4
гр. д. № 1534/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 821
София, 02.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 31 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1534/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 15.03.2010 г. по гр. д. № 133/2008 г. Бургаски окръжен съд е отменил решение по гр. д. № 175/1999 г. на Бургаски РС и е решил спора по същество като е признал за установено по отношение на М. Р. В. и Ж. М. Р., че ищците Н. Т. С., С. А. С. и Е. А. С., заместили в хода на процеса починалата страна А. Т. С., и К. С. П. са собственици на имот пл. № 128, с площ от 900 кв. м., в кв. 25, м. „Поляните”, в землището на [община] на основание земеделска реституция, с изключение на намиращата се в имота улица, както е отразено на скица № 4 към заключението на тричленната експертиза приета от районния съд. С решението е отхвърлен предявения ревандикационен иск за същия имот като неоснователен и ответниците са осъдени да заплатят на ищците направените разноски по делото общо в размер на 711 лв.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Н. Т. С., С. А. С. и Е. А. С. и К. С. П., чрез процесуалния им представител адв. К. Г. от АК-Б. в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на част от имот № 128, отредена за [улица] г. К. довод е за необоснованост на извода за неоснователност на иска в тази част, тъй като той не съответства на установеното по делото, че теренът не е отчуждаван за мероприятието и то не е реализирано.
Въззивното решение в частта, с която е уважен установителния иск за собственост се обжалва от ответниците по иска М. Р. В. и Ж. М. Р. с довод за незаконосъобразност на изводите, че касаторите не са придобили вещни права върху имота на основание давностно владение осъществявано от 1946 г. до 1975 г.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжаване въззивен акт, поради което са допустими.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да уважи иска в установителната му част съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищците се легитимират като собственици на имота на основание реституция по ЗСПЗЗ с решение № 61 от 17.06.1993 т. 1993 г. Имотът представлява част от бивша нива с площ от 5 дка в м. „Поляните” в землището на [населено място], придобита от наследодателя им С. П. на основание Закона за селскостопанско настаняване на бежанците от 1926 г., за което е съставен нот. акт № 9, т. V, рег. 20, по н. д. № 9/1945 г. Имотът е представлявал парцел 1194 по частния земеустройствен план от 1929 г. По действащия регулационен план бившата нива е заснета като няколко имота, един от които е пл. № 128 и за него е бил отреден парцел ІХ-128 с площ от 900 кв. м.
С гласни доказателства е установено, че ответниците по иска М. и Ж. Р. са установили владение върху имота през 1946 г. на основание неформален договор за замята и през 1975 г. са се позовали на давностно владение и снабдили с нот. акт за собственост.
По доводът, че имотът през 1945 г. е бил включен в строителните граници на населеното място, поради което е загубил земеделския си характер и не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ е прието, че с включването на имота в регулация той не е загубил земеделския си характер, тъй като е запазил предназначението си за задоволяване на селскостопански нужди. Установено е и това че през 1962 г. имотът заедно с други 28 дка земеделска земя е бил причислен към ДПФ, заедно със земите на бившите членове на ТКЗС А. и преминал към ДЗС М. по данни от протокол от 21.11.1962 г. В случая земята е била отстъпена безвъзмездно на Държавата.
Въз основа на така установените факти съдът е намерил за неоснователен доводът за придобиване на имота на основание давностно владение като се е позовал на забраната за прилагане на този придобивен способ, установена с нормата на чл. 86 ЗС по отношение на държавни имоти.
І. По жалбата на ищците Н. Т. С., С. А. С. и Е. А. С. и К. С. П.:
В изложението към касационната се твърди, че съдът се е произнесъл по съществения за изхода на спора въпрос отредената площ за [улица] с плана от 1945 г., която не е била реализирана и не е предвидена за изграждане с плана от 1988 г. и за която не е проведена процедура по отчуждаване дали е собствена на ищците или с отреждането й за обществено мероприятие е преминала в собственост на държавата. Този въпрос е решаващ за изхода на спора, тъй като за тази част от имота искът е отхвърлен. Решаването му е от значение за точното прилагане на ЗПИНМ и правилника за прилагането му, поради което е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение по него.
ІІ. По жалбите на ответниците по иска М. В. и Г. Д..
В изложението към касацинната жалба касаторът В. твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос дали касаторите са могли да придобият правото на собственост върху имота на основание давностно владение след като той е имал селищен статут, собственикът е запазил правото на собственост върху него в реални граници и имотът не е включван в блок на ТКЗС. Вторият разрешен въпрос от съда е подлежала ли е на включване в държавния поземлен фонд нивата от 5 дка, след като е била със селищен статут и съгласно чл. 12 ЗТПС, земи до 5 дка, намиращи се в чертите на населените места не се вземат предвид при определяне на размера на обработваемата земя. На трето място е разрешен и въпроса на основание ПМС 137/ 1962 г. дали се отчуждава само обработваема земеделска земя.
Поставените въпроси са разрешени от съда в съответствие с действалата нормативна уредба. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г.( отм.) в кооперативното стопанство се внасят както земите, които се намират вън от регулационния на селището, така и тези, включени в регулационния план на населеното място. Членкооператорите са били длъжни да внесат в кооператива своята собствена земя, поради което е направен обоснован извод, че земеделската земя, включена в регулационния план на населеното място, е била внесена в кооперативното стопанство, поради което по отношение на нея деривативния придобивен способ – давностно владение е бил неприложим. Наред с това по отношение на този имот, който е бил в чертите на населеното място и незастроен е действал и ограничителния режима за разпореждане с него установен със ЗРПВПВННИ.
Касаторката Г. Д. твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалните въпроси за редовността на исковата молба и легитимацията на страните в нарушение на процесуалните норми, което определят като основание по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Въззивното решение е постановено, след като предходното влязло в сила е било отменено по реда на отмяната. В развилите се преди това производства по делото на три инстанции, въпросите за редовността на исковата молба относно индивидуализацията на имота, предмет на иска са били разрешени. При новото разглеждане на делото те не са повдигани от новоконституираната страна – необходим другар, съпругата на М. Р.. В изложението към касационната жалба са формулирани „основни въпроси” решени от съда в 16 точки към раздел І. В изложението не е формулиран материалноправен или процесуален въпрос, който е решен от съда и който е решаващ за изхода на спора. Направеното многословно изброяване на извършени съдопроизводствени действия, даването на оценка на правното им значение според касаторите, не удовлетворява изискването за точно и ясно формулиране на разрешените от съда и обусловили правната му воля по изхода на спора процесуални или материалноправни въпроси и обосноваване на наличието на някоя от посочените в закона предпоставки за допускане на касационна проверка по тях. В обобщение не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивнотно решение по касационната жалба на ответниците.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.03.2010 г. по гр. д. № 133/2008 г. Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен установителния иск за собственост по отношение на частта от имот пл. № 128, в кв. 25 в м. Поляните по плана на [населено място] относно частта от имота, отредена за [улица] към заключението на тричленната техническа експертиза.
УКАЗВА на касаторите Н. Т. С., С. А. С. и Е. А. С. и К. С. П. в едно седмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 100 лв. и представят доказателство за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: