4
Гр. д. № 4875/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 622
София, 20.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. дело N 4875/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. К. срещу решение № 166 от 30.05.2014 г. по гр. д. № 208/2014 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 577/2013 г.на Великотърновски районен съд и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК е постановено друго, с което е отменено на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС решение на общото събрание, вписано с регистрационна карта № 544 от 21.01.2013 г. в публичния регистър на община В. Т. за избор на управител на етажна собственост на сграда с административен адрес [населено място], ул. М. поле” № 21, като нищожно – постановено в противоречие с императивни норми на закона. Касационният довод е за необоснованост на извода, че решението на общото събрание е нищожно поради липса на доказателства за съществуването на повече от един вход в сградата, което дава основание управлението на всеки от тях да се извършва от отделна етажна собственост. Касационният довод е за необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че през 1995 г. сградата на градската поликлиника в [населено място] е бил със статут на публична държавна собственост по данни от съставения за това акт № 128 от 09.02.1995 г. С решение на общинския съвет на Велико Т. публичното здравно заведение за извънболнична помощ Амбулаторно-поликлинично здравно заведение е преобразувано в еднолично търговско дружество с държавно имущество с фирма „Д. І – Велико Т.” Е. (Д.-І)
С решение от 21.12.2000 г. на ОбС Велико Т. имотът е изваден от списъка на публичната общинска собственост и е обявен за частна общинска собственост. След извършване намаляване капитала на Е. Д.-І Множество самостоятелни обектив нея са продадени, в резултат на което по отношение общите части на сградата е възникнала етажна собственост.
От регистрационната карта на сградата в режим на етажна собственост с рег. № 83 от 22.06.2010 г. се установява, че избраната форма на управление е общо събрание.
През 2013 г. по повод подадено заявление за административна услуга до общината, на ищеца Д.-1 Велико Т. Е. му е станало известно, че на основание чл. 46 ЗУЕС в общината са подадени уведомления от управителите на отделни входове в сградата в режим на етажна собственост, за които са издадени регистрационни карти общо осем броя. Между тях е и издадената рег. карта № 544 от 21.01.2013 г., от която се установява, че е определена форма на управление на етажна собственост – общо събрание и управител д-р М. К.. С писмени доказателства приети по делото – схеми на самостоятелни обекти, се установява че д-р К. е собственик на самостоятелни обекти в сградата, съставляващи лаборатория „Медика”, а рентгеновите кабинети са собственост на д-р „М.”, като достъпът до тези два обекта в сградата се осъществява от един вход. Собствениците на тези самостоятелни обекти, обслужвани от един вход, са учредили самостоятелна етажна собственост за управлението им данни за което се съдържа в рег. карта № 544 от 21.01.2013 г. По делото не са представени писмени доказателства за проведено общо събрание.
Узнаването на този факт е мотивирало Д.-1-Велико Т.” Е. да предяви иск по чл. 40 ЗУЕС, като в петитума е поискал решението на общото събрание от 21.01.2013 г. да бъде обявено за нищожно на две основания : 1. като противоречащо на закона на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като в сградата няма обособени повече от един вход съгласно одобрения архитектурен проект, по който е изпълнена и 2. поради нарушение нормите за свикване и провеждане на общо събрание поради липса на кворум, разрешаване на въпроси извън компетентността на този орган и при участието на лица без право на глас.
Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е приел, че по делото не е доказано на 21.06.2013 г. да е проведено общо събрание на част от етажни собственици в сградата при спазване законовите изисквания. Доказателствената тежест за установяване на този факт се носи от ответника по иска д-р К., който след получаване на исковата молба не е подал отговор по нея и не е ангажирал доказателства или направил доказателствени искания. Не са представени доказателства от ответника и за установяване на съществуването на самостоятелен вход в сградата, който да обслужва само обекти, притежавани от двамата собственика, което е основание управлението на тези общите части от сградата може да се осъществява самостоятелно.
Приел е също, че взетото решение на 21.06.2013 г. противоречи на императивни разпоредби на ЗУЕС, поради което е нищожно. То противоречи на чл. 3 от закона, съгласно който за управление на общи части в сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 и чл. 32 ЗС (текста на нормата е цитиран некоректно, тя препраща към нормите на чл. 42, 43 и 44 ЗС).
Въззивният съдът е определил правната квалификация на предявения иск като такъв по чл. 40 ЗУЕС и съобразно изложените съображения е намерил, че той е основателен и го е уважил като е отменил решението, взето от общо събрание на етажни собственици и вписано с рег. карта № 544 от 21.01.2013 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че изводът на съда
за това дали самостоятелните обекти, собственост на С. „Медика” с управител жалбоподателя и на д-р М., които са с предназначение лаборатории и рентгенови кабинети, се обслужват от самостоятелен вход в сградата и това съставлява основание по чл. 8, ал. 2 ЗУЕС общи части от сградата да се управляват от самостоятелна етажна собственост е незаконосъобразен, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му.
Основанията за отмяна на въззивно решение се обсъждат от съда, когато е допусната касационна проверка. Основанията за допускане на такава са регламентирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. В касационната жалба не е направено позоваване на нито едно от тях въпреки дадените на страната указания за представяне на изложение, което отговаря на изискванията на закона, и не е мотивирано искане за допускане на такава проверка.
Заявеното в изложението, че съдът се е произнесъл по това дали, когато в сграда няколко самостоятелни обекти се обслужват от самостоятелен вход, това е основание по чл. 8, ал. 2 ЗУЕС за учредяване на самостоятелна етажна собственост за управление на тези общи части, може да се определи като общо основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Този въпрос е решен от съда при правилно прилагане на закона и в съответствие с практиката на ВКС, която приема, че разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС намира приложение, когато в сграда с множество самостоятелни обекти съществуват два и повече входове, всеки от които осигурява достъп до част от самостоятелните обекти. Тъй като тази обща част осигурява достъп и обслужва само част от самостоятелните обекти, това е основание управлението й да се извършва от самостоятелна етажна собственост, учредена от собствениците на обектите в сградата, които тя обслужва.
В тежест на касатора е било да установи, кой е входът от сградата, обслужващ само помещенията на С. „Медика” с предназначение лаборатории, притежавани от него, както и рентгеновите кабинети, притежавани от д-р М., както и че този вход обслужва само тези обекти в сградата. Той не е изпълнил това си процесуално задължение в срока по чл. 131 ГПК, поради което при недоказване на относимите за спора факти е направен обоснован извод, че не е било налице основание за учредяване на самостоятелна етажна собственост на основание чл. 8, ал. 2 ЗУЕС.
При проверка на решението не се установи да е налице общо основание за допускане касационна проверка на решението по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което такава няма да бъде допусната.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 166 от 30.05.2014 г. по гр. д. № 208/2014 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: