5
гр. д. № 391/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 43
София, 28.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 391/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. К. С. от [населено място] е подала касационна жалба срещу решение от 14.11.2011 г. по гр. д. № 12202/2010 г. на СГС, ІІІ-Б, в частта, с която е обезсилено частично първоинстанционното решение като постановено по недопустими искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на извода за недопустимост на част от исковете. Поддържа се довод за противоречие между мотивите на решението по отношение на имотите, за които е прекратено производството и диспозитива. В мотивите е намерено, че исковете са допустими, а в диспозитива обратното. В изложението по чл. 248, ал. 3 ГПК се иска допускане на касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1 ГПК по разрешените с него процесуални въпроси: 1. за допустимостта на исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и наличието на правен интерес от тях; 2. за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и 3. за единството между мотивите и диспозитива на решението, тъй като са решени в противоречие със задължителната съдебна практика.
Срещу решението в частта, с която е потвърдено частично първоинстанционното, е подадена касационна жалба и от П. Д. Р., С. Д. Д. и Р. К. П.. Намират, че решението е постановено по недопустими искове, тъй като част от заявените за възстановяване земеделските земи, за които са уважени искове по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, са възстановени с план за земеразделяне, а не в съществуващи реални граници.
Ответницата по касация М. С., чрез пълномощника си адв. М., намира касационната жалба на част от ответниците по иска, за неоснователна, а също и нередовна поради липса на изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, в което да е мотивирано основание/я за допускане до касация на решението.
Ответниците по касация С. Й. А., Г. Л. А., М. С. А., Г. Д. Г., С. Д. С. намират касационната жалбата, подадена от С. за неоснователна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да уважи част от исковете, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че общият наследодател на страните Б. А. е бил собственик на множество земеделски земи в землището на [населено място], част от които преди образуване на ТКЗС е бил разпределил между синовете си за ползване. При приемането им за членове в ТКЗС те са внесли ползваните земеделски земи, а след влизане в сила на ЗСПЗЗ по заявления на наследниците им те са им възстановени като част от тях в съществуващи реални граници, а друга част с план за земеразделяне.
Установено е по делото, че Б. А. е починал през 1958 г. и оставил за наследници синове К. А., С. А. и Ц. А. и дъщеря В. Б. Б.. Страните по делото са техни наследници.
Исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ са предявени от една от наследниците на В. В. – М. С., която е поддържала, че внесените от братята на майка й в ТКЗС земеделски земи са били собственост на общия наследодател Б. А., поради което следва да се възстановят на всички негови наследници, а не внеслите ги в стопанството. Земеделските земи са индивидуализирани с площ, местонахождение (землище и местност) и предназначение с молба от 03.12.1993 г., подадена по гр. д. № 66/93 г. на СРС-37 с-в., като за индивидуализацията им са ползвани данните от решеният за възстановяването им.
Районният съд е уважил исковете, като е приел, че те са основателни по отношение на земите описани в опис-декларацията подадена от Б. А. при приемането му за член-кооператор и по партидата на сина му К. А.. Не е конкретизирал по кои документи ги конкретизира, както и кои имоти на кого от наследниците на общия наследодател са възстановени.
Въззивният съд, при възпроизвеждане резолютивната част на решението на районния съд, е номерирал имотите в поредността, в която са описани в диспозитива на решението на първостепенния съд. Достигнал е до извода, че за имотите под №№ от 14 до 27, № 29 до № 35, № 37, 38 както и от № 46 до № 58 включително исковете са недопустими, тъй като не се установява да са били заявени и възстановени на наследниците на общия наследодател. При липсата на данни за тези имоти да има висящо административно производство по искане по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяването им, или производството да е завършило с постановяване на решение на ОСЗ за възстановяването им като имоти на някой от наследниците на общия наследодател, то не е налице правен интерес от исковете. Не е налице такъв интерес и поради това, че срокът за предявяване на иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ към момента на постановяване на обжалваното пред решението е изтекъл.
Не кореспондира на данните по делото изводът, че имотите от №14 до № 23 не са заявени и възстановени. По данни от решение № 213 от 26.04.1993 г. те са признати за възстановяване в съществуващи реални граници на наследниците на К. А. като са описани от № 1 до № 10 в решението.
За имотите с № 24 до 27 съдът не е посочил въз основа на кои данни ги е индивидуализирал – по описанието им в уточняващата молба на иска или по решенията за възстановяване на имотите на наследниците на Ц. С..
Изводите за имотите от № 29 до № 34 и за имот № 37 не съответства на данните по делото. Установява се, че те са възстановени на наследниците на С. А. с решение № 1082 от 02.02.1994 г. на ОСЗ, [община]. Няма данни да е заявяван и възстановяван имот № 35 – 3 дка в м. К.. По отношение на имот № 38 описан като имот от 1.7 дка в м. П. е постановен отказ за възстановяване по решението постановено в полза на наследниците на С..
Изводите по отношение на имотите от №№ 46 до 58 включително също не са направени след преценка на данните за възстановените имоти на Ц. А. с решение № 59 от 12.05.1993 г. на ОСЗ при [община].
Мотивите на решението на въззивния съд не съдържа изводи, които да се основават на извършена съпоставка на имотите, възстановени на наследниците на Б. А., с описаните в партидите им или отразени като внесени от тях в опис декларацията на Б. А..
Процесуалният въпрос относно допустимостта на иска по отношение на част от имотите е решаващ за изхода на спора. Тъй като той е свързан с обсъждане и съпоставяне на доказателствата по делото, то следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1 ГПК.
По касационната жалба на П. Д. Р., С. Д. Д. и Р. К. П..
В жалбата се поддържа, че предявените искове са недопустими за имотите, които са възстановени с план за земеразделяне. По такъв въпрос въззивният съд не се е произнасял. В константната практика на ВКС въпросът за правният интерес от иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се разрешава съобразно това дали за имотът, предмет на такъв иск, има висящо административно производство по ЗСПЗЗ или то е завършило с положително решение. Начинът на възстановяване е правно ирелевантен, тъй като искът има за предмет установяване правото на собственост към един минал момент- този на кооперирането на имота. При уважаване на иска възстановяването следва да се извърши в лицето на собственика или на неговите наследници. С решението ще се определи лицето или лицата, които имат право на възстановяване, а начинът на възстановяване е въпрос, който се решава от ОСЗ с оглед фактическото състояние на терените, в които са заявени имоти за възстановяване.
Не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението по въпросът има ли значение за наличието на правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ начинът на възстановяване на имота, тъй като той е решен в съответствие със задължителната практика на ВКС формирана както с ТР № 1 от 1997 г. така и с множество решение постановени (в производство по чл. 290 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.11.2011 г. по гр. д. № 12202/2010 г. на СГС, ІІІ-Б, по жалбата на М. К. С. в частта, с която е обезсилено частично първоинстанционното решение по отношение на искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за имоти №№ 14- 27; № 29-34; № 37 и №№ 46 -58 вкл. като недопустими.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.11.2011 г. по гр. д. № 12202/2010 г. на СГС, ІІІ-Б в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, по жалбата на П. Д. Р., С. Д. Д. и Р. К. П..
УКАЗВА на касаторката С. да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: