3
гр. д. № 3209/2016 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 283
София, 17.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 3209/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. ГПК.
И. Г. М. е подал частна касационна жалба срещу разпореждане № 924 от 07.06.2016 г. По ч. гр. д. № 155/2016 г. на Варненски апелативен съд, с което е върната частната жалба вх. № 3717 от 03.06.2016 г. подадена от същата страна срещу определение № 308 от 10.05.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 155/2016 г. на Варненски АС, като недопустима поради подаването й след изтичане на срока по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата С. С., чрез довереника си адв. В. В. от АК-В. е подал отговор в срока по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 263, ал. 1 ГПК и претендира разноски за производството.
Касаторът М. е направил възражение за прекомерност на претендираните от ответника по жалбата разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе взе предвид следното:
С частната жалба вх. № 3717, подадена от жалбоподателя на 03.06.2016 г. се обжалва определение № 308 от 10.05.2016 г. по ч. гр. д. № 155/2016 г. на Варненски АС. То е постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, по направено искане от М. за изменение на определение от 17.03.2016 г., постановено по същото дело, по искане за присъждане на разноски. Обжалваното определение № 308 от 10.05.2016 г. е съобщено на повереника на М. адв. И. Д. на 25.05.2016 г. по данни от съобщението приложено по делото (л. 45). Въз основа на тези данни съдът е намерил, че срокът по чл. 248, ал. 2 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК е изтекъл на 01.06.2016 г. (сряда, работен ден). Частната касационна жалба е подадена на 03.06.2016 г. след изтичането на законоустановения срок, поради което е недопустима.
Жалбоподателят твърди, че пропускането на срока е резултат на внезапно заболяване на адвоката му. При посещение при него на 31.05.2016 г. жалбоподателят е узнал от съпругата на адвокатът му, че той е с остра камерно-тахикардична криза, както и че жалбата е изготвена, но съпругата му не е могла да я намери. Адвокатът му е постъпил на лечение в МБАЛ „Св. М.” на 02.06.2016 г., а съпругата му е намерила жалбата на 03.06.2016 г., и на същата дата жалбоподателят я е депозирал в съда.
Позовавайки се на тези обективни причини иска отмяната на разпореждането завръщане на частната жалба, подадена на 03.06.2016 г.
Доводът е неоснователен.
По изложеното в частната жалба се установява, че жалбоподателят М. е узнал за здравословния проблем на адвоката преди изтичане на срока за обжалване на разпореждането. За молителят е съществувала възможност да поиска продължаване на срока по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК, както и възстановяване на срока по чл. 64, ал. 2 ГПК на основание настъпилото непредвидено обстоятелство – внезапното заболяване и постъпване на лечение на адвоката му. Тези процесуални възможности не са упражнени.
В настоящото производство наведените обстоятелства не могат да бъда обсъждани. Изводът на съда, че частната жалба е подадена след изтичане на законоустановения срок е обоснован и правилно е приложен процесуалния закона. Частната жалба като неоснователна ще бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане потвърдено.
При този изход на частното касационно производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за производството. Те са установени с договор за правна помощ и съдействие сключен на 25.07.2016 г. с адв. В. В. от АК-В.. Възражението за прекомерност е основателно. По данни от договора уговореното и платено възнаграждение е в размер на 650.00 лв. По аргумент от чл. 11 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения за отговор по частна жалба възнаграждението е 200 лв. Съдът като взе предвид обема и вида правна работа, извършена при изготвяне на отговора, намира че доводът за прекомерност на възнаграждението е основателен. Искането за присъждане на разноски за касационното производство ще бъде уважено в размер на 200.00 лв., който съдът намира за справедлив и достатъчен.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 924 от 07.06.2016 г. Постановено по ч. гр. д. № 155/2016 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Г. М. ОТ ГР. В., [улица] да заплати на С. И. С. от [населено място], [улица], ет.1, ап. 1 сумата 200.00 лв. разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: