4
гр. д. № 6440/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 3
София, 09.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 6440/2013 год.
Постъпила е молба от [фирма] с искане за допълване на определение № 585 от 25.11.2013 г., постановено по делото в производство по чл. 288 ГПК, с произнасяне и по подадената от дружеството касационна жалба срещу решение № 162 от 26.06.2013 г. по гр. д. № 119/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Искането е основателно.
Срещу въззивното решение по гр. д. № 119/2013 г. на Великотърновски ОС е подадена касационна жалба и от [фирма], гр. Г. О., в качеството му на трето лице помагач в процеса на страната на ответника [община], по която съдът не се е произнесъл. Касационните доводи са за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, както и за необоснованост и незаконосъобразност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е направено позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК като се поддържа, че процесуални и материалноправни въпроси са решени в противоречие със задължителната практика, формирана с решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване обсъди доводите на касатора, данните по делото и приетото за установено от фактическа страна изложено в определението, допълване на което се иска и намери следното:
Неоснователен е доводът за недопустимост на предявения установителен иск, поради това, че имотът е във владение на касатора, конституиран като трето лице помагач на ответника по иска, поради което за ищеца е налице интерес от предявяване на ревандикационен иск за защита на правата си над имота.
Правен интерес от предявяване на установителен иск за защита на вещни права е налице винаги, когато те са смутени. Съставянето на акт за общинска собственост за имота, който е предоставен на ищците като обезщетение на основание ЗОСОИ е достатъчно основание за предявяване на установителен иск за собственост. С това действие общината смущава правото на собственост на ищците без да го нарушава, или възпрепятства упражняването му, поради което за тях е налице интерес от установяване по отношение на този ответник, че те са носители на правото на собственост за спорния имот. В този смисъл е и разрешението дадено в т. 2 на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по този процесуален въпрос.
Вторият въпрос, по който се иска допускане на касационна проверка, е за допустимостта на косвения съдебен контрол, върху административен акт, постановен в производство по чл. 6 ЗОСОИ. Поддържа се, че общината, на която касаторът е конституиран да помага, не е била страна в административното производство, в което заповедта е била издадена, поради което може да иска извършване на косвен съдебен контрол върху акт, който засяга правата й.
От данните по делото е установено, че след като ищците са били обезщетени със спорния имот – магазин, и той е бил отписан от актовите книги за общинска собственост, ищците са го отдали под наем на [фирма], който го е ползвал до 2008 г., а след това фактическа власт върху него е установена от касаторът [фирма], представлявано от Н. Т., майка на предишния наемател Д. Т.. Касаторът не установява на какво основание е в имота и не заявява свои права върху него. [община] е направила искане за конституирането му като трето лице помагач в отговора си по исковата молба, като не е обосновала искането си. Заявила е само, че третото лице е заварено в имота. Привличащата страна не е обосновала интереса си от привличането.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът неправилно не е извършил косвен съдебен контрол върху утвърдената от областния управител оценка на правото на обезщетяване на ищците като се е обосновал с това, че тя не може да бъде предмет на такъв контрол.
Поставеният процесуален въпрос е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС относно може ли да бъде предмет на косвен съдебен контрол административния акт по чл. 6 ЗОСОИ само в частта относно определената парична стойност на одържавения имот и съответствието й с тази на определения като обезщетение имот (в този смисъл решение № 473 от 09.12.2010 г. по гр. д. № 285/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.). Трето лице на административното производство по чл. 6 ЗОСОИ има интерес да иска упражняването на косвен съдебен контрол върху административния акт само ако поддържа, че определеният в обезщетение имот не е бил собственост на държавата или общината. В случая такъв довод не е поддържан от касатора и съответно не е решаван от съда, поради което поставеният въпрос не представлява обща предпоставка за допускане касационна проверка по него.
По въведения четвърти процесуален въпрос дали не подписването на протокола има за последица недопустимост на решението е даден отговор в определението, допълване на което се иска, тъй като той е поддържан и от касатора [община].
Процесуално нарушение, което може да служи за отмяна на решението, е само нарушение на съществена процесуална норма, което се е отразило на решаващите правни изводи относно основателността или не на правния спор, с разрешаването на който е сезиран съда или е довело до ограничаване или възпрепятстване осъществяването на процесуалните права на страните по спора. Пропускът да се подпише протокол от съдебното заседание е отстраним и той не се отразява на правилността и законосъобразността на извършените в съдебното заседание процесуални действия. Аргумент в подкрепа на това е и фактът, че не е поискано поправяне на протокола. Само този формален пропуск не представлява основание по чл. 271 ГПК за отмяна на първоинстанционното решение
По изложените съображения Върховният касационен съд, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 162 от 26.06.2013 г. по гр. д. № 119/2013 г. на Великотърновски апелативен съд по подадената от третото лице помагач [фирма], [населено място] касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: