3
гр. д. № 2736/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 464
София, 14.07. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2736/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. М. Д., П. Р., Г. Р., както и К. М. Д. и Д. М. Д. са подали касационна жалба срещу решение № 44 от 15.03.2012 г. по гр. д. № 653/2011 г. на Варненски апелативен съд, в частта с която е отхвърлен иск за делба на поземлен имота № 260 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) в м. „М.”, в землището на В..
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се иска на основанието чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос – длъжен ли е въззивният съд да събере допуснатите от първоинстанционния доказателства – свидетелски показания, който не са събрани поради допуснати процесуални нарушения. Поддържа се разрешаване на въпросът в противоречие с практиката на ВКС: Р № 92 от 03.04.2013 г. по гр. д. № 1147/2012 г. на ВКС, ІV г. о.; Р № 556 от 10.01.2011 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., решение по гр. д. № 386/2009 г. на ВКС, ІІІ г. т. и решение по гр. д. № 304/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка състав на ВКС , І г. о. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано пред Варненски районен съд по предявен иск за делба от М. Т., К. Т. и И. Т., наследници на И. Г. Г. срещу М. Г. Т. и М. А. на два недвижими имота: апартамент № 13 в [жилищен адрес] в р-н „Вл. В.” [населено място] и поземлен имот № 260 по ПНИ на с. о. „М.” [населено място] с площ от 611 кв. м. Ищците са поддържали, че имотите са били собственост на общия им наследодател Г. Г. Т., който след смъртта си, настъпила през м. май 1995 г., е оставил за наследници ищците – внуци и снаха от починал син през м. октомври 1995 г. И. Г. Т., съпруга М. А. Т. и дъщеря М. Г. Т..
В отговора на исковата молба съпругата М. Т. е възразила, че апартаментът не е съсобствен между страните по наследяване, тъй като приживе тя и наследодателят са се разпоредили на 06.09.1089 г. с него чрез договор за покупко-продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане в полза на дъщерите й от предходен брак К. Д. и Д. Д..
Ищците в становището си по така заявения нов факт са оспорили валидността на договора с възражение за нищожност като симулативен, прикриващ договор за дарение, сключен с цел да лишат ищците от наследство. Заявили са, че предявяват иск за установяване на нищожността на договора на основание чл. 343 ГПК.
С молба от 07.02.2011 г. К. Д. и Д. Д. са поискали да бъдат конституирани като трети лица помагачи на ответницата М. Т.. С определение от 08.02.2011 г. съдът служебно ги е конституирал като ответници по иска за делба на апартамента, поради това, че има данни да са носители на самостоятелни права върху него. С определение от 6.07.2011 г. след констатация, че при сключване на алеаторния договор купувачите са били в брак, като ответници по иска за делба на апартамента са конституирани и съпругът на К. Д., Д. Д. и наследниците на съпругът на Д. Д. Р. Р. – синовете им П. и Г. Р..
Новоконституираните страни в становището си по иска за делба са заявили, че възражението за нищожност на алеаторния договор е неоснователно, като са ангажирали гласни доказателства за установяване, че договорът е изпълнен. Взели са становище и по иска за делба на поземлен имот № 260, като са поддържали, че той не е съсобствен между първоначалните страни по делото на основание наследствено правоприемство, тъй като те и майка им М. Т. са го владяли след смъртта на нейния съпруг и са придобили на основание давностно владение наследствените дялове на ищците по иска.
С решение от 27.05.2013 г. по гр. д. № 2078/2008 г. Варненски районен съд е отхвърли иска за делба на апартамента, като е приел, че наследодателят се е разпоредил с него валидно приживе, поради което правото на собственост върху него не е било част от наследствената маса при откриване на наследството.
Отхвърлил е и иска за делба на поземлен имот № 260 по отношение на всички конституирани ответници като неоснователен, поради не доказване придобиването му по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Въззивният Варненски окръжен съд с решението, предмет на касационно обжалване, е потвърдил първоинстанционното в частта относно апартамента и го е отменил в частта относно имот № 260 в с. о. М.”, [населено място]. Постановил е друго по съществото на този иска като е допуснал извършването на делба на този имот между наследниците по закон на общия наследодател и го е „изключил” (израза е употребен в диспозитива на решението) от делбата му касаторите.
При проверка за допустимостта на въззивното решение съдът намира, че касаторите не са страни по иска за делба на имот № 260 в с. о. М.”, [населено място]. Те са конституирани като ответници по иска за делба на апартамента, поради представени по делото доказателства, че са носители на вещни права върху него.
Срещу тях не е предявен иск за делба на поземлен имот № 260, поради което те не са ответници и по този обективно съединен иск. Страни по този иск са първоначално конституираните с предявяването на иска, които са наследници по закон на наследодателя Г. Т.. Произнасянето по непредявен иск е процесуално нарушение, която има за последица постановяване на недопустимо решение.
Предмет на обжалване е решението на въззивния съд в тази част.
Съдът е служебно задължен да следи за допустимостта на обжалвания съдебен акт по аргумент от чл. 7, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и възприетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, поради което е налице общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение в обжалваната част.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2473 от 27.11.2013 г. по гр. д. № 2910/2013 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Т., К. Т. и И. Т. срещу К. Д. и Д. Д. както и Д. Р. и П. и Г. Р. иск за делба на имот № 260 по ПНИ в с. о. М.”, [населено място].
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 50 лв. и представят доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: