3
гр. д. № 160/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1029
София, 04.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 14 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 160/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. П. П. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение № 170 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 356/2010 г. на Ямболски окръжен съд, в частта с която е уважена претенция по сметките на основание чл. 286 ГПК (отм.) и касаторът е осъден да заплати на Д. А., П. Ч. и М. Д. по 3000 лв., представляващи обезщетение за ползване на съсобствени по наследяване земеделски земи за времето от 1994 г. до 2007 г.
К. довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението в тази част. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросите от кой момент се дължи обезщетение за ползване на съсобствен имот – от момента на възникване на съсобствеността или от поканата за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Вторият материалноправен въпрос решен от съда е за това дали обезщетението следва да се определи на база пропуснат наем или ако имотът е бил отдаден за ползване на основание договор за аренда, то обезщетението е съответна част от реализиран доход на това облигационно основание.
Ответниците по касация намират жалбата за недопустима с оглед обжалваемия интерес, който е под 5000 лв. Поддържат доводи за неоснователност по същество на касационната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е допустима.
Неоснователен е доводът за недопустимост на касационната жалба с оглед процесуалната предпоставка за цената на исковете, решението по които се обжалва. Касационната жалба е подадена на 20.12.2010 г. при действието на първоначалната редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК. Некоректно е позоваването на редакцията на нормата от изменението й с ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г., тъй като тази редакция е в сила от деня на обнародване на изменението – 21.12.2010 г. съгласно § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, поради което не намира приложение по отношение на заварените висящи производства, съгласно повелята на § 26 от ПЗР на ЗИД на ГПК.
За да се произнесе по релевираните предпоставки за допускане на касационна проверка съдът взе предвид следното:
От фактическа страна е установено, че в производството по извършване на делбата съделителките Д. А., П. Ч. и М. Д. са предявили претенция за осъждане на съделителя П. да им заплати обезщетение за ползване на съсобствените ниви считано от датата на откриване на наследството. Твърдяли са, че той лично е ползвал всички имоти, останали в наследство включително и земеделските земи. Поддържали са и това че той е получавал рента от нивите, предоставяйки ги за ползване, без да конкретизират кои имоти и в какъв период от време касаторът е ползвал лично и от кои от тях е събирал гражданските плодове. Съдът е обсъдил и това, че с решението постановено в първата фаза на делбата, е обсъдено възражение за нищожност на и е прието, че направеното в полза на касатора универсално завещание е нищожно. Въз основа на това съдът е приел, че претенцията намира правно основание в нормата на чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД, тъй като касаторът е ползвал имотите на отпаднало основание.
Разрешеният материалноправен въпрос за правното основание на предявените претенции по чл. 286 ГПК отм., както и за началния момент, от който се дължи обезщетение за ползване на съсобствен имот е решен в противоречие със задължителната практиката на ВКС – ТР № 129 от 30.VІ.1986 г. на ОСГК на ВС и ТР № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, което обуславя предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него. Тази предпоставка е налице и по отношение вторият въпрос от значение за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл – размерът на дължимото обезщетение, когато имотът е отдаван под наем или аренда.
Процесуалният въпрос дали писмена декларация дадена от физическо лице съставлява писмено доказателство е разрешен при правилно прилагане на закона и съобразно задължителната практика, израз на която е т. 6 от ТР № 1/1985 г. на Пленума на ВС, поради което не обуславя наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 170 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 356/2010 г. на Ямболски окръжен съд, в частта с която е уважена претенция по сметките на основание чл. 286 ГПК (отм.) и касаторът е осъден да заплати на Д. А., П. Ч. и М. Д. по 3000 лв., представляващи обезщетение за ползване на съсобствени по наследяване земеделски земи за времето от 1994 г. до 2007 г.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 240 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: