Определение №54 от по гр. дело №791/791 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

5
гр. д. № 791/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 54

София, 20.01.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 791/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма], гара Е. (в несъстоятелност) е подало касационна жалба срещу решение от 10.03.2011 г. по гр. д. № 53/2011 г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1687/2009 г. на районен съд В., с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Т. Ц. Ф. и [община] иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че касаторът е собственик на имот, с предназчение магазин, с идентификатор 12259.1019.81.7.25, в блока построен в имот с идентификатор 12259.1019.81.7.25 по кадастралната карта на [населено място], [улица], с площ от 46.28 кв. м. К. довод е за необоснованост и незаконосъобразност на изводите, както и за нарушаване на съдопроизводствените правила поради необсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 , 2 и 3 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение. Твърди се че съдът се е произнесъл по въпросите: 1. има ли вещноправен ефект индивидуалния административен акт ( актът не е посочен, но от изложението следва, че се има предвид заповедта от 1965 г. на Комитета по Химия и металургия и въз основа на него може ли държавата или общината да се разпорежда с имуществото на търговските дружества създадени на основание Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество 2. недействителни ли са последващите сделки извършени с такова имущество и следва ли съда да прогласи тази нищожност. Намира че тези въпроси са решаващи за изхода на спора и това обуславя наличието на изброените предпоставки за допускане на касационна проверка на решението по тях. Не са изложени мотиви за обосновавана на всяка една от предпоставките и по отношение на кой от поставените въпроси се поддържа.
Ответницата по касация намира, че не са налице посочените основанията за допускане касационна проверка на решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
С обжалваното решение е отхвърлен предявен от касатора срещу Т. Ф. и [община] иск за установяване че той е собственик на описания недвижим имот, с предназначение магазин.
От фактическа страна съдът е приел за установено, че жилищна сграда с 18 апартамента и магазин е построена преди 1965 г. През 1965 г. е съставен А. за цялата сграда. В акта като основание за съставянето му е посочена заповед № ІV-491 от 04.03.1965 г. на Комитета по химия и металургия (К.), с която е била разпоредено на ДММП „Г. Д.” да предаде стопанисването и управлението на апартаментите на Г. В., поради това, че предназначението на сградата – [жилищен адрес] на [улица] не е такова за удовлетворяване стопанските нужди на минното предприятие. В изпълнение на посочената заповед ИК на Г. е взело решение на 28.1965 г. жилищният блок да се предаде за стопанисване на Г. „К.. услуги” В. считано от 01.01.1965 г. Блокът е предаден на назначена за приемането му комисия, за което е съставен протокол от 14.04.1965 г. Последвало е преустройство на трите магазина в приземния етаж в един.
След влизане в сила на ЗДС този магазин е бил отписан от актовите книги за държавна собственост на основание заповед № 247/1998 г. на областния управител и за него е съставен акт за частна общинска собственост № 60 от 1998 г. През 1999 г. с договор от 01.04. за продажба на частна общинска собственост съставен след проведен търг имотът е бил продаден на [фирма]. Той е владял имота до 18.09.2007 г., когато го е продал на ответницата по иска Ф., а та я владяла имота на това правно основание до предявяване на иска. В хода на производството ответницата е направила позоваване и на оригинерния способ давностно владение.
В исковата молба касаторът не е посочил правното основание, на което счита че е придобил вещи права върху имот. Твърдял е че имотът е бил включен в баланса му, както и че е правоприемник на ДММП „Г.Д.”- гара Е.. Позовал се е и на силата на пресъдено нещо формирана с решение от 08.12.2006 г. по гр. д. № по гр. д. № 742/2006 г. на Врачански окръжен съд, с което по иска на касатора срещу [община] е признато за установено, че той е собственик на подблоково пространство на блок 1, съставлявало бивш бръснаро-фризьорски магазин с площ от 198 кв. м. в блок „Мир” № 2 с идентификатор 12259.1019.84.1.4., на което ниво се намира и магазина предмет на спора. По делото е представен като доказателство част от одитен доклад, в който е отразено, че при проверка по счетоводна сметка 203 „Сгради” в счетоводната отчетност на [фирма] е установено, че посочените магазини не са отразени в баланса на дружеството към 2001 г. Доказателства за заприходяването им към момента на приватизиране на дружеството по делото не са ангажирани.
След анализ на доказателствата съдът е приел, че касаторът не е установил да е собственик на имота. Направеното позоваване на обстоятелството, че през 1965 г. е разпоредено ДММП „Г. Д.”, чиито правоприемник е, да предаде апартаментите на държавата, в лицето на Г., от което касаторът формира извод, че е останал собственик на магазините в приземния етаж е намерено за неоснователно. Съображенията за това са, че при действието на чл. 2 ЗС собствеността е принадлежала на държавата, кооперациите и другите обществени организации. Съобразно това държаните предприятия не са били собственици на средствата за производство, а те са им били предоставени само за стопанисване и управление. Предоставяни са им тези средства за производство, които са им били необходими за изпълнение на дейността, за която са били създадени.
Фактът, че заповедна на К. има за предмет апартаментите в блока, не обосновава, че към този момент касаторът е стопанисвал и управлявал и магазините, които са обслужвали комунално битовите нужди на населението, а не развиваната от него стопанска дейност.
Намерил е за основателен доводът на ответницата за придобиване на имота на основание давностно владение, което е осъществявала на правно основание, годно да я направи собственик и след присъединяването владението на праводателя, което също е било основано на годно правно основание.
Формулираните въпроси в изложението не са обосновали решаващите правни изводи на съда за отхвърляне на иска.
Съдът не се е произнасял по въпроса дали има вещноправен ефект административният акт заповедта № ІV-491 от 04.03.1965 г. на К., защото и касаторът не сочи този акт като такъв, от който черпи вещни права върху имота. Съдът е изложил съображения, че към момента на построяване на блока, който безспорно е построен с държавни средства, той е станал държавна собственост и държавните органи са имали правомощието да решават само това, на кого да се предостави стопанисването и управлението на обектите в него, но не и да се разпореждат с правото на собственост, каквото държавните предприятия не са могли да притежават. Касаторът е еднолично търговско дружество създадено с държавно имущество. Съгласно чл. 17а ЗППДОП при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено на държавното предприятие за стопанисване и управление, се предоставя в собственост на дружеството, освен ако в акта за преобразуване не е посочено друго. Съдебната практика последователно приема, че в собственост на дружеството преминава цялото имущество, заведено в счетоводния баланс на предприятието, щом от акта на преобразуване не следва нещо различно. Касаторът не установява да е станал собственик на имота на основание този придобивен способ, тъй като не е установил към момента на преобразуването му магазинът да е бил записан в баланса на преобразуваното дружество.
Съдът не се е произнасял и по втория формулиран въпрос дали последващите сделки с имота са нищожни, тъй като такъв довод не е релевиран в исковата молба. Той би бил и неоснователен, той като доктрината и практиката последователно приемат, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, но не поражда транслативно действие, поради това, че никой не може да прехвърли права, които няма.
Съдът не се е произнасял и по поставения в касационната жалба въпрос дали с влязлото в сила решение, постановено по вещен иск между касатора и [община] е формирана сила на пресъдено нещо за спорния имот. При съпоставяне идентификационните белези на имотите, предмет на влязлото в сила решение и този, на настоящия иск се установява, че се касае за различни имоти, поради което поставянето на този въпрос е некоректно.
Формулираните въпроси в изложението към касационната жалба не са във връзка с решаващите изводи на съда, поради което не обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението. Позоваването на предпоставките по чл. 281, т. 1-3 ГПК е направено формално, без да е изпълнено изискването за обосноваване на тези допълнителни основания на нормата, поради което то не ангажира съда да обсъжда дали такива са налице по отношение на всеки един от въведените въпроси.
След извършената проверка на касационната жалба и изложението към нея съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на касационното производство касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация [община] направените от нея разноски за касационното производство в размер на 1800 лв., установени с договор за правна помощ и съдействие сключен с адв. Х. П. на 10.06.2011 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.03.2011 г. по гр. д. № 53/2011 г. на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], гара Е. (в несъстоятелност) да заплати на [община] сумата 1800 (хиляда и осемстотин) лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top