4
гр. д. № 43/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 254
София, 04.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 13 март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 43/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. К. Г. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение от 03.08.2011 г. по гр. д. № 8194/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 7097/2006 г. на Софийски РС, и е решен спора по същество като е прието за установено по отношение на Д. С. Г. и Д. К. Г., че С. В. Р. е собственик на ? ид. ч. от имот с площ от 1205 кв. м., намиращ се в [населено място], [улица], във вилна зона Киноцентъра ІІІ, който имот съставлява УПИ ІХ-112, а по предходния регулационен план парцел ІП-4317. К. довод е за неправилност на решението, поради допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалните въпроси: дали е задължително да се прави доклад по делото, когато то е върнато за ново разглеждане след отмяна на предхождащото го на основание чл. 304 ГПК; относим ли е отказът на страната от правото да получи правна квалификация на спора, указание за това, кои факти подлежат на доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях и дали този отказ освобождава съда от задължението да го направи в доклад; при направено оспорване на материалната законосъобразност на констативен административен акт в гражданския процес дали оспорилата го страна носи доказателствената тежест за установяване, че някоя от предпоставките за издаването му не е била налице или доказателствената тежест се носи от страната, която се ползва от акта. Направено е позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касация С. Р. не е взел становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Срещу Д. С. Г. и касаторът е предявен от С. В. Р. установителен иск за собственост на ? ид. ч. от УПИ ІХ-112 във вилна зона Киноцентъра ІІІ, в землището на [населено място]. Ищецът се е позовал на договор за дарение направено в негова полза през 1969 г. , а също и на придобивния способ давностно владение, което е осъществявал от 1969 г. до 2004 г.
Касаторът и ответницата Г. са противопоставили довод, че са придобили правото на собственост върху имота на основание договор за продажба сключен през 2004 г., по който праводателите им са се легитимирали като собственици на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ.
От фактическа страна е установено, че праводателите на касаторите са наследници на С. П., който като член на ТКЗС е внесъл нива с площ от 1.352 дка, в строителните граници на [населено място]. С решение № 5862 от 05.10.1999 г. на ОСЗ е възстановено правото на собственост върху имота във възстановими граници, като е посочено, че се възстановяват 732 кв. м. от УПИ ІХ-112, целия с площ от 1205 в. м. и 620 кв. м. от УПИ VІІІ-111. С решение № 5863 от 05.10.1999 г. ОСЗ е възстановила правото на собственост на наследниците на П. върху нива от 2.649 дка, като 469 кв. м. от този имот попадат в УПИ ІХ-112 в кв. 6 по плана на вилна зона Киноцентъра.
Установено е, че описаните по горе два внесени в ТКЗС имоти са били включени в строителните граници на населеното място и урегулирани през 1964 г. във вилни имоти. През 1968 г. ТКЗС „Г. К.”, [населено място] е продало дворното място, за което е бил отреден парцел ІХ, на М. К. и В. В. по реда на ЗРПВПВННИ, а през 1969 г. В. В. е дарил собствената си ? от имота на внуците си – ищеца С. Р. и Р. Р..
С приета техническа експертиза е установено, че имотът към влизане в сила на ЗСПЗЗ е изградена едноетажна постройка с размери 4.05/6.55 , която е изпълнена от дървени елементи на бетонна основа, без издадени за това строителни книжа.
Въз основа на така установените факти съдът при разглеждане на делото, след като предходното въззивно решение е било отменено на основание чл. 304 ГПК, е приел, че имотът е подлежал на реституция по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Извършил е косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ за възстановяване на имота и е намерил, че по делото не е установено И. П., от който праводателите на касатора черпят наследствени права, да е бил собственик на реституираните имоти към момента на внасянето им в ТКЗС, доказателствената тежест за което носят касаторите, като ответници по иска. Въз основа на това е приел, че договорът за продажба от 1968 г., с който ТКЗС е продало имота на праводателя на ищеца е валиден и е произвел правни последици, поради което и договорът за дарение, от който ищеца черпи права, го легитимира като собственик на ? от имота.
По поставените процесуални въпроси дали е задължително да се прави доклад по делото, когато то е върнато за ново разглеждане след отмяна на предхождащото го на основание чл. 304 ГПК; относим ли е отказът на страната от правото да получи правна квалификация на спора, указание за това, кои факти подлежат на доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях и дали този отказ освобождава съда от задължението да го направи в доклад, не следва да се допуска касационна проверка, тъй като те не обуславят общата предпоставка за това по чл. 280, ал.1 ГПК. Те не са повлияли пряко при формулирането решаващата воля на съда при разрешаване на спора.
Касационна проверка на решението следва да се допусне по третия формулиран в изложението към касационната жалба въпрос – при направено оспорване на материалната законосъобразност на констативен административен акт в гражданския процес дали оспорилата го страна носи доказателствената тежест за установяване, че някоя от предпоставките за издаването му не е била налице или доказателствената тежест се носи от страната, която се ползва от акта.
Въпросът е обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска и отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.08.2011 г. по гр. д. № 8194/2010 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се за насрочване, а при неизпълнение за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: