3
гр. д. № 3938/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 531
София, 10.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3938/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Г. К. С. и Т. К. С. Министерство касационна жалба срещу решение от 04.02.2013 г. по гр. д. № 7475/2012 г. на Софийски градски съд, ІV Д с-в., с което е потвърдено решение от 14.06.2011 г. по гр. д. № 2537/1999 г. На Софийски РС, с което допуснатият до делба недвижим имот – УПИ ХІІ-405 в кв. 89 по плана на [населено място], район „К. – В.” и построената в него жилищна сграда на площ от 62 кв. м. са изнесени на публична продан и са отхвърлени претенциите по сметки по чл. 61, ал. 1 ЗЗД поради погасяването им по давност. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност. Допускането до касационна проверка се иска по разрешения процесуален въпрос – задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства във връзка с наведения от касаторите довод, за придобиване на недвижимия имот, предмет на делба, на основания давностно владение. В останалата част от изложението на касационната жалба в т. от 2 до 5, се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса за приложението на института на придобивната давност при действието на различна нормативна уредба в периода, в който е осъществявано владението. В т. 6 до т. 22 от изложението се поддържа, че съдът не е обсъдил част от гласните и писмени доказателства, в резултат на което е формирал необосновани правни изводи.
Ответниците по касационната жалба С. М. Н. и К. М. К. и Столична община не са подали отговор по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение съдът взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение на Софийски районен съд, от 14.06.2011 г. по гр. д. № 2537/1999 г., постановено във фазата по извършване на делбата, като допуснатият до делба имот – УПИ ХІІ-405 в кв. 89 по плана на [населено място] ,район „К. „ В. и построената в него жилищна сграда на площ от 62 кв. м. са изнесен на публична продан на основание чл. 348 ГПК.
В касационната жалба не се съдържа твърдение, че при постановяването му съдът е разрешил процесуални или материалноправни въпроси в противоречие с практиката, или че те се решават противоречиво или са от значение за точното прилагане на закона, което да сочи на наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Формулираните въпроси са относими към разрешения с влязло в сила решение, постановено в първата фаза на делбата (на 10.03.2008 г. по гр. д. № 117/2008 г. на СГС, влязло в сила на 04.12.2008 г., когато с определение № 79 от същата дата по гр. д. № 2619/2008 г. на ВКС, не е допусната касационна проверка), въпрос за принадлежността на правото на собственост към момента на предявяване на иска.
Съгласно чл. 280, ал.1 ГПК и разясненията дадени със задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният от касатора процесуалноправен или материалноправен въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда. В разглеждания случай предмет на потвърденото от въззивния съд решение е определяне способа за прекратяване на съсобствеността върху допуснатия до делба недвижим имот.
Въпросите относно това дали имотът, предмет на иска за делба, е съсобствен, между кои лица и при какви права, е бил предмет на разрешаване в първата фаза на делбата, която е приключила с влязло в сила решение от 04.07.2001 г. по гр. д. № 2537/1999 г. на СРС, потвърдено частично с решение от 10.03.2008 г. по гр. д. № 117/2007 г. на СГС. Решението е влязло в сила на 04.12.2008 г., когато с определение от същата дата по гр. д. № 2619/2008 г. на ВКС на основание чл. 288 ГПК не е допусната касационна проверка на възивното решение.
Поставените в касационната жалба въпроси в т. 1 – 5 са извън предмета на обжалваното решение, поради което те не съставляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В допълнение твърдението, че: „липсата на установена практика по новоприетия ГПК е самостоятелно основание за допускане на разглеждания казус пред ВКС за установяване на единна практика по въпросите за придобиване на правото на собственост върху постройките по давност и на възмездно основание” е некоректно поставен. ГПК е процесуален закон и извън предметния му обхват е правното регулиране на института на придобивната давност, който е материалноправен и уреден в ЗС. В изложението в т. т. от 6 до 22 са направени твърдения за нарушение на процесуални и материалноправни норми, които обуславят основанието по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационна проверка. Тези доводи обосновават основанията по чл. 281 ГПК за отмяна на въззивното решение, но те подлежат на обсъждане след допусната касационна проверка.
След проверка на касационната жалба не се установи да е налице общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касация на обжалваното решение, поради което касационната жалба ще бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.02.2013 г. по гр. д. № 7475/2012 г. на Софийски градски съд, ІV Д с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: