2
гр. д. № 1242/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 217
София, 08.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1242/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Г. М. и Б. Д. М. са подали касационна жалба срещу решение № 257 от 05.12.2013 г. по гр. д. № 1978/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 951/2011 г. на Провадийски РС, с която е отхвърлен предявения от касаторите срещу В. Н., С. С., Р. С. Ж. и П. Ж. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 148.22 ид. ч. от масивна едноетажна сграда с предназначение авторемонтна работилница, застроена на площ от 733 кв. м., построена в парцел ХХХ, извън регулационния план на [населено място] по плана за парцелиране на стопанския двор на ЗК „Д. В” [населено място]. Касационният довод е за необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал. 2 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса може ли да се предяви иск за изкупуване на идеална част от съсобствен имота, ако към момента на предявяване на иска, ищците не са съсобственици на имота, но са имали това качество при извършване на сделката на разпореждане с идеални части от него от другите съсобственици без да им е предложен имота за изкупуване. Намират, че касационна проверка на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса към кой момент съсобственикът по иск за изкупуване следва да има това качество – към момента на извършване разпореждане от друг съсобственик с притежаваните от него идеални чати от имота без да ги предложи по реда на чл. 33 ЗС или към момента на предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като той е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касационната жалба Ж. и П. Ж. С. и Р. С. и В. Н. я намират за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че към момента на предявяването му на 08.08.2011 г. ищците не са съсобственици в процесния имот, тъй като на 16.05.2011 г. са продали на [фирма] ремонтна работилница застроена на площ от 733 кв. м. върху държавен имот в землището на [населено място].
От фактическа страна е установено, че касаторът М. М. е придобил правото на собственост върху описаната сграда на 20.04.1999 г. на търг, проведен за продажба на имуществото на ликвидирано ТКЗС от упълномощен представител на Общото събрание на правоимащите лица и на 03.08.1999 г. се е снабдил с констативен нот. акт за собственост на имота.
На 16.06.2003 г. М. М. и съпругата му са продали на С. С. ремонтна работилница застроена на площ от 220.80 кв. м., състояща се от помещение за автомонтьори на площ 38.40 кв. м. и две ремонтни клетки с обща площ от 144.00 кв. м., която сграда е построена в парцел ХХХ по плана за парцелиране на стопанския двор в [населено място]. Сградата не е описана като част от придобитата от М. сграда със застроена площ от 733 кв. м., а като самостоятелен обект.
На 24.09.2003 г. М. и съпругата му продават на В. Н. ремонтна работилница, масивна едноетажна сграда, със застроена площ от 148.22 кв. м., състояща се от котелно на площ от 37.82 кв. м., ел. отделение на площ от 38.40 св. м. и ремонтна клетка на площ от 72.00 кв. м. и построена в парцел ХХХ по плана за парцелиране на стопанския двор в [населено място]. С нот. акт за поправка е посочено, че ремонтното хале, представлява идеална част от ремонтната работилница.
На 27.04.2005 г. Н. е продал на Ж. Ж. придобитата стопанска сграда на 148.22 кв. м., а на 04.11.2010 г. С. и съпругата му Р. С. са продали също на Ж. Ж. придобитата от тях стопанска сграда на площ от 220 кв. м., построена в парцел ХХХ по плана на [населено място].
Касаторите, ищци по иска, са поддържали, че тези разпореждания са такива с идеални части от притежаваната от тях стопанска сграда, застроена на площ от 733 кв. м. в УПИ ХХХ по плана на [населено място], узнали са за тях на 07. 07.2011 г., което обуславя интереса им от предявения иск за изкупуване.
Ответниците са противопоставили довод, че към датата на предявяване на иска ищците не са съсобственици в сградата, тъй като на 16.05.2011 г. са се разпоредили с ремонтната работилница, за строена на площ от 733 кв. м. в полза на [фирма] чрез продажба, за която е съставен н. а. № 162, т. ІІ, н. д. № 344/2011 г.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е направил законосъобразен извод, че ищците не са носители на правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, поради което искът е неоснователен.
Правото на изкупуване е призната от закона възможност на съсобственик в един имот да придобие делът на друг съсобственик, който последният е продал на трето, като плати уговорената цена. То е субективно потестативно право, което се упражнява с конститутивен иск. От нормата безусловно следва, че това право е признато на съсобственик на недвижим имота. С признаването му е създадена правна възможност да се концентрира правото на собственост върху един имот в един или по-малко собственици.
Касаторите са били носители на това право докато са били носители на право на собственост върху идеална част от същия имот. В резултат от разпореждането с вещните си правата върху сградата, те са престанали да са съсобственици на имота, поради което и не са носители на субективното право на изкупуване.
Поставеният материалноправен въпрос е решен при правилно прилагане на закона. В съдебната практика няма противоречие при решаването разрешаването му, поради което не е от значение за точното прилагане на закона и не обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 257 от 05.12.2013 г. по гр. д. № 1978/2013 г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: