпрос за относимостта и основателността на процесуалното искане не е обусловил решаващите изводи на съда за това дали касаторката е съсобственик на имотите, предмет на делба, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.05.2011 г. по гр. д. № 554/2011 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: