О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 224
София, 12.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 9 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1682/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. Т. Х. и П. Т. Щ., чрез процесуалния им представител адв. Васил В. от Адвокатска колегия – Пловдив срещу решение от 30.06.2009 г. по гр. д. № 216/2009 г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 51/2008 г. на Девински районен съд. С това решение е отхвърлен предявен от касаторите срещу държавата, представлявана от министъра на р. р. , а той по пълномощие от областния управител на област Смолян, ревандикационен иск за дворно място с площ от 348 кв. м., съставлявало пл. № 28 по действалия тогава план от 1965 г., а по настоящия част от УПИ * – за жилища и магазини, в кв. 11 по плана на гр. Д. като неоснователен. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Относно предпоставките за допускане касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което е мотивирано с твърдение, че разрешеният материален въпрос относно това отнет ли е имота без законно основание от наследодателя на касаторката и реституиран ли е на основание чл. 2, ал. 2 във вр. с ал. 3 ЗВСОНИ е решен в противоречие със съдебната практика – решение от 17.06.2008 г. по гр. д. № 3381/07 г. на ВКС, ІІ г. о.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. По отношение предпоставката за допускане касационна проверка, поддържа че релевираната не е налице, тъй като постановеното решение е в съответствие с практиката на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че наследодателят на касаторките Т. Щ. Т. е бил собственик на дворно място с площ от 348 кв. м., заснето с пл. № 28 в кв. 11 по плана на гр. Д. на основание давностно владение, на каквото се е позовал през 1974 г., когато се е снабдил с нот. акт за собственост, съставен по реда на обстоятелствената проверка. С приета техническа експертиза е установено, че имотът в нот. акт е описан със статута му по плана от 1965 г., като не е посочено урегулиран ли е в парцел. Към датата на съставяне на акта имотът е попадал в парцел **** За жилищен комплекс. Експертиза е установила и това, че с изменение на плана със заповед № 2 от 16.01.1969 г. на Председателя на ИК на ОНС-Смолян парцелът е преотреден за жилищни блокове на МНО. С решение № 29 от 30.12.1968 г. протокол от 22.12.1968 г. е била извършена оценка на отчуждените за това мероприятие имоти между които и спорния. По данни от депозитна сметка при ДСК се установява, че на 28.02.1969 г. сумите за обезщетяване на отчуждените собственици са били внесени в ДСК на разположение на правоимащите лица на основание §§ 93 и 106 ППЗПИНМ, между които е посочен и наследодателя на касаторката. По делото не са представени заповед за отчужДаване на спорния имот. Не е представена като доказателство и заповед № 197 от 28.09.1977 г. за отчуждаване на имота, цитирана в съставения акт за държавна собственост.
След анализ на така установените факти е направен извод, че имотът не е бил отнет от наследодателя на ищците, а е отчужден и следващото се обезщетение е изплатено чрез внасянето му на депозитна сметка в ДСК, способ уреден в закона. Прието е за установено въз основа на техническа експертиза и това, че част от имота с площ от 51.60 кв. м. е застроен с жилищен блок, върху друга част с площ от 154.40 кв. м. е изпълнена вертикална планировка, а част с площ от 64 кв. м. е включена в парцел **** в кв. 20 с изменението на плана през1980 г.
Въз основа на установеното отчуждаване на имота, съдът е намерил, че той не е реституиран в полза на ищците на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, тъй като е отчужден по установения в закона ред.
Касаторът поддържа, че материалноправният въпрос от значение за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл, е за това след като не е издадена заповед за отчуждаване на имота, дали той е отчужден по установения в закона ред. Като предпоставка за допускане на касация е посочил основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не е конкретизирал даденото разрешение от съда на коя задължителна практика на ВКС противоречи. Към изложението е представено решение на тричленен състав на ВКС, което е по приложението на чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ, който регламентира реституция на имоти принадлежали на юридически лица.
С приемането на новия ГПК касационното обжалване е установено като факултативно, при наличие на определени предпоставки за това. Те са изчерпателно изброени в закона и към касационната жалба следва да се представи изложение, в което да се формулират материалните или процесуални въпроси, по които съдът се е произнесъл и които имат решаващо значение за изхода на спора. Относно предпоставките за допускане на касация също следва да се изложат мотиви, а не да се прави само формално позоваване на някоя от тях.
В касационната жалба е направено позоваване на първата предпоставка – противоречие с практиката на ВКС. Законодателят има предвид задължителната практика, а това са решенията на ОСГК постановени при действието на ЗСВ и решенията на Пленума на ВС на РБ, постановени при действието на ЗУС. В изложението не е направено позоваване на задължителната практика на ВКС, поради което не е налице тази релевирана предпоставка за допускане касационна проверка на решението.
На следващо място посоченото решение на състав на ВКС е неотносимо към разрешения от въззивния съд спор, тъй като не е постановено по правен спор, породен от сходни факти, поради което не може да се приеме, че е направено позоваване на т. 2 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Твърдението, че след като не е издадена заповед за отчуждаване на имота, то такова не е проведено, не намира опора в действалия ЗПИНМ, при . действието на който е извършено отчуждаването. Съгласно този закона отчуждаването за обществени мероприятие се е осъществявало на различнш основания. Едното основание е било отреждане на имота за обществено мероприятие с улично-регулационния план, при което имотът се счита отчужден от деня на заплащане на обезщетението – чл. 39 ЗПИНМ. Второ основание за отчуждаване на имот по този благоустройствен закон е установеното в чл. 55а ЗПИНМ, съгласно който съобразно с градоустройствените изисквания от урегулирани и неурегулирани имоти на части лица и обществени организации могат да се образуват или групират в парцели и отчуждават в полза на държавата за групово жилищно строителство, както и за отстъпване право на строеж на обществени организации. Предложението за образуване, групиране и отчуждавана се е правело с решение на ИК на ГНС. По данни от техническата експертиза имотът е бил включен в парцел ****За жилищно строителство още при действието на плана от 1965 г. Със заповед № 870 от 14.12.1968 г. на председателя на ИК на ГНС-Девин е назначена комисия, която да направи оценка на имотите, които са определени за блоково строителство на МНО. С решение по протокол от 22.12.1968 г. взето от комисията по § 85 ППЗПИНМ е определена оценката на имотите, които се отчуждават в полза на МНО. С решение на ИК на ГНС № 29 от 30.12.1968 г. е разпоредено отчуждаване на имотите в кв. 11, влизащи в терен за жилищни блокове на поделението в града и те са идентични на оценените. През 1969 г. имотът е бил преотреден със заповед № 2 от 16.01. с. г. за нуждите на МНО. След влизане в сила на оценката определените за обезщетяване суми общо в размер на 213676.26 лв. са били внесени на депозитна сметка в ДСК за изплащане на правоимащите лица. С така осъществилите се административни действия – отреждане на имота за мероприятие с регулационния план и обезщетяване на отчуждените собственици, се е осъществил сложния фактически състав на отчуждаване регламентиран в закона, поради което изводът, че спорния имот не е реституиран на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ е обоснован и направен при правилно прилагане на закона.
Не се установи да е налице релевираната предпоставка за допускане на касационна проверка на въззивното решение, поради което тя няма да бъде допусната.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение от 30.06.2009 г. по гр. д. № 216/2009 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.