2
гр. д. № 39а/2016 г. о. на V чл. с-в на ВКС и ВАС
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 3
София, 24.01.2017 година
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България – смесен петчленен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 39а/2016 г.
Производството е по чл.135, ал. 4 АПК.
С определение № 762 от 14.12.2016 г. постановено по гр. д. № 865/2016 г. на Елинпелински РС е повдигната препирня за подсъдност между гражданския съд и Административен съд София.
За да се произнесе по спора настоящият смесен петчленен състав на ВКС и ВАС взе предвид следното:
Административен съд София е бил сезиран от С. З. Й. с жалба срещу заповед № 404 от 25.10.2016 г. на кмета на [община], с която е прекратен договор за наем на земеделски имот – публична общинска собственост, намиращ се в землището на [населено място] като е направено и особено искане за спиране изпълнението на заповедта. По образуваното по жалбата адм. д. № 1051/2016 г. административният съд София е постановил определение № 1057 от 21.11.2016 г., с което производството по делото е прекратено и жалбата изпратена за разглеждане по компетентност на РС Елин Пелин. Изводът е обосновал с това, че договорът е сключен по реда на ЗОбС и в хипотезата на чл. 14, ал. 3 и ал. 7 от закона, прекратяването на наемните правоотношения става по реда на ЗЗД. Приел е, че се касае за гражданско правоотношение, поради което изявлението на кмета, обективирано в обжалваната заповед, няма характер на властническо изявление на административен орган.
Районният съд Е. П. е повдигнал препирня за подсъдност, след като е приел, че предвид особеностите на отдадения под наем имот, отношенията във връзка със придобиване, управление и разпореждане се уреждат от ЗОбС и ЗСПЗЗ. След преценка характеристиките и основанието, на което е издадена заповедта, е намерил че тя е индивидуален административен акт. Като се е позовал на т. 10 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд е достигнал до извода, че по жалби срещу актове по приложението на чл. 24а ЗСПЗЗ компенентен съд е административният съд.
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, след като обсъди данните по делото, настоящият смесен петчленен състав на ВКС и ВАС намери следното:
С разпореденото в чл. 37м, ал. 4, т. 2 ЗСПЗЗ на кмета на общината е възложено да прекратява сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, когато при проверки се установи, че в животновъдния обект няма регистрирани пасищни селскостопански животни.
С издадената заповед кметът на [община] малина е упражнил това правомощие след констатация за липса на регистрация на наемателя в интегрираната информационна система на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), като собственик или ползвател на животновъден обект с пасищни селскостопански животни. Волеизявлението, притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на оспорване по реда на АПК. Позоваването на т. 10 от посоченото ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд е неправилно, тъй като актът за прекратяване на наемния договор не попада в приложното поле на тълкувателния акт. С тази част на тълкувателния акт е даден отговор на въпроса кой съд е компетентен да се произнесе по жалби, подадени срещу актове по приложението на чл. 24а ЗСПЗЗ, като в мотивите е прието, че решението на Общинския съвет, постановено на основание чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 14 ЗОбС за откриване на процедура по отдаване под наем на имоти – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ чрез публичен търг, с явно наддаване за определен срок и за сключване на договор за наем със спечелилите участници. Прието е, че това е административният съд, защото оспорването е по реда на чл. 45, ал. 3 – 12 ЗМСМА.
Индивидуалният административен акт, издаден от кмета на общината на основание чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ, попада в приложното поле на § 19 от ПЗР на ЗИД АПК (ДВ, бр. 39 от 20 май 2011 г.), който повелява, че индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК.
Съобразно това жалбата, с която е бил сезиран Административен съд – София, подлежи на разглеждане от районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК, който в случая е районен съд – Е. П..
В този смисъл е формирана и практика на смесени състави на ВКС и ВАС с определение № 57/01.09.2016 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по адм. дело № 47/2016 г. и определение № 59/21.09.2016 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по адм. д. № 45/2016 г.
Въз основа на горното настоящият смесен петчленен състав намира, че компетентен да се произнесе по подадената от С. З. Й. жалба вх. № 3992 от 21.11.2016 г. срещу заповед № 404 от 25.10.2016 г. на кмета на [община] е Елинпелински районен съд.
По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, смесеният петчленен състав от съдии на ВКС и ВАС
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подадена от С. З. Й. жалба вх. № 3992 от 21.11.2016 г., срещу заповед № 404 от 25.10.2016 г. на кмета на [община] е Елинпелински районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Елинпелински районен съд.
Препис от определението да се изпрати на Административен съд – София за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: