4
гр. д. № 985/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 413
София, 30.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 23 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 985/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 3323 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 2843/2007 г. Софийски градски съд е потвърдил решение от 30.07.2007 г. по гр. д. № 23660/2006 г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от И., [населено място] срещу Изпълнителна агенция „Г.”, [населено място] ревандикационен иск за предаване владението върху 27 стаи на първия етаж в сградата построена в УПИ І, кв. 3, по плана на [населено място],[жк], ул. „172” № 11 като неоснователен. Съдът е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на сградата, в която се намират спорните помещения на основание апорт, поради нищожност на това разпореждане, като извършено с имот публична държавна собственост по аргумент от чл. 2, ал. 2 ЗДС, който е изключен от граждански оборот по разпореждане на закона – чл. 7 ЗДС.
От фактическа страна е приел за установено, че с решение № 371 от 29.10.1991 г. МС на РБ е утвърдил списък на държавния сграден фонд в [населено място] за административни нужди на министерства и други ведомства, които предоставя на министерства и на други ведомства за административни нужди. В т. 78 на списъка са посочени сгради с административен адрес [населено място] , ж. к. Д., ул. „172” № 11, предоставени за съвместно ползване от министерство на труда и социалните грижи и министерство на финансите. В една от тях, обозначена като корпус „В” с Г-образна форма на два етажа, се намират спорните 27 стаи. Решението е издадено в изпълнение компетентността на МС да стопанисва държавното имущество (чл. 106 КРБ). Този статут сградата има и при влизане в сила на ЗДС (01.06.1996 г.), поради което и по разпореждане на чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗДС имотът е обявен за публична държавна собственост.
Въз основа на това решение е издадена заповед № 175 от 28.10.1994 г. на министъра на труда и социалните грижи за съставяне на съвместна комисия с представители на двете министерства за изготвяне на скица на помещенията в описаните сгради и отразяване на начина на съвместното им ползване, която комисия е съставила протокол от 02.11.1994 г. за установеното след оглед фактическо ползване на помещенията в сградата.
През 1999 г. с ПМС 215 от 29.11.2009 г. е приет устройствен правилник на МФ и за преобразуване и закриване на административни структури към министерството. Едно от решенията е за закриване на информационно изчислителния център (ИИЦ) при МФ с ликвидация като на министъра на финансите е възложено да предложи на общото събрание на акционерите на „И. да вземат решение за увеличаване капитала на дружеството с непарична вноска на държавата, представляваща активите на закрития ИИЦ при МФ. На 29.09.2000 г. общото събрание на ИИЦ-АД взема решение за увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции за 2 111000 лв. срещу непарична вноска и за съответно изменение на своя устав. Един от обектите, включени в апорта, е сградата, части от която са предмет на иска. М. е изразил писмено съгласие за апорта с нот. заверка на подписа, в която сградите са описани. Съгласието е дадено на основание § 5, т. 2 ПЗР на ПМС 215 от 1999 г. и на чл. 73, ал. 1 ТЗ. Процедурата по апортирането на имота е изпълнена, като са имитирани и акции.
Недоволен от решението е останал ищецът И., [населено място], който го обжалва с доводи за незаконосъобразност на извода, че имотът е със статут на публична държавна собственост по разпореждане на закона. В изложението към касационната жалба обосновава наличието на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Мотивира се с това, че съдът се е произнесъл по въпросите дали сградата е със статут на публична държавна собственост по разпореждане на закона – чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗДС в първоначалната редакция на закона, след като при влизането му в сила е била предоставена за стопанисване и управление на ведомства за изпълнение на функциите им. Първоначалната редакция на нормата не е достатъчно ясна и по нея няма формирана практика, което обосновава наличието на предпоставката за допускане касационна проверка по нея.
Вторият въпрос, по който се поддържа, че съдът се е произнесъл и той има решаващо значение за формирана воля, изложена в съдебния акт, е въпросът дали промяната на предназначението на имот публична държавна собственост следва да се извърши с изрично решение на МС или такова се съдържа имплицитно в издаденото от МС постановление № 215 от 29.11.1999 г. В закона не е посочено изискване за форма на решението на МС за превръщане на публичната държавна собственост в частна, поради което не може да се направи категоричен извод дали формата е решение на МС като акт по смисъла на чл. 114 от КРБ или решение, което да е израз на волята на компетентния орган. Поддържа се, че липсата на формирана практика по прилагане на нормата на чл. 6, ал. 1 ЗДС и необходимостта от точно прилагане на закона обуславят предпоставката за допускане касационна проверка и по този решен от съда съществен въпрос, който е обусловил и решаващите му изводи.
Ответникът по касация не е взел становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Първият формулиран въпрос, основан на твърдението за неяснота на нормата на чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗДС в първоначалната му редакция и липсата на практика по приложението му, не обуславя общата предпоставка за допускане касационна проверка по него и съответно тази по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Съдът е основал правните си изводи на нормата на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗДС (записването на т. 1 е техническа грешка, което следва от това, че след нея е възпроизведен текста на т. 2 на нормата) в първоначалната й редакция, която повелява, че имотите, предоставени на органите на държавната власт за изпълнение на функциите им, са публична държавна собственост. Нормата е ясна, поради което не се е налагало изясняване на точния й смисъл. При влизане в сила на ЗДС държавният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на ведомства, поради което статутът му е бил на публична държавна собственост.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка и по втория въпрос дали е необходим изричен акт за промяна статута на имота от публична в частна държавна собственост и дали ПМС 215 от 29.11.1999 г. съставлява такъв акт.
В посоченият акт е изразена воля за разпореждане с имота. В него не е обективирано волеизявление на органа за промяна на статута му от публичен в частен. Волята на компетентния орган трябва да е изразена ясно и да е мотивирана. Това следва от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ПП ЗДС, приет с ПМС № 235 от 109.1996 г. и действал към момента на апортиране на имота. Обявяване промяната на статута на имота от публичен в частен става с решение на МС по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройство, изготвено въз основа на доклад на ръководителя на ведомството, което стопанисва имота. По делото не е установено, да е осъществена тази процедура и да са били налице предпоставките за вземане на решение от страна на МС за промяна статута на имота.
Разрешеният въпрос от съда е за това дали компетентният орган е формирал воля за промяна статута на имота, а не за формата, в която тази воля следва да бъде обективирана. Ето защо поставеният въпрос не е обусловил формираната воля на съда и не съставлява общата предпоставка по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивния съдебен акт по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3323 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 2843/2007 г. Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: