4
гр. д. № 631/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 827
София, 22.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 631/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. П. Д. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение № 98 от 24.04.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното по гр. д. № 1803/2010 г. на Видински РС. С потвърденото решението е уважен предявения от О. Б. срещу касатора насрещен иск по чл. 23, ал.2 СК като е прието за установено, че тя е собственик на придобития по време на брака жилищен имот – апартамент № 30, намиращ се в [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 4, в тр. В., [улица], поради закупуването му с нейни индивидуални средства и е отхвърлен иска за делба на същия имот.
Касационният довод е за недопустимост на решението в частта, с която е уважен иска по чл. 23, ал. 2 СК, тъй като е недопустим. Поддържа се алтернативно необоснованост и незаконосъобразност на решението.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалния въпрос: кои факти от обективната действителност определят наличието на правното основание да се приеме, че е налице пълна трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК. Съдът е основал правния си извод на факта, че касаторът не е участвал при сключване на сделката и на установеното относно финансовото му състояние в този период от време. Позоваване е направено на предпоставката по чл. 280, ал.2 ГПК с твърдението, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са преписи от решения на ВКС : № 266 от 14.04.2000 г. по гр. д. №771/1999 г., Р № 865 от 30.12.2005 г. по гр. д. № 628/05 г. и Р № 603 от 23.10.2002 г. по гр. д. № 8129/02 г. на.
Твърди се, че с решението съдът се е произнесъл и по процесуалния въпрос за начина, по който въззивната инстанция следва да мотивира крайния си извод по съществото на спора и по конкретно как следва да се извърши препращането към мотивите на първоинстанционния съд – изцяло или частично. Касаторът намира, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата и поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, а при условията на евентуалност и това по т. 3 ГПК. Представя Р № 797 от 30.05.2008 г. по гр. д. № 313/08 г. на Врачански окръжен съд и определения на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК.
Ответницата по касация намира, че не са налице релевираните основания за допускане на касационна проверка, а по същество жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да отхвърли иска за делба, съдът е приел, че касаторът не се легитимира като собственик на ? ид.ч. от описания имот, на основание придобиването му по време на брака в режим на СИО, той като имотът е придобит със средства изключителна собственост на съпругата и в резултат на трансформация е нейна индивидуална собственост.
От фактическа страна по делото е установено, че страните са бивши съпрузи. Сключеният между тях брак през 1987 г. е прекратен с решение от 17.07.2009 г. по гр. д. №189/2009 г. на Видински РС, влязло в сила на 06.08.2009 г. На 17.07.1997 г. съпругата О. Д. е сключила договор за покупко –продажба на имота, предмет на иска за делба, за който е съставен
н. а. № 57, т. V, н. д. № 1554/1997 г. Уговорената цена от 2800000 стари лв. е била платена в брой при сключване на договора. Въз основа на събрани писмени и гласни доказателства е установено, че майката на ответницата В. Б. на 06.06.1997 г. е продала притежаваното от нея жилище в република Т.. Получената сума от 9180 щ. долара е изнесла от Руската федерация на 18.06.97 г., което се установява с писмено доказателства и след пристигането си в България я е дарила на дъщеря си за закупуване на жилище в страната, в която свидетелката се е установила да пребивава постоянно. С гласни доказателства е установено, че през 1994-95 г. касаторът е претърпял телесни увреждания в резултат на катастрофа и в продължение на две години се е лекувал и възстановявал, като грижите за него са поети от съпругата му и тя е осигурявала и средства за издръжката на семейството. Същият не е ангажирал доказателства за установяване, че жилището е закупено със семейни средства или с негови лични.
Установените факти от ответницата не са опровергани от касатора. Той не е ангажирал доказателства за установяване на друго, поради което обосновано въз основа на тях е направен правния извод, че апартамента е придобит със средства индивидуална собственост на съпругата, поради което въпреки закупуването му по време на брака на съпрузите, върху него не е възникнала съсобственост в режим на СИО. От тук искът за делба е намерен за неоснователен и е отхвърлен.
Не следва да се допуска касационна проверка по процесуалния въпрос за допустимост на предявения инцидентен установителен иск за установяване трансформация на лични средства при придобиване на имота по време на рака от единия съпруг за разглеждането му в делбеното производство. Този въпрос е разрешен в съответствие с правилата за допустимост на насрещния иск и наличието на правен интерес от него. В първата фаза на делбата се разрешават въпросите за това налице ли е съсобственост, между кои лица и в при какви права, поради което всяка страна следва да наведе доводите си ако оспорва твърдяните в исковата молба факти, в противен случай правото й да установи, че имотът, делба на който се иска, не е съсобствен или правата в съсобствеността са различни, ще се преклудира. Съобразно това е допустимо с иска за делба да се съединяват установителни искове за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания, за истинността на документ. Въпросът за трансформацията на лични средства при закупуване на имущество по време на брака, когато не е поставен за решаване в отделно исково производство, може да бъде релевиран при спор за собственост или в делбеното производство както с възражение, така и с предявяване на иск. В случая той е въведен с предявяване на насрещен иск, който законосъобразно и в съответствие със задължителната практика е намерен за допустим, поради което не обуславя общата предпоставка за допускане касационна проверка по него.
Не е налице основание за допускане касационна проверка и по поставените процесуални въпроси. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства – писмени и гласни поотделно и в тяхната съвкупност и е формирал своите правни изводи въз основа на тях. Липсва изрично препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Записването в мотивите на стр. 3, че споделя съображенията, по които първоинстанционния съд е дал вяра на една от групите свидетели, не представлява препращане към мотивите на първоинстанционния съд по смисъла на чл. 272 ГПК. Не е налице произнасяне по прилагане нормата на чл. 272 ГПК, поради което този въпрос също не обуславя общата предпоставка за допускане касационна проверка по чл. 280, ал.1 ГПК. Некоректно е позоваването на определения на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК, тъй като те не формират сила на пресъдено нещо и не съставляват практика на ВКС.
Въпрос за това: кои факти от обективната действителност определят наличието на правното основание да се приеме, че е налице пълна трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК, не е правен а фактически.
Разрешеният от съда материалноправен въпрос е за това оборена ли е презумпцията по чл. 21, ал. 1 ГПК при доказано закупуване на имота със средства индивидуална собственост на ответницата. Той е разрешен в съответствие с данните по делото. Д., че изводът е основан на факти, неотносими към въпроса, а именно какви са били финансовите възможности на касатора към момента на закупуване на жилището, не съответства на изложеното в мотивите на въззивния съд. Той, както и районния, са обсъдили всички установените факти коментирани по-горе, но само от приетите за релевантни за спора е направен извод, че апартаментът е закупен със средства, индивидуална собственост на съпругата, придобити на основание дарение направено в нейна полза от майка й. Аргументи за това са изведени от установеното с писмени и гласни доказателства както и от хронологията на настъпване на тези факти във времето – продажбата на имота от майката, установяването й в България за постоянно пребиваване, пренасяне на средствата и датата на сключване на договора за закупуване на жилището, сумата за което е заплатена в брой. Решаващите изводи на съда не са изведени от установеното относно имущественото състояние на единия съпруг към момента на придобиване на имот по време на брака, поради което този въпрос също не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 98 от 24.04.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на Видински окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: