4
гр. д. № 800/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 948
София, 18.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 4 декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 800/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. П. М. е подала касационна жалба срещу решение № 337 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 319/2012 г. на Софийски окръжен съд с доводи за нарушаване на съдопроизводствените правила при постановяването му. Решението се обжалва и в частта за разноските. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по отношение на разрешения процесуален въпрос допустимо ли е в състава на въззивния съд, който се е произнесъл по въззивна жалба срещу първоинстанционното решение за извършване на делбата, да участва съдия, който е постановил първоинстанционното решение по допускане на делбата и дали това е основание за отвод по чл. 22 ГПК.
Ответницата по касация Ц. Ш. намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното № 98 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 644/2008 г. на Самоковски районен съд , с което е извършена делбата между съделителките по реда на чл. 353 ГПК като в дял на В. М. е поставен имот УПИ .., отреден за част от имот пл. № 29, в кв. 52 по плана на [населено място], с площ от 1106 кв. м. и построените в него жилищна сграда на един етаж и стопанска сграда, а в дял на Ц. Ш. е поставен УПИ .., отреден за част от имот пл. № 29 в кв. 52, по плана на същото село, с площ от 580 кв. м. и построените в него двуетажна масивна жилищна сграда. Отменено е първоинстанционното решение в частта за присъждане на суми за уравнение на дяловете и е осъдена касаторката да заплати на Ц. Ш. сумата 29758.33 лв., както и сумата 1550 лв. разноски за въззивната инстанция.
Първият касационен довод е за постановяване на първоинстанционното решение по извършване на делбата при нарушаване на съдопроизводствените правила, което е довело до възпрепятстване правото на участие на страната в процеса, поради това, че съдът не е уважил направеното искане за отлагане на първото заседание, насрочено след допускане на делбата.Обосновава се с твърдение, че касаторката не е могла да се яви на това заседание поради заболяване, факт установен с надлежно писмено доказателство. Повереникът не е могъл да се яви на същото заседание поради служебни ангажименти, поради това касаторката е била възпрепятствана своевременно да предяви претенцията си по чл.346 ГПК и така не е разгледана от съда.
Съдът е намерил за неоснователно искането на адвоката за отлагане на делото, тъй като твърдението за служебна ангажираност в този ден не е било установено с доказателства за това.
Въззивният съдът не се е произнасял по въпроса нарушено ли е правото на участние на страната поради това, че не е уважено искането й за отлагане провеждането на първото съдебно заседание след допускане на делбата. Въззивният съдът е намерил, че основателно първоинстанционният не е приел за разглеждане направената от касаторката претенция по сметките като преклудирана, както и че за него не е възникнало задължение да се произнесе по това искане, след като определението, с което е отказано приемането на тази претенция, като необжалвано е влязло в сила. Разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос е затова дали тази претенция е станала част от предмета на спора, а не дали са нарушени процесуалните права на касаторката при провеждане на първото съдебно заседание след допускане на делбата, поради което този въпрос не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1, ГПК за допускане на касационна проверка по него.
Вторият релевиран процесуален въпрос, е за това, дали участието на съдията К. П. при разглеждане на делото в първата фаза на делбата пред първоинстанционния съд е основание по чл. 22 ГПК за отвод от участието му в състава на СОС при разглеждане на жалба срещу решението, постановеното във втората фаза на делбата. При постановяване на въззивното решение не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Делбеното производство е двуфазно. В първата фаза съдът се произнася с решение по въпросите между кои страни, за кои имоти и при какви квоти следва да се допусне делбата. Във втората фаза се разрешават въпросът за извършване на делбата. Предметът на двете производства е различен, поради което участие на съдия при постановяване на съдебния акт в първата фаза на делбата, не е основание той да се отведе от участие в съдебен състав във въззивното производство при разглеждане на жалба срещу постановено от първоинстанционния съд решение по извършване на делбата. Касаторката е поставила този процесуален въпрос без да обоснове наличието на някоя от предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК. При проверка на довода не може да се обоснове извод, че той е от решаващо значение за изхода на спора. Поради което, въззивното решение в частта по извършване на делбата не следва да бъде допуснато до касационна проверка.
Въззивното решение се обжалва и в частта, с която касаторката е осъдена да заплати направените от ответницата по въззивната жалба разноски в пълния им размер. Доводът е за несъобразяване на извода за основателност на искането с нормата на чл. 355 ГПК.
Доводът е неоснователен. Нормата намира приложение при разрешаване на въпроса за разноските за производството при постановяване на решението по извършване на делбата. Разноските, направени във въззивното и касационно производство, се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК във вр. с чл. 273 и чл. 81 ГПК съобразно изхода им, а не в резултат на прилагане на правилото на чл. 355 ГПК, което се отнася до делбеното производство.
Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на касаторката М., с която оспорва твърдението на съделителката Ш., че правата й в съсобствеността възлизат на 4/6 ид. ч. Жалбата е намерена за неоснователна, поради което при за разрешаване въпроса за разноските правилно е приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Частната жалба срещу решението в частта за разноските също следва да бъде оставена без уважение, а съдебният акт да се потвърди.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторката ще бъде осъдена да заплати на ответницата по касация направените от нея разноски за това производство, които са в размер на 1000 лв., установени с представен договор за правна помощ и съдействие, сключен на 12.10.2012 г. с адв. П. И. от САК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 337 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 319/2012 г. на Софийски окръжен съд, в частта с която е потвърдено първоинстанционното решение по гр. д. № 644/2008 г. на Самоковски РС за извършване на делбата и в частта, с която касаторката е осъдена да заплати суми за уравнение на дяловете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 337 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 319/2012 г. на Софийски окръжен съд, в частта с която касаторката е осъдена да заплати направените от ответницата разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА В. П. М., [населено място] обл. да заплати на Ц. П. Ш. от [населено място], кв. С., бл. 14 сумата 1000 (хиляда) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: