3
гр. д. № 973/2016 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 71
София, 17.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева гр. д. № 973/2015 г.
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на И. А. И. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК на влязлото в сила на 03.02.2014 г. решение № 106 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 227/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на молбата и намери следното:
Молбата за отмяна е подадена на 26.05.2015 г. С нея се иска отмяна на влязлото в сила решение на Варненски апелативен съд, с което спорът е решен по същество. Посочено е основание за отмяна чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК, но не са изложени мотиви за наличието на това основание. Във втори абзац на молбата се твърди че: ”Има решение на Варненски окръжен съд с което” следващият изписан текст е препис на част от мотивите на решение № 384 от 05.03.2013 г. по гр. д. № 3190/2012 г. на Варненски окръжен съд от абзац 2 на стр. 3 от решението до абзац 6 на стр. 4 от решението (л. 49 от делото). В тази част от мотивите първоинстанционния съд е разрешил въпросите относно поддържаните контакти между ищцата и починалия в резултат на причиненото от молителя непозволено увреждане нейн баща, степента на въздействие на този факт върху нейната психика с цел определяне обема на претърпените от нея болки и страдания по загубата на родителя, справедливия размер на обезщетението. Произнесъл се е и по възражението за погасяване на претенцията по давност. Намерил е, че давностният срок е започнал да тече от датата на настъпване на смъртта на бащата на ищцата – 19.06.2006 г. (неправилно е посочена датата на съставяне на акта за смърт вместо посочената в него дата на настъпване на смъртта – 18.06.2006 г.), а исковата молба е постъпила в канцеларията на съда на 11.102012 г., т. е. след изтичане на петгодишния срок по чл. 114, ал. 3 ЗЗД, поради което възражението е основателно, а искът е неоснователен като погасен по давност.
Въпреки непрецизното изложение на молбата за отмяна настоящият съдебен състав намира, че молителят поддържа наличието на противоречие между решението на първоинстанционния Варненски окръжен съд, с което искът, предявен от Ю. М. срещу молителя, е бил отхвърлен като погасен по давност и решението на въззивния Варненски апелативен съд, с което след като е отменено първоинстанционното, е постановено решение по съществото на спора, с което искът е уважен. Присъдено е обезщетение в размер на 25000.00 лв. като възражението за погасяване на вземането по давност е намерено за неоснователно. Този извод съдът е обосновал с това, че деецът се счита открит едва на 18.10.2007 г., когато е бил привлечен като обвиняем, а не в деня на увреждането, настъпило от извършваната от него в този ден – 18.06.2006 г. правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност – товаро-разтоварна работа на бетонни строителни детайли. Молителят намира, че този въпрос е разрешен противоречиво от съдилищата, постановили двата съдебни акта, както и в противоречие с практиката на ВКС, израз на която е ТР № 5/2005 г. на ОСГК на ВКС.
При тези данни молбата за отмяна е недопустима като подадена след изтичане на срока по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК.
Последното по смисъла на закона и единственото влязло в сила решение е това, постановено от Варненски апелативен съд по гр. д. № 227/2013 г. То е влязло в сила на 03.02.2014 г., когато с определение № 180 от същата дата, постановено по гр. д. № 68693/2013 г. състав на ВКС, ІІІ г. о., не е допусната касационна проверка на въззивния съдебен акт.
Тримесечният срок от узнаване на решението е изтекъл на 03.05.2014 г., а молбата за отмяна е подадена на 26.05.2015 г., една година след изтичане на срока.
В. в закона срок, в който може да се поиска отмяна на влязло в сила решение по реда на извънинстанционния способ за контрол по чл. 303 ГПК е преклузивен. Подадена след изтичането му молба е недопустима, което е основание да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство по нея да се прекрати.
На следващо място молбата е и нередовна, тъй като не е посочено кое е другото влязло в сила решение, постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание. Различието в правните изводи направени в първоинстанционното решение и тези на въззивния съд, не е основание по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК за отмяна. Първоинстанционното решение е отменено от въззивния съд, поради което не представлява влязъл в сила съдебен акт по смисъла на посоченото основание за отмяна. Твърдението за разрешаване на въпроса за момента, от който в конкретния случай е започнал да тече давностния срок в противоречие със задължителната практика на съда е било основание да се иска касационна проверка на въззивното решение. Това процесуално право е упражнено от молителя, но поради липсата на формулирани материалноправни или процесуални въпроси в изложението към касационната жалба, които са обосновали решаващите изводи на съда и отговарящи на изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК, не е допусната касационна проверка на въззивното решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на И. А. И. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК на влязлото в сила на 03.02.2014 г. решение № 106 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 227/2013 г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 973/2016 г. на ВКС, І г. о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: