4
гр. д. № 4791/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 503
София, 17.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на петнадесети октомври, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4791/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от С. Ч. Ч. касационна жалба срещу решение от 22.04.2013 г. по гр. д. № 229/2013 г. на Пазарджишки ОС, с което е отменено първоинстанционното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от касаторката срещу А. Б. ревандикационен иск за сграда от допълващото застрояване, застроена на площ от 37.2 кв. м. (съгласно изменението на иска направено в съд. заседание от 17.10.2011), намираща се в южната част на имот пл. № 1261, който е част от УПИ ІІІ-1261, 1262, в кв. 89, по плана на [населено място].
Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК. Наличието им се обосновава с твърдение, че съдът се е произнесъл по материалнопавни въпроси, които е разрешил в противоречие с възприетото в задължителната практика ва ВКС.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Предявеният ревандикационен иск е отхвърлен от въззивния съд, след като е прието, че касаторка, ищца по иска, не се легитимира като собственик на спорната сграда, тъй като праводателят й не е бил носител на това право и не е могъл да й прехвърли вещни права за нея.
От фактическа страна е установено, че през 2009 г. касаторката е сключила договор за покупко-продажба с праводателите Д. и А. Ю. за поземлен имот пл.№ 1261, с площ от 242 кв. м., за който заедно с имот пл. 1262 е бил отреден УПИ … в кв. 89, по плана на [населено място] и построените в този имот жилищна сграда на 97 кв. м., едноетажна масивна сграда на 46.80 кв. м. и стопанска сграда на площ от 28 кв. м.
Продавачът Д. Ю. е придобил право на собственост върху продадения имот през 1994 г., когато родителите му А. и К. Ю. са м у продали описания поземлен имот, който по плана от 1984 г. е съставлявал самостоятелен парцел ІV-609, в кв. 91, а по действащия към 1994 г. план за него и за съседния имот пл. № 1262 е бил отреден парцел ІІІ-1261, 1262, в резултат на което по отношение на него е възникнала съсобственост.
С техническа експертиза е установено, че през 1991 г. съсобствениците на парцела са построили в него два гаража на основание одобрен архитектурен проект и строителни книжа. По проекта гаражите са ситуирани в южната част на имот пл. № 1261, по източната му граница в посока север – юг, като единият гараж е със склад и означен с буква „А” с площ от 36 кв. м. като е отразено, че се проектира за М., а другия е означен с б. „Б” и проектиран с площ от 21,00 кв. м. и предназначен за А. Ю.. След оглед на място вещото лице е установило, че в имот пл. № 1261 са построени два гаража, отразени на скицата към заключението с №№ 1 и 2, които са с входове от към улицата от изток, която е и източна граница на ПИ и масивна постройка на площ от 14 кв. м., разположена между гараж 2 и сградата на допълващото застрояване в имот пл. № 1262. След измерване е установено, че гаража от север и означен с № 1 е с площ от 22.6 кв. м., гаражът в посока юг и означен с № 2 е с площ от 23.2 кв. м., а до него е изпълнена и постройката на 14 кв. м, която е долепена до жилищната от юг построена в поз. имот № 1262.
Съсобствеността върху гаражите е прекратена със съдебна спогодба, сключена на 16.03.1992 г. между съсобствениците на терена към този момент А. Ю. и В. П. М. по гр. д. № 115/92 г. на Пещерски РС, с която в дял на Ю. е поставен гараж с площ от 21 кв. м., построен в имот пл. № 1261, а в дял на М. е поставен гараж с площ от 36 кв. м. и лятна кухня със складови помещения и изба под цялата сграда, застроена на площ от 48 кв. м. През 1994 г. В. М. се снабдява с констативен нот. акт № 27 от 26.05.1994 г. за собственост върху постройките от допълващото застрояване, в който са описани построените в имот пл. № 1262, както и гаража от 36 кв. м., построен в имот пл. № 1261 и правото на строеж за него.
С договор за покупко-продажба сключен на 04.11.2008 г. В. М. е продал на ответника по иска А. Б. правото на собственост върху поземлен имот пл. № 1262, участващ в образувания УПИ …, в кв. 89 по плана на [населено място], както и построените в него двуетажна жилищна сграда на площ от 107.00 кв. м., масивна едноетажна сграда на площ от 24 кв. м. и масивна едноетажна сграда от допълващо застрояване-гараж на площ от 36.00 кв. м.
При така установените факти обоснован от техните правни последици е изводът, че ищцата не се легитимира като собственик на сградата, предмет на иска. Правото на собственост за тази сграда от допълващото застрояване е придобито от М. на основание чл. 92 ЗС и делба от 1992 г. Сключеният от касаторката с Д. Ю. договор за покупко-продажба на имот пл. № 1261 и построените в него сгради не е прехвърли право на собственост за спорната постройка, тъй като съсобствеността върху нея е прекратена през 1992 г. Праводателят й не е бил носител на право на съсобственост за тази сграда, поради което и не е могъл да й прехвърли това право. Обосновано аргумент за този извод е намерен и в това, че с техническата експертиза е установено, че намиращите се сгради в придобивия от нея имот пл. № 1261 не съответстват на описаните в нот. акт за покупко-продажба № 162, рег. № 1952, по н. д. № 150 от 23.12.2009 г., в който са сградите от допълващото застрояване са описани като: едноетажна масивна сграда на 46.80 кв. м. и стопанска сграда на площ от 28 кв. м, каквито в имота не съществуват.
Допускането до касационна проверка се иска по разрешените въпроси: 1. когато в нот. акт на купувача на реална част от урегулиран поземлен имот е записано, че купува само постройките, намиращите се в тази част, може ли да се приеме, че става собственик и на постройка, построена в другата реална част на парцела; 2. когато в акта за прехвърляне на право на собственост върху реална част от УПИ, не е записано, че купувача не придобива права върху някоя от постройките, построена в него, става ли той собственик на всички сгради на основание приращение.
Тези въпрос не са разрешавани от съда и не са обосновали решаващите му изводи. Продажбата на маломерен поземлен недвижим имот, за който при действието на З. е отреден съсобствен парцел, който по при действието на ЗУТ съставлява ПИ, тъй като няма данни сметките по регулация да са уредени в срока по § 6,2 ал. 2 от ПР на ЗУТ, няма за последица прехвърляне на реална част от съсобствен имот, още повече, че при сключване на договора за продажба имотът е бил застроен с основна жилищна сграда и сгради от допълващото застрояване, поради което той е загубил самостоятелното си значение и на основание чл. 38 ЗС е със статут на обща част по предназначение. Разпореждането с правото на собственост има за последица прехвърляне на вещни права върху идеална част от ПИ, а по отношение на сградите е транслирало права само за тези, за които продавачът по договора се е легитимирал като носител на правото на собственост. По отношение на сградите от допълващото застрояване с предназначение гараж и гараж със склад, съсобствеността е прекратена със съдебна спогодба, сключена между съсобствениците на терена. В резултат на това всеки съсобственик на терена е станал собственик на конкретна сграда, от построените в него и не е налице основание за прилагане принципа на приращение.
Поставените два въпроса не обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по тях.
Не са основание за допускане касационна проверка и поставените два въпроса под №№ 3 и 4 в изложението. Въпросът дали след построяването на незаконни сгради в съсобствен имота без отстъпено право на строеж съсобствениците придобиват право на собственост върху построеното и то може да е предмет на делба, също не е бил решаван от съда. Сградите от допълващото застрояване, ситуирани в поземлен имот 1261, са построени на основание одобрен архитектурен проект и издадено строително разрешение, поради което са законни. Като построени в съсобствен имот са станали съсобствени между собствениците на терена по приращение – чл. 92 ЗС. Тази съсобственост е била прекратена със съдебна спогодба, от който момент съсобствениците на терена са се легитимирали като индивидуални собственици на всяка една от постройките и са могли валидно да се разпореждат с тях.
Поставеният пети въпрос, дали е допустимо пред въззивната инстанция да се твърдят нови обстоятелства от ответника е от процесуален характер. Съдът не е изградил правните си изводи въз основа на заявени пред него нови обстоятелства. Той е обсъдил твърдяните и установените факти по делото при разглеждането му пред първоинстанционния съд и е изградил изцяло правните си изводи на тях. Въпросът също не съставлява обща предпоставка за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.04.2013 г. по гр. д. № 229/2013 г. на Пазарджишки ОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: