2
гр. д. № 1105/2010 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 828
София, 03.09.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 27 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1105/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. А. А., В. Г. М.-А. и Т. А. А. са подали касационна жалба срещу решение от 20.05.2010 г. по гр. д. № 1070/2009 г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на касаторите, че ищците К. В. Б. и А. Б. Б. са собственици на ? ид. ч. от УПИ VІІ-460 в кв. 7 по плана от 1986 г. на вилна зона „Ф.-фиш”, [населено място], [община], целия с площ от 640 кв. м. Със същото решение е уважен и иска по чл. 109 ЗС като касаторите са осъдени да премахнат оградата, построена в терен на прилежаща общинска [улица] по скица № 7, която е неразделна част от решението. Касационните доводи са за недопустимост на решението, като постановено по не заявен предмет и за нарушение на материалния закон чл. 49б ЗКИР, тъй като имотът предмет на иска е индивидуализиран по кадастралния план от 1986 г., а не по съставената кадастрална карта в сила от 2003 г., съобразно която имотът е бил индивидуализиран в исковата молба.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се твърди, че касационна проверка на решението следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по разрешения от съда въпрос по приложението на чл. 49б ЗКИР, при индивидуализиране на недвижимите имоти след влизане в сила на кадастрална карта, одобрена по този закон, който е от значение за точното му прилагане.
Ответниците по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
За да уважи предявения срещу касаторите отКеранка В. Б. и А. Б. Б. негаторен иск, съдът е приел за установено, че касаторите са построили незаконна ограда по южната граница на своя имот, като са се отклонили от местоположението й, определено с регулационния план от 1985 г., в резултат на което са завзели част от общински имот, отреден за път и осигуряващ достъп до имота на ищците, както и са нарушили уличната регулационна граница на имота на ищците като отнемат от нея 7.5 м.
С приета техническа експертиза е установено, че имотът имотът на ищците е бил със статут на УПИ VІІ-460, а по кадастралната карта от 2003 г. е заснет с идентификатор 53120.505.418.
Имотът на касаторите,за който те са се снабдили с констативен н. а. за собственост през 2006 г., в първия регулационен план, одобрен за вилна зона Ф. –Ф.”, е бил заснет с пл. № 441 и за него и още други два имота е бил отреден парцел І-440, 441 и 459, който е бил държавна собственост. През 1986 г. е одобрено частично изменение на плана, с което част от парцел І е била отредена за улица с о. т. № 23, 24 и 24а, а за включените в него имоти (без частите отредени за улица) са били отредени самостоятелни парцели, като имотът на касаторите, който тогава е бил заснет с пл. № 441, е отреден парцел ХІІІ-441.
През 1996 г. със заповед № 17 от 09.01.1996 г. на кмета на [община], издадена на основание чл. 93 ППЗТСУ, и въз основа съгласие на заинтересованите страни е одобрено изменение на западната граница на имота на ответниците, която не е предмет на настоящия спор, но при изчертаването границите на имота на касаторите, югозападната граница между имотите на касаторите и на ищците е изчертана по начин различен от определения с плана от 1986 г. Оградата изградена от касаторите по югозападната спрямо техния имот граница е констатирано, че е незаконна с конст. акт от 27.02.2007 г., тъй като е част от нея е изградена в терена предвиден за улица. Това ситуиране на оградата е определено като създаващо пречки на ищцата да ползва пълноценно имота си и да има нормален подход към него. Въз основа на тези факти е прието, че искът по чл. 109 ЗС е основателен.
При така установените факти и направените правни изводи формулираният въпрос в изложението за индивидуализацията на имота на ищците, не е съществен за изхода на спора. Съдът е индивидуализирал имота със статута му по действалия при влизане в сила на ЗКИР дворищнорегулационен план както и с идентификатора му по кадастралната карта от 2003 г. Между страните не е имало спор по принадлежността на правото на собственост върху имота и регулационния му статут, а по пространствените предели на имота на касаторите и съответно местоположението на общата граница с имота на ищцата. Индивидуализацията на имотите е направена при спазване разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗКИР, съгласно който парцел, по отношение на който дворищнорегулационния план е приложен, е поземлен имот по смисъла на ЗКИР и съобразно § 6 от ЗУТ, който определя 6 месечен срок за прилагане на заварените от закона действащи дворищнорегулационни планове. По делото няма данни заварената дворищна регулация в частта за имотите на страните при влизане в сила на ЗУТ на 31.03.2001 г. да не е била приложена, поради което определените с действащия към тази дата дворищнорегулационен план парцели, се считат поземлени имоти, и описването им с номера на УПИ и с идентификатора удовлетворява изискването за индивидуализация на имота при предявяване на вещен иск. Пространствените предели на УПИ са пространствени предели и на поземлените имоти. Това е същественият за изхода на спора разрешен материалноправен въпрос. Съобразно възприетот по него е направена преценка за това дали оградата е изпълнена по определените с влезлия в сила дворищнорегулационен план граници и дали създава ограничения за ползването на имота на ищцата.
Въз основа на изложеното настоящият тричленен състав намира, че не е налице въведената предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното решение.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите ще бъдат осъдени да заплатят на ответницата по касация К. В. Б. сумата 700 лв. разноски за производството, установени с договор за правна помощ сключен на 26.07.2010 г. с адв. Ю. М. от Добрички АК.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.05.2010 г. по гр. д. № 1070/2009 г. на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА А. А. А., В. Г. М.-А. и Т. А. А., тримата със съдебен адрес [населено място], [улица], А. „Анел”, адв. Х. да заплатят на К. В. Б. от [населено място], ж. к. Д. , [жилищен адрес] сумата 700 (седемстотин) лева разноски по делото
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: