2
гр. д. № 2197/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 232
София, 17.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 2197/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от П. Т. Р. частна жалба срещу определение № 772/16.12.2011 г. на Добрички окръжен съд (Д.), с което е потвърдено определение от 28.04.2011 г. и определение от 23.06.2011 г., постановени по гр. д. № 36/2011 г. на Балчишки районен съд. С първото е прекратено производството по предявения от жалбоподателката и Ш. отрицателен иск за установяване, че ответниците [фирма], [населено място] и С. Н. не са собственици на два недвижими имота с иднетификатори……. и ………., в землището на [населено място], а с второто жалбоподателката и И. Ш. са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 114.26 лв., представляваща част от платените от дружеството разноски по делото.
В изложението към частната касационната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за наличието на правен интерес от предявения иск в противоречие с възприетото в правната теория, че при предявяване на отрицателен установителен иск не е необходимо да се доказва активна легитимация. Поддържат че само в производство по така предявения иск може да се установи на какво основание държавата е станала собственик на терена и дали сключеният от нея договор за продажба на земята в полза на ответника [фирма], [населено място] през 2007 г. е породил вещно-прехвърлително действие.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащи на обжалване определения, поради което е допустима.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
П. Т. Р. и И. Ш. са предявили срещу С. Н. и [фирма], [населено място] иск за установяване по отношение на ответниците, че те не са собственици на поземлени имоти с иднетификатори …… и …….., в землището на [населено място]. Образувано е гр. д. № 36/2011 г. на Балчишки районен съд, производството по което е било прекратено с определение № 291 от 28.04.2011 г. по съображения, че въпросът за това дали ищците се легитимират като собственици на имотите, предмет на иска, на основание земеделска реституция, е решен с влязло в сила на 18.06.2006 г. решение, постановено по гр. д. № 346/2001 г. на Балчишки РС. Поради отричане на претендираното от тях право на собственост с влязло в сила решение, те нямат интерес да отричат претендираните от ответниците права върху същите имоти.
Изводът за недопустимост на исковете е обоснован и законосъобразен.
От приложеното решение по гр. д. № 346/2001 г. на Балчишки районен съд се установява, че то е образувано по предявен от жалбоподателките и Д. Д. срещу [фирма], [населено място], [фирма] – София и Р.”Я., [населено място] ревандикационен иск за две ниви, с №№ …. и ….. по плана за земеразделяне. С постановеното решение е било прието за установено, че ищците не се легитимират като собственици на имотите. Въз основа на техническата експертиза е намерено, че в кадастралния план от ….. г. не се съдържа достатъчно данни за да се индивидуализират с точно местонахождение и граници внесените от наследодателя им в ТКЗС земи.
С експертиза е било установено и това, че признатите за възстановяване имоти са били включени в терена, отреден за международен пионерски лагер и комплекс „С.” [населено място]. М. лагер е бил изграден през 1968 г. и функционирал като такъв до 1984 г., но процесните имоти не са усвоени за него, а за мероприятието комплекс „С.”. Отреждането за това мероприятие е било основание за промяна на предназначението на терена и отчуждаването му от АПК. За реализиране на мероприятието са били построени два къмпинга „Е.” и „И.” и ресторант „И.”, идентичен с изпълнения в спорните имоти.
След упражнен косвен съдебен контрол за законосъобразността на решенията на ОСЗ, от които ищците черпят права, е прието, че не са били налице предпоставките за реституция, поради наличие на ограничение по чл. 10б ЗСПЗЗ, въпреки че по данни от техническа експертиза застроената и прилежаща площ за мероприятието е определена на 1054.60 кв. м., а общата площ на възстановените два имота възлиза на 2.315 дка. Въз основа на така установените факти съдът е отхвърлил ревандикационния иск като неоснователен, с което е отрекъл със сила на пресъдено нещо претендираните от жалбоподателите права на собственост върху имотите.
По предявения в същото производство насрещен иск от [фирма], [населено място] съдът е приел за установено, че дружеството се легитимира като собственик на сградата – ресторант, чиято реално застроена площ, установена с техническа експертиза, надвишава посочената в акта за държавна собственост. Ресторантът е изпълнен като едноетажна сграда включваща открита тераса и кухненски бокс включително и складове към него, всички изпълнени на общо застроена площ от 714.40 кв. м. и разположени изцяло в имот № ….., както и складове с прилежащ стопански двор изпълнени на площ от 340 кв. м. и попадащи в имот № ……
Описаната по-горе сграда е била предоставена за оперативно управление и стопанисване на Комбинат за производство на птиче месо и яйца – Т. през 1988 г. През 1990 г. за сградата, представляваща полумасивна едноетажна постройка с предназначение ресторант е съставен акт за държавна собственост № …. от 23.11.90 г., в който тя е описана със застроена площ от 300 кв. м. Отразено е, че е предоставена през 1988 г. на КППМЯ –Т..
През 1992 г. съгласно съставен разделителен протокол ресторантът е бил предоставен на един от правоприемниците на комбината – „Я. ”, [населено място].
След влизане в сила на решението по ревандикационният иск [фирма], [населено място] е закупило от държавата спорните два имота, които са били актувани като държавни, а по-късно е обособил част от тях в самостоятелен имот с площ от 600 кв. м., който е продала на ответницата С. Н.. Тези новонастъпили факти са мотивирали жалбоподате да предяват отрицателни установителни искове срещу „Яйца и птици – Зора”, [населено място] и С. Н..
Предявените отрицателни установителни искове имат за предмет отричане правото на собственост върху терена на ответниците. Първият ответник черпи вещни върху терена от сключен договор за продажба за терен с обща площ 2316 кв. м. с областния управител на област Д. на 12.12.2006 г., т. е. след влизане в сила на решението по гр. д. № 346/2001 г. на Балчишки РС, а ответницата Н. от договор за продажба сключен с първия ответник през 2007 г. за 600 кв. м. от имота описан по-горе, за който е бил отреден имот №…. по действащия план.
Обоснован е изводът на съда, че по разрешените материалноправни въпроси, предмет на разглеждане на гр. д. № 346/2001 г. на Балчишки РС, е формирана сила на пресъдено нещо относно легитимацията на ищците като собственици на имотите на основание земеделска реституция, която обвързва ответника „Я.”, [населено място] и неговия правоприемник.
Разрешеният от съда въпрос е за наличието на правен интерес от предявения иск.
Отрицателният установителен иск за собственост е допустим, когато ищецът има правен интерес от отричане на претендираното от ответника вещно право.
След като е отречено ищците да са носители на право на собственост за имотите, придобити от ответниците, на основание реституция по ЗСПЗЗ с влязлото в сила решение и те не сочат друг факт, с който да обосноват правния интерес от предявения иск, то изводът за неговата недопустимост е обоснован.
В развилото се производство по предявения ревандикационен иск ищците е следвало да установят своите права върху възстановените имоти, както и това дали поради извършеното застрояване в тях, те не са подлежали на реституция изцяло или ограничението на разпоредбата на чл. 10б ЗДПЗЗ се разпростира само върху застроената и необходима за обслужване на постройките част от имотите. В това производство е било установено, че земята, отредена за обществено мероприятие, е била отчуждена от АПК, което я е стопанисвало към 1982 г. и това е основанието, на което държавата е придобила вещни права върху нея. С постановяване на влязлото в сила решение по предявения от касаторите ревандикационен иск са преклудирани доводите им, които в качеството на ищци са могли да направят и с които обосновават правото си на собственост върху имотите на основание земеделска реституция.
Правният интерес следва да бъде обоснован при предявяване на вещен иск било той положителен установителен или отрицателен установителен. В случая касаторите не са установили правния интерес от предявяване на иска, поради което производството по него правилно е прекратено.
Формулираният в касационната жалба правен въпрос не е обусловил извода на съда за недопустимост на иска, поради което той не може да бъде определен като обща предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационна проверка на определение № 772 от 16.12.2011 г., постановено по гр. д. № 714/2011 г. Добрички ОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: