4
гр. д. № 2695/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 516
София, 28.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2695/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от С. Д. А. срещу решение № 71 от 24.02.2016 г. по гр. д. № 932/2015 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 18.02.2015 г. по гр. д. № 300/2014 г. на РС-Белене, допълнено с решение 163 от 20.10.2015 г., с което е обявен за относително недействителен на основание чл. 76 ЗН по отношение на М. Т. М., Я. П. Я., Г. П. М., И. П. Я., М. И. К., И. Т. Я., И. Д. Н., наследници на Я. П. П., договор за покупко-продажба сключен от сънаследника им С. Д. А. с [фирма] на 19.09.2013 г., обективиран в нот. акт № 28, т. ХІІ, н. д. № 1330/2013 г., с който продавачът е продал на дружеството реституираните в полза на наследниците на Я. П. четири земеделски земи: 1. имот № 025004, с площ от 2.001 дка, в м. „Ливадите”, в землището на [населено място]; 2. имот № 062003, с площ 12.295 дка в м. „Над турските гробища”,в същото землище; 3. имот №072002, с площ от 16.780 дка, в м. „Новите лозя”, в същото землище и 4. имот № 107017, с площ от 0.919 дка в м. „Среден връх” в същото землище. Със същото решение е допуснато извършване на делба на имота между наследниците на Я. П. при права: за Я. П. Я., Г. П. М. и И. П. Я. по 2/24 ид. ч.; за М. И. К., И. Т. Я. и М. Т. М. по 3/24 ид. ч. и за С. Д. А. и И. Д. Н. по 3/24 ид. ч. Отхвърлил е иска за делба по отношение на ответника [фирма].
В изложението към касационната жалба се иска допускане касационна проверка на въззивното решение по въпросите: 1. Следва ли да се иска делба на вещи, които при предявяване на иска не са съсобствени между страните и допустимо ли е да се съединява иска за делба с конститутивен иск за създаване на съсобственост или за създаване на различни дялове. Твърди, че искът е недопустим, тъй като имотите, делба на които се иска, не са съсобствени на страните, посочени в исковата молба, а на трети правен субект към момента на предявяване на иска; 2. Допустимо ли е съдът да отмени констативен нот. акт, съставен на основание обстоятелствена проверка, без да е разрешил правния спор, породен от съставянето му. Поддържа се, че въпросите са разрешени в противоречие с ПП № 7 от 1973 г., с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. и ТР № 3 по т. д. № 3/1012 г. на ОСГК на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна против подлежащо на обжалване въззивното решение, поради което е допустима.
Ответниците по касация И. Я., Г. М., Я. П. Я., И. П. Я. и М. И. К. оспорват наличието на основания за допускане на касационна проверка, както и касационната жалба по същество. Не са заявили претенции за разноски.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
М. Т. М. е предявила при условията на обективно и субективно съединяване искове по чл. 76 ЗН и иск за делба на четири земеделски имота, придобити от нея и ответниците на основание наследствено правоприемство от наследодателя им Я. П. и земеделска реституция.
От фактическа страна е установено, че с решение № 15-94 от 16.03.1994 г. ОСЗ при [община] е възстановила на наследниците на Я. П. четирите земеделски имота с план за земеразделяне. Наследодателят е починал през 1950 г. Към датата на предявяване на иска наследниците му са внуци от починалите негови деца П. П., И. П., Т. П. и Е. Н.. Ответникът С. А., син на Е. Н., през 2012 г. се е снабдил с нотариален акт за собственост на възстановените земи № 130, т. 9, по н. д. № 586/2012 г., като се е позовал на давностно владение. На 19.09.2013 г. се е разпоредил с имотите чрез договор за продажба, сключен с ответника [фирма]. По предявените искове е противопоставил възражение, че е придобил имотите на основание давностно владение.
От събраните писмени доказателства е приел за установено също, че имотите са отдавани под наем като договорите са сключвани както от касатора, така и от други съсобственици за различни стопански години. Установено е, че А. е заплащал разноски за имотите.
Въз основа на тези факти съдът е намерил, че с извършените действия ответникът не е противопоставил на останалите съсобственици намерението си да придобие имотите за себе си, които е владял като владелец за своите идеални части и като държател за частите на останалите съсобственици. Не е демонстрирал явно намерение да придобие вещни права върху тях. След като не е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, касаторът не се е легитимирал като собственик на имотите на това основание към момента на разпореждането с тях чрез продажба.
При тези фактически и правни изводи съдът е уважил иска по чл. 76 ЗН, като е приел за установено по отношение на останалите страни, че договорът за продажба е относително недействителен и не може да се противопостави на останалите сънаследници и съсобственици на имотите. Уважил е и иска за делба, като е допуснал такава между наследниците, които се легитимират като собственици на имота на основание наследствено правоприемство. Отхвърлил е иска за делба предявен срещу приобретателя на имотите [фирма].
Първият въпрос не обуславя основание за допускане на касационна проверка. Правният спор между страните, породен от снабдяването на касатора с нот. акт за собственост по реда на обстоятелствената проверка и извършеното след това разпореждане с реституираните имоти, е разрешен от съда с произнасяне по предявения установителен иска по чл. 76 ЗН. Този иск е преюдициален по отношение на съединения с него иск за делба.
Уважаването на иска по чл. 76 ЗН има за последица това, че с него се установява, че макар и валиден актът на разпореждане не прехвърля вещни права. Разпореждането със съсобствения имот от един от сънаследниците е относително недействително по отношение на останалите.
Въпросът за допустимостта на иска за делба също не обуславя общо основание за допускане на касационна проверка. Той е съединен за разглеждане с искът по чл. 76 ЗН. Последният е обуславящ по отношение на иска за делба, който има за предмет разрешаването на въпроса за страните, титуляри на правото на собственост. С уважаването на иска по чл. 76 ЗН се признава за относително недействителен договора за продажба на имотите по отношение на останалите съсобственици. Установява се, че носител на вещни права върху имотите, с който е извършено разпореждане, е разпоредилия се с тях сънаследник и делбата следва да се извърши с негово участие. В този смисъл е и разрешението, дадено в ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка и по втория въпрос. Отмяната на констативния нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е последица от уважаването на вещен иск, в който е установено, че ползващият се от акта, не е придобил това право на основанието, на което се е позовал, в случая давностно владение. Нормата на чл. 537, ал. 2 ГПК задължава съдът служебно да отмени акта и без това да е поискано от ищеца. Разрешението на въпроса е в съответствие с ТР№ 3/2012 г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 71 от 24.02.2016 г. по гр. д. № 932/2015 г. на Русенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: