О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1389
София, 29.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 802 /2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение по гр. д. № 3369/2006 г. на Плевенски РС, постановено по иск по чл. 45 ЗЗД, ответникът П. К. е осъден да заплати на касаторката сумата от 2700 лв., обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 30.05.2003 г., както и законната лихва върху тази сума считана от датата на увреждането и е отхвърлен е иска за разликата до 8000 лв. като неоснователен и недоказан.
С решение от 26.07.2008 г. по гр. д. № 396/2008 г. на Плевенски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
Недоволна от въззивния съдебен акт е останала ищцата Н. Т. Т. от гр. С. и в срока по чл. 283 ГПК го обжалва с довод за необоснованос на извода, че водачът на лекия автомобил, съпруг на касаторката, е съпричинил вредоносния резултат, както и в частта, с която искът е отхвърлен частично. В изложението е направено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, което се мотивира с твърдението, че въпросът за съпричиняването се решава противоречиво от съдилищата. Противоречиво се прилагане и принципът на справедливост при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Ответникът по жалбата не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена и от П. К. , ответник по иска, с твърдение за необоснованост на решението и нарушаване на съдопроизводствените правила поради това, че не са изложени мотиви, с които да се обоснове определения от съда размер на обезщетението. Поддържа че съдът се е произнесъл по значимия за изхода на спора въпрос за съпричиняване на вредоносния резултат при неточно възприемане на фактите по делото и в нарушение на материалния закон.
Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение касаторът се е позовал на нормата на чл. 280, ал.1 ГПК, без да е конкретизирано и мотивирано наличието на някоя от тях.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност над 1000 лв.
За да се произнесе по жалбите съдът взе предвид следното:
По жалбата на Н. Т.
За да отхвърли иска до пълния предявен размер от 8000 лв. съдът е приел, че настъпилият вредоносен резултат е съпричинен от водача на лекия автомобил, в който е пътувала касаторката и товарният автомобил, който се е ударил в лекия. От фактическа страна е установено, че на 30.05.2003 г. касаторката е пътувала със съпруга си в лек автомобил марка „ВАЗ”. Произшествието е настъпило в участъка на път І-3 в района на пътен възел „С” „София-Русе” и „София-Варна” в района на гр. Я.. Лекият автомобил се е движел в посока Варна-София и предприел включване в главния път за София чрез ляв завой на разклонението около гр. Я.. От обясненията на свидетеля М, съпруг на касаторката, депозирани в досъде е установено, че той е видял пътуващият товарен автомобил, възприел е че той е на разстояние 50-60 м. от него и е допуснал че ще успее да направи маневрата завоя на ляво, поради което не го е изчакал да премине. Също с гласни доказателства и приета техническа експертиза е установено, че ответникът се е движел със скорост 75 км/ч при разрешена в участъка 60 км/ч. Ответникът е обяснил, че се е опитал да предотврати удара като е завил наляво спрямо посоката му за движение, надявайки се водачът на лекия автомобил да спре. С приета техническа експертиза е установено, че ако ответникът се е движел със задължителната максимална скорост от 60 км/ч е могъл да предотврати удара.
В резултат на произшествието касаторката е получила счупване на дясна раменна кост под раменната става и многофрагментно счупване на дясна бедрена кост. Наложило се е поставяне на изкуствена раменна става, Следоперативният период е продължил за долният крайник около 10 месеца, а за раменната кост и при подмяна на ставата около четири месеца.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка съдът е приел, че вредоносния резултат е съпричинен от водачите на двете моторни превозни средства и е определил, че отговорността на ответника за неимуществени вреди е в размер на 2700 лв. като за разликата до 8000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. Не е посочено какво е съотношението на съпричиняването. Изводът за размера на обезщетението не е обоснован с релевантните за това факти – вида на увреждането, периода на отзвучаването, наличието на трайни последици. Разрешеният от съда въпрос, който е от значение за изхода на спора, относно степента на съпричиняването и размерът на обезщетението за неимуществените вреди се решава противоречиво от съдилищата, поради което е налице основание за допускане касационна проверка на решението на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
По жалбата на П. К.
Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросът за съпричиняване на вредоносния резултат от неговото поведение като водач на моторно превозно средство при неправилно прилагане на материалния закон спрямо установените факти по делото. Това е основание за касиране на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението към касационната жалба е направено формално позоваване на нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК без да се конкретизира някоя от предпоставките по нея и да се мотивира наличието й. Формулиран е същественият за спора материалноправен въпрос налице ли е съпричиняване, но няма твърдение той да е решен в противоречие с практиката на ВКС или да е решаван противоречиво от съдилищата.
Съобразно това искането на касатора за допускане касационна проверка на въззивното решение следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.07.2008 г. по гр. д. № 396/2008 г. на Плевенски окръжен съд по жалбата на Н. Т.
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на същото решение по жалбата на П. К. В тази част определението е окончателно.
Указва на Н. Т. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за касационното обжалване на основание чл. 18, ал. 3 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата в размер на 160 лв. и представи доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: