4
гр. д. № 22/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 104
София, 26.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 12 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 22/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. М. срещу решение от 09.10.2012 г. по гр. д. № 5307/2012 г. на Софийски градски съд ІV-г, въззивен с-в., с което е потвърдено решение по гр. д. № 163/2010 г. на СРС, 75 с-в, с което на основание чл. 353 ГПК е извършено разпределяне на допуснатите до делба имоти между съделителите като в дял на касатора е поставен имот пл. № 3315, с площ от 824 кв. м. и същият е осъден да заплати на другия съделител С. за уравнение на дяловете сумата 59 128.33 лв. Касационният довод е за необоснованост на извода, че от имот пл. № 3315 не могат да се образуват два самостоятелни имот, единият от които да се разпредели на касатора, който съответства и на обема от праваq които има в съсобствеността. Поддържа се довод и за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 201 и чл. 19, ал. 5 ЗУТ, тъй като в случая предмет на делба не са урегулирани поземлени имоти.
Касационна проверка на решението се иска по разрешения с него въпрос
може ли съдът, позовавайки се на нормата на чл. 19, ал. 5 от ЗУТ, да откаже разделянето на един имот във втората фаза по извършване на делбата, след като ПУП не е одобрен по реда на ЗУТ, а новообразуваните имоти отговарят на изискванията на чл. 19, ал.1 ЗУТ. Поддържа се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, поради което обуславя предпоставката на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Твърди се, че вторият разрешен от съда въпрос за начина на извършване на делбата е в противоречие с утвърдения принцип в практиката за зачитане на утвърденото фактическо положение и прекратяване на съсобствеността с най-малко разместване на имуществени блага и неудобства за страните, в какъвто смисъл е и задължителната практика – решение № 140 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 373/2010 г. на І г. о. на ВКС. Така се обосновава наличие на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касация Столична община не е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
С влязло в сила решение по гр. д. № 163/2010 г. на СРС е допуснато да се извърши делба на поземлен имот пл. № 3315 с площ от 824 кв. м., попадащ както следва: в УПИ ІІ-за озеленяване, в кв. 38, м. „М.-М.”; в улица, а останалата част в кв. 3, парцел І – отреден за парк „В.”, м. „М. 1- парк Въртопа” по действащия регулационен план на София и на поземлен имот пл. № 3316, с площ от 948 кв. м., попадащ в УПИ ., кв. 3, м. „М. 1- парк В.”, по същия план, при права 5/24 ид. ч. за касатора П. М. и 19/24 ид. ч. за С.
Във фазата по извършване на делбата е установено с писмени доказателства и техническа експертиза, че реституираният на ищеца имот, представлява 5/24 ид. ч. от имот пл. № 4 (стар), а по действалия при отмяна на отчуждаването план – имот пл. № 89, в квартал-полигон 60, м. „Югоизточен район – ІІІ” ч. по рег. план на [населено място] от 1965 г.
Този имот попада в кв. 3 и 38 по следващия ОЗРКП на[жк]– ІІ част, одобрен със заповед от 25.05.1988 г. Планът е изменен със заповед № 09-5014 ат 18.01.2000 г., като изменението касае създаването на улици и нови имоти (парцели). Ново изменение за кв. кв. 3 и 38, касаещо процесния имот, е било одобрено със заповед № 50-13 от 13.03.2003 г. на основание чл. 134 ЗУТ като части от него са били нанесени като два имота ПИ 3315 с площ от 824 кв. м. и ПС 3316 с площ от 948 кв. м. Така изменения план е действащ при изготвяне и приемане на техническата експертиза.
С допълнителна експертиза е установено, че след приемане на Общия устройствен план на града с Решение № 697 по протокол № 91 от 19.11.2009 г. и Решение № 960 от 16.12.2009 г. територията, в която се намират имотите, е определена като ЗП (Зона за градски паркове и градини). Имотите не са урегулирани, но ПИ 3315 попада в зона „ОЗ1” (зона за обществено обслужващи дейности и озеленяване в градския район), а ПИ 3316 е в територия ЗП (Зона за градски паркове и градини).
По предложения проектът за делба, внесен от ищеца в СО и предвиждащ обособяване на два имота от ПИ 3315 – ПИ 5149 и ПИ 5150, е дадено становище на основание чл. 201 ЗУТ, че имотът е неподеляем с оглед нормата на чл. 19 ЗУТ, а изработеният ПУП-ПРЗ е в процедура по обявяване.
При така установените факти съдът е направил извод, че ПИ 3315 е неподеляем чрез обособяване на отделни урегулирани поземлени имоти, съгласно изискването на чл. 201 ЗУТ, поради което делбата следва да се извърши за имотите, така както са допуснати до делба и по реда на чл. 353 ГПК. Този извод е споделен от въззивния съд и обоснован и с това, че нормата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ не е приложима към имот ПИ 3315. Съгласно действащия план, той попада в УПИ ІІ за озеленяване, а според ЗУЗСО( закона за устройството и застрояването на Столичната община , ДВ бр. 106/2006 г.) попада в устройствена зона за средно високо и високо застрояване, поради което и съгласно чл. 19, ал. 5 ЗУТ размерите на имотите се определят със самия устройствен план. Към датата на постановяване на решението такъв план не е изработен и влязъл в сила. Изработеният проектоплан, предвиждащ създаване на имот пл. № 5149 от част от имот пл. № 3315, не е одобрен, поради което статут на самостоятелни имоти имат тези, допуснати до делба. Тъй като те са различни по площ и имат различен устройствен статут и предвид разликата в притежаваните квотите в съсобствеността, делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, чрез разпределянето им между съсобствениците като се присъди и съответното парично обезщетение.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по първия поставен въпрос за приложението на чл. 19, ал. 5 ЗУТ.
Преценката за това дали даден имот е поделяем се прави от главният архитект на общината с мотивирано предписание до страните. В случая становището на главния архитект е, че границите на поземлените имоти ще се определят по реда на чл. 19, ал. 5 ЗУТ, която процедура към момента на извършване на делбата не е приключила, поради което регулационния статут на имотите е този, определен с действащия план. Съдът е обвързан от становището на компетентния орган и няма правомощие пряко да прилага териториално-устройствените правила.
При установените факти по делото относно статута на имотите, допуснати до делба, е направен обоснован извод за неподеляемост на имот пл. № 3315. Този въпрос е повдигнат от касатора, но той не е следвало да бъде предмет на обсъждане, след като броят на допуснатите до делба имоти съответстват на броя на съделителите. Законосъобразно е избран способът за извършване на делба чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК при наличие на чувствителна разлика в обема на правата на съсобствениците в имотите, както и поради различния им устройствен статут предвид включването на имот пл. № 3315 в зона „ОЗ1” (за обществено обслужващи дейности и озеленяване в градски район), а имот пл. № 3316 в „ЗП” (зона за градски паркове и градини). Способът по чл. 350 ГПК е неприложим поради различието в обема на правата на страните в съсобствеността и различието в площта и стойността на имотите и устройствените предвиждания за тях. Тези изводи кореспондират и на разрешението, дадено с т. 8 от ПП на ВС на РБ № 4/1964 г.
Съобразно изложеното не е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение. Разрешение, възприето в едно решение по чл. 290, ал. 1 ГПК, не обвързва безусловно съда, а само при съвпадане на правопораждащите факти, обосновали правните изводи.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение от 09.10.2012 г. по гр. д. № 5307/2012 г. на Софийски градски съд ІV-г, въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: