3
гр. д. № 79/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 91
София, 24.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 79/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Х. С. Х. е подал частна жалба срещу определение № 3 от 18.01.2012 г. по ч. гр. д. № 11/2012 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 30.11.2011 г. по гр. д. № 2559/2011 г. на Хасковски РС, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска. К. довод е за незаконосъобразност на извода за недопустимост на предявения иск. В изложението към жалбата се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка, което се мотивира с довода, че въпросът за наличието на правен интерес от иска е решен в противоречие със задължителната практика, каквато представлява ТР № 178 от 30.06.1986 г. на ОСГК на ВС.
Ответникът по жалбата я намира за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
За да се произнесе по наличието на основания за допускане касационна проверка на обжалваното определение съдът взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване производството по делото въззивния съд е възприел изводите на първостепенния съд, че касаторът няма правен интерес от предявения иск за установяване нищожност на съставен нот. акт по реда на обстоятелствената проверка в полза на ответника П. П., с който акт той е признат за собственик на УПИ VІІІ-1334 в кв. 494 по плана на [населено място] на основание давностно владение.
Касаторът е поддържал, че издаването на акта е „резултат на престъпна дейност и грубо нарушаване на закона”, поради което е нищожен.
Установено е по делото, че касаторът се легитимира като собственик на апартамент в построената в имота двуетажна жилищна сграда както и на съответното право на строеж за този апартамент. Въз основа на това съдът е намерил, че за касатора не е налице интерес от предявения иск, поради това, че този акт не рефлектира върху правната му сфера и в частност върху правата му върху имота, които се свеждат до ограниченото право на строеж, което не се оспорва от ответника. Дори и да се отрекат правата на ответника върху имота, от това не следва, че касаторът е носител на вещни права върху него. Недопустимостта на иска е мотивирана и с това, че в същия съд има висящо дело по предявен ревандикационен иск за същия имот между същите страни, в което производство касаторът може да релевира доводите си за нищожност на нот. акт, съставен по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК. Ако касаторът заявява свои права върху терена, той може да установи съществуването им с предявяване на установителен иск, в производството по който може да се направи искане по реда на чл. 537 ГПК за отмяна на акта на ответника, ако удостовереното в него бъде оборено.
Разрешеният от съда процесуален въпрос за наличието на правен интерес от иска е решен в съответствие с данните по делото и при точно прилагане на процесуалния закон. Некоректно е позоваването на разрешението дадено в ТР № 178 от 30.06.1986 г. на ОСГК на ВС. В него е прието, че собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита правото си на собственост против лице, на което е издаден по обстоятелствена проверка нот. акт за собственост на същия имот. С предявения иск касаторът не цели установяване на свои права върху имота, а иска обявяване за нищожен нот. акт съставен по реда на обстоятелствената проверка, като наред с това не е релевирал нито едно от основанията за нищожност, изчерпателно изброени в нормата на чл. 576 ГПК.
При тези данни не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на обжалваното определение.
Съобразно изход на касационното производство касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по него направените разноски за производството в размер на 450 лв. –по договор за правна защита и съдействие от 07.02.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 3 от 18.01.2012 г. по ч. гр. д. № 11/2012 г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. С. Х., от [населено място], [улица] да заплати на П. М. П. от [населено място], [улица], ет. 2 сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: