3
гр. д. № 1964/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 248
София, 22.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1964/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 513 от 05.12.2013 г. по гр. д. № 661/2013 г. Добрички окръжен съд е обезсилил решение № 55 от 05.06.2013 г. по гр. д. № 528/2011 г. на Тервелски районен съд, с което е отхвърлен предявения от С. Ж. П. и З. Ж. Д. срещу останалите наследниците на общия наследодател П. А. М. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че 53 дка от общо възстановените 155.96 дка на наследниците на П. А. М. са били собственост на прекия им наследодател Ж. П. А. към момента на кооперирането им.
Недоволен от решението е останал ищецът С. П. и в срока по чл. 283 ГПК го обжалва с касационна жалба с доводи за необоснованост и неправилно прилагане на закона. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се подържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос: допустимо ли е предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато не е налице висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ или възможност да се образува такова, както и когато е постановено окончателно, влязло в сила решение на оторизирания орган за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя в реални граници или за обезщетяване по реда на чл. 10бЗСПЗЗ. Този въпрос се решава противоречиво от съдилищата поради което касаторът се позовава на предпоставката по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационна проверка.
Ответниците по касация К. Т., П. В., Р. Г., С. Ж., И. И., П. И. и И. В. намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
Касаторите, наследници на сина Ж. П. са предявили установителен иск срещу ответниците, които са наследници на останалите деца на общия наследодател П. А. М., с искане да бъде установено, че част от възстановените земеделски земи в полза на всички наследници на П. М. до размер на 53 дка са принадлежали на прекия им наследодател Ж. П.. Правният интерес от иска са обосновали с това, че със заявление № 139 от 19.11.1991 г. Ж. П. е заявил за възстановяване 73 дка в землището на [населено място]. По това заявление е образувана преписка № 6489 и с решение № 12 от 14.11.1994 г. ОбСЗ-Т. е признала за възстановяване 20 дка зем. земя и е отказала да възстанови правото на собственост върху останалите 53 дка поради това, че са възстановени на общия на страните наследодател П. М..
Със заявление № 145 от 26.11.1991 г. Ж. П. е заявил за възстановяване в полза на наследниците на П. А. М. 155.2 дка в землището на [населено място]. По това заявление е образувана преписка № 6496 и с решение от 14.11.1994 г. се възстановено с план за земеразделяне на наследниците на П. М. правото на собственост върху нива с площ от 55 дка, индивидуализирана по плана за новообразуваните имоти и нива от 99.997 дка.
Тервелски районен съд е отхвърлил исковете като недопустими. Приел е, че в случая не е налице предпоставка за оспорване правото на собственост по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, поради това че няма висящо административно производство нито път възможност за образуване на такова. Праводателят на ищците Ж. П. е заявил за възстановяване земите, които е считал за свои към момента на кооперирането. Административния орган се е произнесъл с решение, с което е отказал възстановяването на 53 дка, по съображения, че са възстановени на общия наследодател П. М.. Това решение не е било обжалвано от заявители, който е починал през 2002 г., а така също той не е предявил установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за да установи, че част от заявените за възстановяване земи на наследниците на П. М. са били негова собственост към момента на обоществяването им.
Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд за недопустимост на иска. Направил е извод, че след като съдът е сезиран с недопустим иск, то постановеното по него решение е недопустимо и следва да се обезсили като се прекрати образуваното производство.
Поставеният процесуален въпрос в изложението към касационната жалба е разрешен в противоречие с формираната задължителна практика с ТР № 1/1997 г. , т. 2. Разрешен е и в противоречие с приетото в определение № 108 от 09.03-2009 г. по ч. гр. д. № 71/2009 г. на ВКС І г. о. Налице е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по поставения в изложението процесуален въпрос. В изпълнение правомощията си да уточни поставеният от касатора правен въпрос (т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС) касационната проверка на обжалваното въззивно решение ще бъде допусната по процесуалния въпроса: допустимо ли е предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ от част от наследниците на общия наследодател, когато не е налице висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ или възможност да се образува такова, а е налице окончателно, влязло в сила решение на оторизирания орган за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя в реални граници с план за земеразделяне в полза на всички наследници на общия наследодател и влязъл в сила отказ за възстановяване на част от същата земята в полза на единия от преките наследниците на общия наследодател.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 513 от 05.12.2013 г. по гр. д. № 661/2013 г. Добрички окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: