4
гр. д. № 680/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 149
София, 10.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 680/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1636 от 07.10.2015 г. по гр. д. № 1689/2015 г. Варненски окръжен съд е отменил първоинстанционното, постановено по гр. д. № 5514/2014 г. на Варненски РС, и е решил спора по същество като е допуснал да се извърши делба на апартамент № 7 с идентиф. 10135.2557.90.1.7, с площ от 91.55 кв. м., с админ. адрес [населено място], [улица], ет. 4, с прилежащите му изба № 6 с площ от 10.67 кв. м., както и 5.5854% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата между З. С. Я. и В. Н. С. при права по ? ид. ч. за всеки един.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от ответника по иска Владимир С. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Наведен е довод и за недопустимост на решението.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускане проверка на решението с оглед неговата допустимост, което се обосновава с твърдението, че съдът се е произнесъл по въпроси, с които не е бил сезиран. В останалата част на изложението се обосновават доводи за необоснованост и неправилност на решението. Твърди, се че съдът се е произнесъл по въпроса, който преформулиран съобразно правомощията на касационната инстанция е в смисъл -вложените лични средства при закупуване на недвижим имот по време на брака следва ли да са налице към момента на осъществяване на придобивния способ.
В т. 2 на изложението се изразява становище относно доводът на ищцата за това, че не е взет предвид от първоинстанционния съд нейния принос в придобиването на имота, изразяващ се в грижи за децата и домакинството, което не може да бъде определено като въпрос по смисъла на чл. 2870, ал.1 ГПК.
Ответницата по касация оспорват наличието на основания за допускане на касационна проверка на обжалвания съдебен акт, както и касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
По предявения от З. Я. срещу В. С. иск за делба на съсобствен недвижим имот – апартамент № 7 с идентификатор 10135.2557.90.1.7 и посочен по-горе административен адрес по делото е установено, че страните са сключили граждански брак през 1996 г., който е прекратен с влязло в сила решение на 22.11.2011 г. По време на брака на 14.03.2000 г. ищцата е сключила договор за покупко-продажба на апартамента, предмет на иска за делба, за който е съставен нот. акт № 49, т. І, рег. № 1071, по н. д. № 52/2000 г. С писмени и гласни доказателства е установено, че уговорената цена е заплатена на два пъти със средства, които ответникът е взел на заем от лицето Л. А.. Сключването на договорите за заем от ответника е установено с представени и приети като доказателство писмени договори за заем и с показанията на заемодателя, който е установил и кога и от кого са му върнати сумите, както и че е знаел, че средствата са необходими на ответника за закупуване на жилище.
От събраните доказателства се установява, че заемите са предоставени на дати, предхождащи непосредствено уговорените дати за плащане на цената на апартамента. Установено е и това, че след закупуване на имота, на 12.10.2000 г. сестрата на ответника Г. му е дарила придобитата от нея на основание наследствено правоприемство ? ид. ч. от апартамент № 4 в [населено място], на ул. „Ц. Освободител № 35, който апартамент ответникът е продал на 19.10.2000 г. за сумата 47483.10 лв., която съответства на сумата, за която е закупен, придобития по време на брака между страните апартамент № 7, предмет на иска за делба.
В отговора по исковата молба ответникът е възразил, че апартаментът е придобит с негови лични средства, придобити от продажбата на негов личен имот. Поддържал е, че с придобитите от продажбата на негов личен недвижим имот средства е върнал заемите, които е бил взел за закупуване на имота, предмет на иска, както и че предявява иск за преобразуване на лично имущество – парични средства, в право на собственост върху придобития по време на брака апартамент.
Въз основа на така установените факти, съдът е намерил, че имотът, делба на който се иска, е придобит от ищцата по време на брака между страните, поради което по разпореждане на закона и е в режим на семейна имуществена общност. Определен е като неоснователен доводът за придобиването му чрез трансформация на лични средства, тъй като е установено, че уговорената цена е платена със средства, придобити чрез сключени договори за заем. Фактът, че заемите са върнати от ответника със средства, придобити от продажбата на негов имот, индивидуална собственост, не променя характера на собствеността върху придобития по време на брака имот. Сключването на договор за заем от единия съпруг за задоволяване нуждите на семейството, обуславя солидарна отговорност на съпрузите по това облигационно задължение – чл. 32 СК. Изплащането на заемите от единия съпруг с негови средства, индивидуална собственост, поражда облигационно вземане срещу другия съпруг, но не рефлектира върху вече възникналата собственост в режим на семейна имуществена общност върху закупения по време на брака недвижим имот.
Поставеният процесуален въпрос не обуславя основание за допускане касационна проверка на въззивното решение. Необосновано и незаконосъобразно е твърдението за недопустимост на решението поради произнасяне на съда извън петитума на иска.
В мотивите си въззивния съд е посочил, че когато само единия съпруг е страна по сделката, нейните правни последици настъпват в неговата имуществена сфера. Съгласно презумпцията на чл. 19, ал.1 СК отм., ако по силата на възмезден договор се придобиван вещи или вещни права по време на брака, в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, то вещноправния ефект се разпростира и в патримониума на неучастващия в сделката съпруг до доказване на противното.
Решаващите мотиви на съда са относно това, че влагането на средства, придобити от единия съпруг чрез сключен договор за заем, които по-късно е върнал на заемодателя с негови лични средства, при придобиване на недвижим имот по време на брака, не оборва презумпцията за съвместен принос на съпрузите при придобиване на имота. За да е налице трансформация на лични средства в придобития недвижим имот чрез покупко-продажба, влагането на лични средства трябва да се докаже към момента на придобиване на имуществото.
При направеното възражение от страна на касатора, ответник по иска, за влагане на средства, индивидуална собственост, при закупуване на имота, въпросите за оборване презумпцията за съвместния приноси в придобиването на вещни права по време на брака и за това дали придобитият имот е станал индивидуална собственост на съпруга, вложил лични средства в придобиването му, са станали предмет на иска и съдът е дължал произнасяне по тях.
Не обуславя основание за отмяна и въпросът за това дали влагането на лични средства следва да е налице към момента на придобиване на имота, за да се приеме, че е налице трансформация на права по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК в придобиване на имота. Въпросът е разрешен в съответствие със закона и трайната и последователна практика на съдилищата по него. Некоректно е позоваването на т. р. № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС. В т. 4 на същото е прието, че е допустимо установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23, ал. 1 и 2 СК (чл. 21, ал. 1 и 2 СК отм.) в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи. За да проведе успешно иск за установяване на трансформация на лични средства, съпругът, предявил иска, следва да установи, че е притежавал и вложил такива при придобиването на имота. При установеното по делото заплащане на имота със средства, придобити от заем, обосновано, законосъобразно и в съответствие със задължителната практика искът е намерен за неоснователен. За касаторът е съществувала правната възможност да установи по-голям или изключителен принос в придобиване на общото имущество, което право той не е упражнил.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответницата по касация З. Я. направените от нея разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установен с договор за правна помощ от 25.01.2016 г., сключен с адв. В. П. от В. АК, възлизащи на сумата 1500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1636 от 07.10.2015 г. по гр. д. № 1689/2015 г. Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Н. С. ОТ ГР. Варна, [улица], ет. 3, ап. 10 да заплати на З. С. Я. от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 4 сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева, разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: