2
ч. гр. д. № 166/2018 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 07.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНСОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 166/2018 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. А. С. против определение № 189/ 14.08.2017 г. по гр. д. № 3268/2017 г. на Върховен касационен съд, I г. о., с което е оставена без разглеждане молбата ? с вх. № 8263/21.07.2007 г. за отмяна на влязло в сила в решение по гр. д. № 18352/2006 г. по описа на Софийски районен съд.
Наведени са оплаквания за нищожност и неправилност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, намира следното:
С атакуваното определение Върховният касационен съд се е произнесъл по допустимостта на молба за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 18352/2006 г. по описа на Софийски районен съд. Намерил я е за недопустима, тъй като не съдържа конкретни твърдения във връзка с основанието по чл. 304 ГПК, заявено от молителката. Б. А. С. не е обосновала качеството си на необходим другар в производството, по което е произнесено решението, чиято отмяна се иска. С постановеното решение по гр. д. № 18352/2006 г. на СРС А. Й. и М. Й. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да ревандикират в полза на Т. и К. П. имот с идентификатор 51250.5714.836 в землището на [населено място]. Въз основа на това съдът е приел, че твърденията ?, че владее този имот повече от десет години, че е извършила множество подобрения и го е придобила по давност, не могат да обосноват извод за общност между правото на иск, което С. притежава за защита на евентуално придобитото от нея право и това на страните по влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС. С тези мотиви е намерил, че молбата е процесуално недопустима и я оставил без разглеждане.
Отмяна на влязло в сила неправилно съдебно решение се осъществява в извънредно съдебно производство и се прилага само при наличие на някое от изчерпателно изброени основания в чл. 303 и чл. 304 ГПК. Съгласно чл. 304 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2 ГПК). Като се е позовал на твърденията на молителката и задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, предходният състав е изложил подробни съображения, в които е очертал правната фигура на необходимия другар и мотивирал защо молителката С. няма такова качество в случая. Тези правни изводи се споделят и от настоящия състав.
Лице, което твърди да притежава противопоставимо право на собственост върху недвижим имот, разполага с право на иск да го защити срещу всяко третото лице, което го смущава или заплашва, като установи със сила на пресъдено нещо притежаването на твърдяното от него право – чл. 124, ал. 1 ГПК. Законодателят е предвидил още и правни средства за защита на нарушеното владение – чл. 75, 76 ЗС, както и вещен иск за установяване правото на собственост и осъждане на владеещия несобственик да предаде владението на невладеещия собственик – чл. 108 ЗС.
Жалбоподателката не е легитимирана да иска отмяна на влязло в сила решение по ревандикационен иск, в което производство не е била конституирана като страна, а също няма качеството на правоприемник или необходим другар. Между страните по влязлото в сила решение и молителката липсва общо правоотношение, а още по-малко – неделимо правоотношение, което да обуслови качеството й на „необходим другар“.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че не е било налице основание за присъединяване на частното производство по гр. д. № 3265/2017 г. на ВКС, І г. о., образувано по направено от нея искане за спиране изпълнение на влязлото в сила решение, отмяна на което иска, към образуваното гр. д. № 3268/2017 г. на ВКС, І г. о. по подадена от нея молба за отмяна на същото решение. Разрешаването на въпроса по искането за спиране на основание чл. 307 ГПК е обусловен от допустимостта на молбата за отмяна, поради което съдът следва първо да се произнесе по допустимостта на молбата, след което да разреши въпроса дали е налице основание за спиране изпълнение на решението, отмяна на което се иска.
При определяне на състава, не са допуснати нарушения на редът за разпределяне на делата. С разпореждане № 131/11.08.2017 г. на съдия Светла Димитрова, изпълняваща функциите на заместник на председателя на Върховен касационен съд и ръководител на Гражданска колегия, образуваното по преписка вх. № 7928/11.08.2017 г. дело е възложено на съдия Михайлова, поради отсъствието на други съдии от Първи поток на Гражданска колегия на ВКС, определени са други членове на състава – Мими Фурнаджиева и Димитър Димитров. С разпореждане № 570/12.08.2017 г. на и. ф. председател на Първо гражданско отделение при Гражданска колегия на ВКС е разпоредено образуваното гражданско дело да се разпредели на определения с посоченото предходно разпореждане съдебен състав. Причините, наложили възлагането на делата, са обективни – необходимостта от неотложно произнасяне по молбата за спиране изпълнението на влязлото в сила решение (преписка вх. № 7928/11.08.2017 г.) и отсъствието на други съдии. Доколкото искането по чл. 282 ГПК и молбата по чл. 304 ГПК са обусловени едно от друго – не е налице порок при определянето на състава.
Необосновано е твърдението на молителката, че съдия Михайлова е заинтересована от изхода на делото, доколкото вече се е произнасяла по подадена от нея молба за отмяна.
При служебна проверка по посоченото от Б. А. С. гр. дело № 3416/2016 г. на ВКС, І г. о. настоящият състав установи, че тя не е била страна в развилото се производството по отмяна. Производството по това дело е образувано по подадена от А. Й. и М. Й. молба за отмяна на решението по гр. д. № 18352/2006 г. на СРС на основание чл. 303, т. 4 ГПК. Действително жалбоподателката е поискала също отмяна на решението по това дело на СРС, но разрешеният от предходния състав на ВКС въпрос не е по съществото на спора, а за това дали С. има качеството на трето лице, което е обвързано от правните последици на влязлото в сила решение. Съобразно това доводът за предубеденост, което да е основание за отвод, е неоснователен, тъй като не намира опора в данните по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 189/18.08.2017 г. по гр. д. № 3268/2018 г. по описа на Върховен касационен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: