2
гр. д. № 3492/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 465
София, 29.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж.. Силдарева ч. гр. д. № 3492/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Б. и М. П., чрез процесуалния им представител адв. Г. Ю. от АК-Б. са подали частна жалба срещу определение № 20 от 07.02.2014 г. по ч. гр. д. № 5611/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е върната касационна жалба вх. № 1075 от 08.04.2013 г. подадена от жалбоподателите срещу въззивно решение по гр. д. № 366/2011 г. на Благоевградски окръжен съд като недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. К. довод е за това, че на жалбоподателите, конституирани като ответници по ревандикационен иск, не им е бил връчен препис от подадената от ищеца молба от 10.05.2008 г., с която е уточнил цената на предявените от него искове и е представил удостоверение за данъчната оценка на имота, предмет на исковете, поради което те не са могли да възразят в първото по делото съдебно заседание по определената от ищеца цена на исковете.
Ответникът по жалбата не е подал отговор в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Ревандикационният иск е бил предявен на 29.02.2008 г. при действието на ГПК отм. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от този кодекс цената на иска се посочва от ищеца. По исковете за собственост държавната такса се събира от ? от данъчната оценка на имота. С молба от 10.05.2008 г.ищецът е представил поправена искова молба, в която е определил е цената на иска въз основа на ? от данъчната оценка на имота в размер на 1075.00 лв. и е внесъл държавна такса, определена по правилото на чл. 55, ал.1, б. „б” ГПК отм. Първото съдебно заседание е проведено на 03.06.2009 г. В това заседание ответниците не са повдигнали въпросът за цената на иска и той не е поставян и от съда – правна възможност по чл. 56, ал. 1 ГПК. За ищеца не съществува задължение да обосновава посочената от него цена на иска.
След приключване на първото съдебно заседание по делото е недопустимо поставяне на въпроса за цената на иска.
Въз основа на тези данни състав на ВКС правилно е намерил, че предявения иск е с цена под 5000 лв., поради което постановеното въззивно решение по него не подлежи на касационна проверка. Посоченият в чл. 280, ал. 2 ГПК критерии на законодателя за селекция „обжалваем интерес” изключва гражданските и търговски дела с цена на иска под установените в разпоредбата от обхвата на касационното обжалване. Той съставлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на касационно обжалване. В случая обосновано съдът е приел, че тази предпоставка не е налице, поради което касационната жалба е недопустима.
Частната касационна жалба като неоснователна ще бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като обосновано и законосъобразно потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20 от 07.02.2014 г. по ч. гр. д. № 5611/2013 г. на ВКС, ІІ г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: