2
гр. д. № 2285/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 445
София, 13.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 19 май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2285/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Н. Д. С. срещу решение № 4878 от 20.11.2014 г. по гр. д. № 769/2014 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 23.08.2013 г. по гр. д. № 421/2010 г. на РС-Разлог в частта, с която е признато за установено по отношение на касатора по предявения от В. М. К. и К. М. К. иск по чл. 44 във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД, че саморъчното завещание, съставено от Е. К. С., е нищожно поради липса на предмет по отношение на осем поземлени имота, индивидуализирани в решението. К. доводи са за необоснованост и незаконосъобразност.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по разрешените процесуални въпроси: 1. задължен ли е въззивният съд да изложи свои мотиви, когато първоинстанционното решение се обжалва и в частта, с която е прието, че давностния срок за предявяване на иска по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част, накърнена със саморъчно завещание тече от датата на обявяването му, тъй като от този момент е могло да стане известно на ищците; 2. задължен ли е въззивният съд да изложи свои мотиви за това дали саморъчното завещание има характер на завет, ако в него не са конкретизирани имотите, които се завещават, а са посочени общо като имущество. Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС като за първия това е ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК , т. 19, а за втория решение № 698 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2009 г. на ВКС, І г. о.
Ответникът по касация намира жалбата за недопустима предвид цената на иска. Оспорва и наличието на релевираните основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на касационната жалба и намери следното:
Срещу касаторът е предявен иск за обявяване на завещателното разпореждане, направено от наследодателката Е. К. С., в негова полза, за нищожно на основание чл. 42, б. „б” ЗН и на основание чл. 44 във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени и искове по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателните разпореждания до размера на запазените части на ищците В. и К. К., внуци на завещателката от починалата й дъщеря Р. К..
От фактическа страна е установено, че Е. С. се е разпоредила за след своята смърт в полза на сина си, касатора Н. С., със саморъчно завещание, с придобитата на основание наследяване част от земеделските имоти, които ще бъдат върнати на съпругът й Д. Н. С. и на неговият баща Н. А. С..
В исковата молба ищците са индивидуализирали възстановените земеделски имоти, които са общо 18 на брой.
По възражението на ответника дали завещанието представлява общо завещание по чл. 16, ал. 1 ЗН или завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН съдът е намерил, че съставено от С. саморъчното завещание, представлява завет. До този извод е достигнал след тълкуване волята на завещателката, която е в смисъл, че завещава своята част от внесените имоти от съпруга й Д. Н. и неговия баща Н. С. в кооперативното стопанство. Въззивният съд е споделил този извод. Изложил е свои мотиви за характера на завещанието и е обосновал, че то не представлява универсално завещание по смисъл на чл. 16, ал. 1 ЗН, тъй като в него не е изразена воля за разпореждане с цялото имущество на наследодателката. Изразената воля за разпореждане с имотите, придобити на основание наследяване и земеделска реституция, е възприето като разпореждане с конкретни имоти, което съставлява завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН. Приел е за недоказано тези имоти да изчерпват имуществото, останало след смъртта на наследодателката, настъпила през 2003 г., което да обоснове извод, че след като наследството се изчерпва с премета на завещанието, то завещателното разпореждане е универсално по смисъла на чл. 16, ал.1 ЗН.
Искът по чл. 44 във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД е уважен по отношение на осем земеделски имота, тези които към момента на откриване на наследството – 26.03.2010 г. са били възстановени с решение на ОСЗ № 1 от 19.02.1996 г. Влязлото в сила решение е породило конститутивно действие и е легитимирало завещателката като собственик на 1/3 ид. ч. на основание чл. 9, ал. 1 ЗН от посочените в него земеделски имоти, които са били индивидуализирани с белезите местонахождение, граници и площ и имали качеството на годни обекти на правото на собственост. По отношение на останалите възстановени земеделски имота е намерено, че процедурата по възстановяването им е завършила с актове на ОСЗ, които са постановени и влезли в сила след откриване на наследството на Е. С., поради което завещанието не е породило действие за тях, тъй като не са били в нейната имуществена сфера.
Уважил е иска по чл. 30 ЗН, като доводът за неговата недопустимост е приел за неоснователен тъй като завещанието е могло да стане известно на ищците след обявяването му, което е станало на 19.04.2005г. Исковата молба е подадена на 26.03.2010 г., преди изтичане на петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД. Във формираната по реда на чл. 31 ЗН наследствена маса са включени само имуществото, предмет на завещанието – 1/3 ид. част от земеделските имоти, възстановени на съпруга на завещателката Д. Н. С., и същата част от възстановените на неговия баща Н. А. С.. Въз основа на представеното удостоверение, издадено от общинска администрация Б., отдел „Местни данъци и такси” от 30.03.2010.1 г. ( л. 333), е прието, че при откриването на наследството Е. С. не е притежавала други недвижими имоти.
Първият процесуален въпрос не обуславя основание за допускане на касационна проверка, тъй като той е решен в съответствие със задължителната практика. Въззивният съд е изложил свои мотиви в решението, с което е обосновал защо достига до същия правен извод и възприема изводите на първоинстанционния съд относно началния момент, от който тече петгодишния срок за предявяване на иска по чл. 30 ЗН.
Вторият определен като процесуален въпрос е поставен некоректно. В изложението към касационната жалба се поддържа, че и по този въпрос въззивният съд не е изразил свои мотиви, но той е обосновал решаващите му изводи за частична нищожност на завещанието.
С поставения процесуален въпрос се цели да се допусне касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него материалноправен въпрос, завещателното разпореждане с придобитият на основание универсално наследствено правоприемство дял от възстановени земеделски имоти, които не са индивидуализирани, съставлява ли завет или има качеството на общо завещание.
Въпреки неточното формулиране на въпроса, съдът, след като упражни правомощието си да преформулира и конкретизира поставения въпрос, в какъвто смисъл е разяснението, дадено в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., на ОСГТК на ВКС, намира че е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение по въпроса за характера на завещателното разпореждане, извършено с придобитите по наследство 1/3 ид. ч. от възстановените на наследника на завещателката земеделски имоти, когато с тях се изчерпва откритото наследство. Въпросът е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – Р 268 от 29.09.2012 г. по гр. д. 410/2011 г. на І г. о. Посочената от касатора съдебна практика – Р по гр. д. № 1280/2011 г. І г. не е постановено по сходна фактическа обстановка и не разрешава идентичен материалноправен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4878 от 20.11.2014 г. по гр. д. № 769/2014 г. на Благоевградски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Н. Д. С. да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: