О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 162
София, 19.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 1616/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от В. С. Г., Й. С. Г., П. Т. Г. и С. Й. Г., всички от гр. С. срещу решение от 04.02.2009 г. по гр. д. № 4151/2007 г. на Софийски градски съд., с което е извършено разпределение ползването на незастроената част от съсобствено между страните дворно място, съставляващо УПИ * в кв. 20 по плана на гр. С., м. ж. К. “Л” като на касаторите е предоставена частта означена с буквите: Ж-Д-Г-В-О-Н-И-Ж. Поддържат че при постановяване на решението са нарушени правата на участие на касаторите С. и Й. Г. , тъй както не са били редовно призовани за проведените съдебни заседания. В нарушение нормата на чл. 182, б. „г” ГПК отм. съдът не е уважил направено искане за спиране производството по делото до решаване на гр. д. № 255/2008 г. на СРС с предмет – признаване за нищожен договор за дарение, сключен от С. Й. Г. и съпругата му в полза на Б. Й. Г. , негов брат за 200/450 ид. ч. от дворното място и построения в него югозападен близнак съединен с установителен иск за собственост на същия имот по чл. 97, ал.1 ГПК. Правят довод и за недопустимост на иска, поради установено наличие на незаконна постройка в имота, неподлежаща на узаконяване, която е построена от ищцата, което опровергава твърдението й за наличие на интерес от иска.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено позоваване на общите основанието по чл. 280, ал. 1 т. ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Не е формулиран материален въпрос, по който съдът да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС на РБ или да е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответницата по жалбата не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Твърдението за нарушение правото на участие на страната е основание за касиране на решението, но не обуславя предпоставка за допускане касационна проверка на същото. Касаторите не са формулирали процесуалния въпрос, свързан с призоваването на страните, който съдът да е решил в противоречие със задължителната практика или който се решава противоречиво от съдилищата. Във въззивното производство по гр. д. № 4151/07 г. са били проведени две открити съдебни заседания. За проведеното на 20.05.2008 г. касаторите са призови чрез връчване на призовки, които са получени от касаторката Й. Г. , която е действала лично за себе си и като лице от кръга на домашните за останалите, което е удостоверено с подписа й. За второто съдебно заседание неявилите се в предходното са били призовани отново с призовки, оформени по надлежния ред. След като не е формулиран процесуалният въпрос за нарушаване нормите, регламентиращи призоваването на страните, то не е налице надлежно сезиране на съда с предпоставка за допускане до касация на въззивното решение поради произнасяне по съществен за изхода на спора процесуален въпрос.
Другото твърдение за нарушение на съдопроизводствените правила е мотивирано с оставяне без уважевие искане за спиране на делото поради наличие на висящ спор между страните по предявен от касаторите срещу ищцата установителен иск за обявяване нищожност на договора сключен през 1990 г., с който С. Г. и съпругата му са дарили на Б. Г. , брат на първия, идеална част от имота и построената в него жилищна едноетажна сграда – югозападен близнак на площ от 50 кв.м. Не е посочено дали въпросът за наличие предпоставки за спиране на делото е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС или ВС на РБ или се решава противоречиво от съдилищата.
С искът по чл. 32, ал. 2 ЗС се постига съдебно администриране отношенията между съсобствениците по повод използването на обща вещ. Разрешаването на спора между тях е наложителен и обективно необходим, тъй като се цели създаване на възможност за спокойно и нормално ползване на съсобствената вещ.
От данните по делото се установява че през 1978 г. С. Й. Г. се е позовал на давностно владение за имота , съставляваш парцел **** и построената в него сграда и се снабдил с к. н. а № 67, т. ІІ от 17.V.1978 г. за собственост. През 1990 г. той и съпругата му П. са дарили на брат му Б. Г. 200/450 ид. ч. от имота и построения в него югозападен близнак, представляващ едноетажна жилищна сграда застроена на площ от 50 кв. м. През 2002 г. Красимир Б. е дарил на майка си същата сграда близнак и 200/450 ид. ч. от имота, който е придобил на основание наследяване. Искането за спиране е основано на твърдението, че изходът по предявения иск по чл. 26 ЗЗД и съединеният с него иск по чл. 97, ал. 1 ГПК са от значение за изхода на спора по чл. 32, ал. 2 З.
При тези данни обосновано съдът е намерил, че не е налице основание за спиране производството по иска за съдебно администриране отношенията между съсобствениците по повод ползването на общия имот. В случай че предявените искове бъдат уважени, с това ще се отрекат правата на ищцата върху имота, но той като не се иска ревандикацията му, до успешното провеждане и на такъв иск съдебното администриране на отношенията по повод използването на незастроената част от имота е обективно необходимо.
Съобразно това и този процесуален въпрос е решен от съда в съответствие със процесуалния закон и не е налице предпоставка за допускане до касация на въззивното решение.
На последно място се поддържа довод, че съдът се е произнесъл по материален въпрос от значение за изхода на спора, дали при наличие на незаконен строеж в имота, следва да се извърши разпределение ползването му, преди да е разрешен въпросът за неговото узаконяване или премахване. Направено е позоваване на общата предпоставка за допускане на касация, без да е конкретизирано някое от изчерпателно изброените основания.
Съдът е разпределил ползването на съсобствения имот по предложения от техническата експертиза вариант, който е съобразен с това, че ищцата е собственик на 200/450 ид. ч. от имота, а касаторите на 250/400 ид. ч. от него, както и че в имота са построени две сгради близнаци, едната собствена на ищцата, а другата на ответниците В, като ответниците П са носители на правото на ползване върху едната сграда близнак. За уважаване на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС е без правно значение дали някоя от съществуващите сгради е незаконно построена. Премахването на сградата може да бъде предмет на иск по чл. 109 ЗС, но при извършване разпределение ползването на имота, съдът е длъжен да се съобрази със съществуващото фактическо положение и спрямо него да определи начина на ползването на незастроената част от имота. В случай, че незаконната сграда бъде съборена, това ще е ново обстоятелство, което ще обуслови ново администриране на отношенията по повод общата вещ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 04.02.2009 г. по гр. д. № 4151/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: