4
гр. д. № 6254/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 158
София, 17.03. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 6254/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу решение № 113 от 04.07.2013 г. по гр. д. № 245/2013 г. на Варненски апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 1436/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Българска академия на науките и Института към Б. по океанология, [населено място] ревандикационен иск за имот ПИ № 2637 по КП на м. „Вилите” от кв. А., в землището на [населено място], с площ от 17.185 дка. Касационният довод е за необоснованост на решението. В изложението на касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос – задължен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на това да обоснове правните си изводи.
Ответникът по касация Б., [населено място] оспорват наличието на основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение, както и касационната жалба по същество.
Ответникът по касация Институт по океанология при Б., [населено място] изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допускане касационна проверка на решението. Претендира и разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
За да отхвърли предявения от касатора срещу Българска академия на науките (Б.), [населено място] и Института към Б. по океанология, [населено място] ревандикационен иск съдът е приел за установено от фактическа страна, че през 1974 г. с решение на Комисията за земята при Министерския съвет на Б. е бил предоставена държавна необработваема земя с площ от 35 дка, която към този момент е била стопанисвана от Г./С Варна. В изпълнение на това решение е издадена заповед № ХХІ-360 от 11.07.1974 г. на Министерство на земеделието и хранителната промишленост, в която предоставеният имот е индивидуализиран с граници, една от които е описана като път покрай фабрика 1-ви май”. В съставения АДС № 12461/20.03.1975 г. имотът, предоставен на Б. – Институт за морски изследвания и океанография за изграждане на лаборатория и стендова база за морска хидродинамика, е индивидуализиран с граници: североизток – панорамен път за Г., от юг – път покрай ф-ка „1-ви май” и от северозапад район на ф-ка „1-ви май”. По делото не е установено предоставеното право на ползване да е прекратено по отношение на целия или част от имота. Съдът е приел, че с влизане в сила на Закона за Българската академия на науките (ДВ. бр. 85/15.10.1991 г.) имотът е станал собственост на Б. по разпореждане на закона – чл. 10, ал. 2 от него.
За неоснователен е намерил доводът на ищеца, че е придобил правото на собственост върху спорния имот № 2637 с площ от 17.185 дка на основание чл. 17а ЗППДОП.
С приета техническа експертиза са установени границите на предоставения на Б. имот, които в скица № 1 към заключението на в. л. инж. Д. (л. 340 по гр. д. № 1436/2011 г. на В.) са нанесени със зелен цвят. Това са границите на имота на Б. предоставен през 1974 г., които са нанесени в първия кадастрален план от 1968. В сега действащия план, който е влязъл в сила през 1984 г., имотът е заснет отново, като на скицата към заключението границите му са оцветени в син цвят. Вещото лице е установило, че спорният имот попада в западната част на площадката за лаборатория и стендова база за морска хидродинамика на института по морски изследвания и океанология при Б.. Действащия регулационен план е този от 1984 г., изменен през 1991 г., в който план и в него са нанесени имотите на Д.”Първи май”, „Средно професионално училище” и Института по морски изследвания и океанология при Б.. Спорният имот пл. № 2637 за първи път е нанесен в кадастралния план от 2004 г., изработен за местността „Вилите” и съвпада със западната част на площадката предоставена на Института по морски изследвания и океанология при Б..
От събраните доказателства е прието за установено и това, че ищецът не е установявал владение върху имота, тъй като той е владян от ответника. Доводът за придобиване на имота на основание давностно владение е намерен за неоснователен поради това, че не е осъществен един от елементите от фактическия състав на това оригинерно придобивно основание.
За недоказано е намерено твърдението, че спорния имот е част от имота, ползван от ТК”Първи май”, [населено място], чиито правоприемник е касатора. Изводът е мотивиран и с установеното с техническата експертиза относно местонахождението и границите на предоставения на Б. имот. Мотивиран е и с установеното с приетата икономическата експертиза, която изразява становище, че от представените документи по делото не може да се установи по категоричен начин, че спорния имот е бил включен в капитала и баланса на „Г.” към момента на преобразуването му през 1991 г.
Касаторът не е установил по безспорен начин, че имотът е бил част от предоставения на ТК „Първи май”, [населено място], който е бил поделение на фирма „Р., [населено място].
Установено е по делото, че на основание присъда от м. 04.1945 г., постановена от народния съд от А. Н. е било конфискувано дворно място – фабричен район на текстилен комбинат „1-ви май” с площ от 249489 кв. м., по данни от АДС № 13953 от 9.03.1978 г. като имотът е предоставен за стопанисване на Д. „Първи май” [населено място]. На 11.12.1990 г. е съставен АДС № 790 за сградите, включени в ТК „1-ви май”, [населено място] , като за съседи на имота, в който те са построени е посочен и Института по океанология. Със заповед от 20.06.1991 г. на министерство на индустрията, търговията и услугите е прекратена считано от 21.06.1991 г. фирма „Р.”, [населено място] и са образувани тринадесет фирми с държавно имущество, между които и фирма ”Г.”, [населено място], на която е предоставено имущество на стойност 14981 хил. лв. Със заповед от 5.08.1991 г. на същото министерство фирма ”Г.”, [населено място] е преобразувана в еднолично дружество с ограничена отговорност. По делото не са събрани писмени доказателства, от които да се направи безпротиворечив извод, за предоставеното имущество на ищеца, чиято е доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство.
Съдът е обсъдил аналитично всички събрани доказателства и въз основа на тях е направил извод, кои правно значими факти са установени и какви са техните правни последици.
Процесуалната дейност на съда по обсъждане на доказателствата е извършена при спазване на закона, поради което не е налице основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение по този процесуален въпрос .
При този изход на касационното производство касаторът ще бъде осъден да заплати на Ответникът по касация Институт по океанология при Б., [населено място] направените разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 11.09.2013 г. , които възлизат на сумата три хиляди лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113 от 04.07.2013 г. по гр. д. № 245/2013 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Институт по океанология при Б., [населено място] сумата 3000 (три хиляди) лева, представляваща разноски по делото за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: