2
гр. д. № 7209/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 184
София, 28.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 7209/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Л. С. М. и С. Б. С. са подали касационна жалба срещу решение № 135 от 11.07.2013 г. по гр. д. № 226/2013 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 40 от 15.02.2013 г. по гр. д. № 552/2005 г. на Видински районен съд, с което делбата на съсобствения между страните имот е извършена чрез изнасянето му на публична продан. Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на избрания способ за прекратяване на съсобствеността.
Допускането до касационна проверка се иска по разрешения от съда въпрос допустимо ли е извършването на делбата на съсобствен земеделски имот чрез разпределяне на обособени от него дялове по колена, когато съсобствеността е възникнала по наследяване и продажба на наследствени права. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че той е решен в противоречие със задължителната практика формирана по него.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от С. Е. А., Ц. М. М. и В. Ц. М. с доводи за постановяване на решението при нарушаване на процесуалния закон. В изложението се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществения въпрос за начина на извършване на делбата на съсобствена земеделска земя и по въпроса допустимо ли е делбата да се извърши по колена в случай, че тя е възникнала не само по наследяване, но и от правна сделка покупко-продажба на наследствени права. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с формираната задължителна съдебна практика. Не е посочено на кое от основанията по чл. 280, ал.1 т. т. 1-3 ГПК се иска да се допусне касационна проверка на въззивното решение.
Ответниците по касационните жалби Д. Д. Г. и Б. Д. Г. считат, че изложенията към касационните жалби не отговарят на изискванията за редовност, тъй като не са посочени основанията, на които се иска допускане на касационна проверка.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими.
Върховният касационен съд за да се произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
С влязло в сила решение № 26 от 13.02.2012 г., постановено в производство по чл. 290 ГПК по гр. д. № 706/201 г. ВКС, ІІ г. о., е допуснато да се извърши делба на съсобствен недвижим имот – нива с площ от 21.091 дка, в м. „Ш.”, съставляващ имот № 158022 по плана за земеразделяне на землището на [населено място] между съделители и при дялове както следва: Л. С. М. и С. Б. С. – 24/36 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност; Л. С. М. – 2/36 ид. ч.; С. Х. И. – 1/36 ид. ч.; В. Х. И. – 1/36 ид. ч.; С. Е. А. – 2/36 ид. ч.; Ц. М. М. – 1/36 ид. ч.; В. Ц. М. – 1/36 ид. ч.; Б. Д. Г. – 2/36 ид. ч. и Д. Д. Г. 2/36 ид. ч.
Установено е по делото, че имотът е принадлежал на Н. М. Г., който го е внесъл в ТКЗС. Той е починал през 1972 г. и е оставил за наследници съпруга М. Г. и трима братя Д. Г., Л. Г. и Д. Г.. Бракът между съпрузите е продължил повече от 10 г., поради което наследниците на съпругата М. Г., починала през 1985 г., имат правото на 2/3 от наследството, както и че те са се разпоредили с наследствените си права в полза на ищците Л. М. и С. С. чрез договор за покупко-продажба. Останалата 1/3 от наследството се разпределя поравно между тримата брата на наследодателя Н. Г. – С., Д. и Д., а понастоящем между техните наследници.
Установено е, че братът С. М. Г. е наследен от сина си Л. С. М. и от внуците си С. Х. И. и В. Х. И..
Братът Д. М. Г. е наследен от внучката си С. Е. А. (дъщеря на сина Е. М.) и дъщеря си Г. Д. М., което е починала в хода на процеса и е заместена от наследниците й Ц. М. и В. М..
Братът Д. М. Г. е наследен от синовете си Б. Г. и Д. Г..
С приета техническа експертиза е установено, че имотът може да бъде разделен на седем дяла при спазване изискването за минимална площ на земеделска земя по чл. 19а, ал. 6 ЗСПЗЗ.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът е приел, че съделителите са девет, няма обективна възможност да се образуват девет дяла, за да получи всеки реална част от имота. Никой от съделителите не е изявил желание за извършване на делбата с поставяне на реални части от имота в общ дял на наследниците по колена, от което съдът е направил извод, че дяловете, които могат да се образуват от имота, не могат да се разпределят между съделителите, поради което делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по въпроса допустимо ли е извършването на делбата на съсобствен земеделски имот чрез разпределяне на обособени от него дялове по колена, когато съсобствеността е възникнала по наследяване и продажба на наследствени права.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 135 от 11.07.2013 г. по гр. д. № 226/2013 г. на Видински окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите Л. М. и С. С. да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 167.50 лв., а на касаторите и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на касаторите С. Е. А., Ц. М. М. и В. Ц. М. да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на по 50.00 лв. всеки един и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: