2
гр. д. № 428/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 984
София, 24.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 11 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 428/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Д. Я. е подала касационна жалба срещу решение от 21.01.2011 г. по гр. д. № 3080/2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното по гр. д. № 1238/09 г. на Асеновградски районен съд, с което касаторката е осъдена на основание чл. 109 ЗС да преустанови всички действия и бездействия, с които пречи на Ж. С. П. и Т. И. П. да възстановят входовете от стълбищната клетка към избените помещения в източната част на избения етаж и към първия етаж от жилищната сграда, намираща се в поземлен имот № 000702.509.203 по кадастралната карта на [населено място], както и да им заплати направените разноски по делото. С решението е отменено първоинстанционното, в частите, с които са отхвърлени останалите негаторни искове и е постановено друго, с което касаторката е осъдена на основание чл. 109 ЗС да преустанови действията, с което пречи на ищците да осъществяват правото си на собственост върху избените им помещения и жилището им на първия етаж в жилищната сграда, като не им пречи да преминават през двете врати по оградата на имота от към [улица] [населено място] – едната метална еднокрила, а другата метална двукрила, през които се осигурява достъп до стълбищната клетка на жилищната сграда и около жилищната сграда, като им предостави и ключове за тях. Касационните доводи са за необоснованост на решението, тъй като е постановено без да е съобразено установеното между страните фактическо положение от 1964 г., когато сградата е била построена= Непосредствено след приемане на сградата, е отворен втори самостоятелен вход с външно стълбище, с който се е осигурявал достъп на ищците до собствения им първи етаж на сградата и извършеното разпределение на ползването на дворното място с поставяне и на вътрешна ограда около 1970 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса дали по волята на етажните собственици може да се промени предназначението на обща част на сградата, в случая на стълбището, което е изпълнено по проект и осигурява достъп до всички етажи и мазето и тавана на сградата, в „собственост към втория етаж”. Вторият въпрос е за това може ли стълбището да стане собственост само на единия етажен собственик, след като по тяхно съгласие е изградено друго външно стълбище, осигуряващо достъп до първия етаж и това разрешение на достъпа до сградата се е ползвало от страните до предявяване на иска. Третият въпрос е за това при извършено преустройство на сградата без строителни книжа, ако то е търпимо по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ, може ли това да е пречка за промяна на предназначението на едно помещение и то да стане собственост само на един етажен собственик.
От фактическа страна по делото е установено, че касаторката, ответница по иска, е собственик на втория етаж от двуетажната жилищна сграда и ? ид. ч. от избеното помещение на основание дарение направено от родителите й през 1997 г. Бащата на касаторката е придобил имота през 1964 г. на основание договор за продажба обективиран в н. а. № 234, т. ІІ н. д. № 413/1964 г., в който имотът е описан като ? ид. ч. от дворното място, от избения етаж, целия втори етаж от сградата и припадащите се общи части от сградата. С гласни доказателства е установено, че непосредствено след построяване на сградата и приемането на обекта, между етажните собственици е постигнато съгласие да се затворят входовете от към вътрешното стълбище, осигуряващи достъп на ищците до техния етаж и до избата и да се направи външно стълбище, през което се осигурява за тях достъп към тези части от сградата. Постигнато е било съгласие праводателите на касаторката да ползват таванското помещение изцяло, мотивирано с това че ищецът е дължал суми за построяването на сградата на бащата на касаторката.
След като вторият етаж е станал собственост на касаторката, ищците са предявили претенции за осигуряване достъп до стълбищната клетка в сградата с цел да имат достъп по нея до първия етаж, тавана и мазето.
С влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 1171/2007 г. на РС-Асеновград, касаторката е осъдена да преустанови неоснователните си действия, ограничаващи правото на собственост на Ж. и Т. П., изразяващи се в осуетяване достъпа им до стълбищната клетка в двуетажната сграда, както и да им предостави ключ от входната врата на съсобствената стълбищна клетка, чрез която да ползват собствените им първи етаж и съсобствени мазе и таван. Изводите за основателност на претенцията съдът е мотивирал с това, че както стълбищната клетка така и подпокривното пространство в сградата са общи по естеството си части и постигнатото съгласие таванското помещение да се ползва от родителите на касаторката не променя характера на помещението и няма вещни последици.
Този изводът съответства на данните по делото. Законосъобразно е прието, че начинът по който те се използват, не може да доведе до променя статута им на обща част.
В съответствие с данните по делото е намерено, че постигната уговорка между праводателите на касаторката и ищците, за ползване на подпокривното пространство е довело само до възникване на облигационни отношение между етажните собственици. Тази уговорка не променя характера на помещението и правата на собственост на етажните собственици върху него.
Основният формулиран въпрос в изложението е за това, ако сградата е в режим на търпим строеж по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ и не подлежи на премахване, то това пречка ли е едно помещение от обща част да стане собственост само на един етажен собственик.
Този въпрос не е решаван от съда. Общите части на сградата нямат самостоятелно значение и не са годни обекти на гражданския оборот. Некоректно е формулиран въпроса и поради това, че не се конкретизира за коя обща част се поддържа тезата – за стълбището или за подпокривното пространство.
Към касационната жалба са представени решения без да се обоснове довод дали разрешени в тях въпроси са сходни на разрешените по делото и дали изводите по тях са противоречиви.
В решение № 145 от 11.04.90 г. по гр. д. № 53/90 г. на ІV г. о. е прието, че когато части от сградата обслужват само някои отделно притежавани етажи или части от такива, по общо съгласие на етажните съсобственици, могат да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. Хипотезата не е идентична с разрешената, тъй като липсва доказателство да е формирана такава воля на етажните собственици по предвидения за това ред в ПУРНЕС (отм).
В решение № 1858 от 31.07.1974 г. по гр. д. № 146/74 г. на І г. о. на ВС на РБ е прието, че таванско помещение може да се притежава само от някои от етажните собственици само ако конструктивно не е обща част на сградата. В настоящия спор е установено, че не се касае до таванско помещение, а до подпокривно пространство, оформено в обема между плочата, покриваща втория етаж, изграден надзид на около 60 см. и покрива на сградата, което по естеството си е обща част на сградата. Съобразно това позоваването на решението е некоректно.
В изложението не е направено позоваване на конкретни предпоставки за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК. От формулираните въпроси не следва, че е налице и общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.01.2011 г. по гр. д. № 3080/2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: