3
гр. д. № 1082/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 137
София, 17.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 31 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 1082/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. А. Ш., чрез пълномощника си адв. В. Н. от САК е подал касационна жалба срещу решение от 18.05.2011 г. по гр. д. № 13558/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-40-104 от 30.08.2010 г. по гр. д. № 20869/2009 г. на СРС, І г. о. касационните доводи са за необоснованост и нарушаване на съдопроизводствените правила поради необсъждане на наведените доводи от касатора в първото съдебно заседание. Към касационната жалба не е представено изложение по чл. 283, ал. 4 ГПК, но от съдържанието на жалбата може да се направи извод, че изложението е инкорпорирано в нея. Позоваването е за наличие предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане касационна проверка по него. Това се обосновава с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос кой е активно легитимиран да предяви иска по чл. 38а ЗЖСК. Вторият въпрос е определен като такъв по упражняване правата на член-кооператорите в ЗЖСК и в частност прилагане нормата на чл. 38а ЗЖСК.
Ответникът по касация намира жалбата за нередовна поради липса на точно и ясно изложение на касационните основания. По същество поддържа също, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение на СРС, с което касаторът е осъден на основание чл. 38а ЗЖСК да предаване на Н. Н. К. владението на апартамент № 101, вх. „З” (И) , ет. 1 в жилищен блок № 259 (стар № 9) в[жк], който блок е построен в УПЕ І, в кв. 133-д по плана на [населено място], м. „К. село – Плавателен канал”.
От фактическа страна е установено, че Н. е член на Ж. „Български Х.” от 21.07.1990 г. С решение, взето на общо събрание на член-кооператорите на 08.07.2006 г., му е разпределен апартамента, предмет на иска, който се владее от касатора. Прието е за установено, че Ж. „Български художник” е съсобственик на парцел V, по отменения план, в който е построил блока. След като не му е отстъпено право на строеж от другия съсобственик, построеното по приращение е станало съсобствено между собствениците на терена. Тази съсобственост не ограничава правото на Ж. да разпредели обектите между член-кооператорите, с което е обоснована и активната легитимация на ищеца по иска.
Съдът не е обсъдил направеното от касатора възражение за придобиване на имота на основание давностно владение, тъй като то е направено след срока по чл. 131, ал.1 ГПК – в първото проведено съдебно заседание. Съдът се е позовал и на преклудиращото действие на посочения срок за подаване на отговор установено в нормата на чл. 133 ГПК.
В касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалните въпроси за активната легитимация на ищеца по иска по чл. 38а ЗЖСК, по който въпрос при действието на новия ГПК няма съдебна практика. Твърди и това, че по правилното прилагане нормата на чл. 38а ЗЖСК също липсва практика, което е основание за допускане касационна проверка на въззивното решение. Аргументи за това намира в приетото от съда, че Ж. е съсобственик на обектите в построената сграда, а не изключителен собственик, поради което не е могъл да се разпорежда с тях, като ги разпределя между член-кооператорите. С това обосновава довода, че ищецът не е легитимиран да води иска по чл. 38а ЗЖСК.
Въпросът за това дали ищецът е легитимиран да предяви иска по чл. 38а Ж. е решен при правилно прилагане на закона и съобразяване на константната практика на съда. Искът е предоставен на член-кооператор на кооперацията. Обстоятелството, че ищецът има това качество не е оспорено. Няма спор и за това, че Ж. е собственик на спорния апартамент. Въпросът за това дали кооперацията е изключителен собственик или съсобственик на сградата не рефлектира върху правото й самата тя, а също и правоимащия по чл. 38а ЗЖСК да иска освобождаване на съответния апартамента от всяко лице, установило фактическа власт върху него без основание. Съобразно изложеното не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по този въпрос.
Не е налице предпоставката и по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационна проверка по него. Касаторът не установява поставеният въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. В представеното решение № 750 от 03.07.3000 г. въпросът е решен по начина, по който е решен в обжалваното решение. Представеното решение на състав на СГС, постановено в първоинстанционно производство няма данни да е влязло в сила, поради което не представлява съдебен акт, в който повдигнатият въпрос да е решен с влязло в сила решение. В тази смисъл е и даденото разяснение в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.05.2011 г. по гр. д. № 13558/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: