2
гр. д. № 5889/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 479
София, 15.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева ч. гр. д. № 5889/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от М. Г. Д., М. Н. Д. и Н. М. Д., чрез процесуалния им представител адв. В. С., частна жалба срещу определение от 28.08.2013 г. по въззивно гр. д. № 323/2013 г. на Ямболски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 416 от 11.07.2013 г. по гр. д. № 869/2013 г. на Ямболски РС и е прекратено производството по въззивното дело. Касационният довод е за неправилно прилагане нормата на чл. 539, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не се касае до охранително производство, а и поради това че волеизявлението за оттегляне е направено след като е постановено решение по чл. 26, ал.1 ЗЗакрД.
Частната касационната жалба, която е подадена от легитимирана страна – Н. М. Д., действащ като баща и законен представител на настаненото дете Х. Д., в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Недопустима е жалбата, подадена от М. Г. Д. и М. Н. Д., баба и дядо на детето, при които то е било настанено, тъй като нямат качеството на страни в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗЗакрД съдът разглежда искането за настаняване на детето с участието на органите или лицата направили искането и с участието на детето. Искане за прекратява на настаняването може да се направи от приемното семейство, от семейството на роднините или близките, от дирекцията „Социално подпомагане”, от родителите на детето или прокурора (чл. 30, ал. 1 с. з.). В случая искането за прекратяване е направено от дирекцията за „Социално подпомагане” Я., поради което Д. не са активно процесуално легитимирани да обжалват съдебното решение. Това е основание, подадената от тях частна жалба за се остави без разглеждане.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
Въззивното производство по гр. д. № 323/2013 г. на Ямболски ОС е образувано по подадена от Р. М. въззивна жалба срещу решение от 11.07.2013 г. по гр. д. № 869/2013 г. на Ямболски районен съд, с което е настанено малолетното й дете Х. Г. в семейството на баба му М. Н. Д. и дядо му М. Г. Д..
С молба вх. № 3738 от 28.08.2013 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Я. е уведомил съда, че поради настъпили промяна в обстоятелствата е отпаднала нуждата от настаняване на детето в риск Х. Г. в семейството на баба му и дядо му по бащина линия, поради което със заповед № ЗД-РД01-0054 от 07.06.2013 г. е прекратил временното настаняването. Направил е и волеизявление за оттегляне на основание чл. 232 ГПК иска за настаняване по реда на чл. 26 от ЗЗД от районния съд на детето Х. Г. в семейството на баба му и дядо му по бащина линия.
С обжалваното определение съдът се е произнесъл по тази молба. Приел е, че производството по чл. 28 от Закона за защита на детето (ЗЗД) е от охранителен характер, поради целта му – предприемане на мерки за закрила. Позовавайки се на нормата на чл. 539, ал.1, т. 1 ГПК, предвиждащ прекратяване на охранителното производство при оттегляне на молбата, с която е образувано, е намерил че направеното волеизявление е основание за прекратяване на производството по въззивното дело и за обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение.
Жалбоподателите релевират довод за незаконосъобразност на извода, че производството има охранителен характер и по отношение на него намират приложение правилата на част VІ, глава 49 ГПК. Поддържа, че производството е двустранно, тъй като в него участват всички засегнати страни, то има състезателен характер и в него са допустими всички доказателствени средства. Аргумент за тезата намират и в нормата на чл. 28 ЗЗД, предвиждаща обжалване на решението.
Доводът е частично основателен.
Производството по чл. 26 и сл. ЗЗакрД е особено охранително производство. Съгласно чл. 28, ал. 3 ЗЗакрД в него вземат участие органите или лицата, направили искането за настаняване и детето при условията на чл. 15 от с. з.
След като волеизявлението за оттегляне на искането за настаняване е направено след провеждане на първото съдебно заседание по делото, то съдът съгласно чл. 232 ГПК, който се прилага и в охранителното производство по аргумент от чл. 540 ГПК, е следвало вземе съгласието и на останалите участници в процеса. Въззивният съд се е произнесъл по него в закрито заседание, без да уведоми за искането останалите участници в процеса и вземе съгласието им.
Обжалваното определението е постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяната му и връщане на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване нормата на чл. 232 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение от 28.08.2013 г. по въззивно гр. д. № 323/2013 г. на Ямболски окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: