2
ч. гр .д. № 2681/2017г. ВКС на РБ, І г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 17.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 2681/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. П. Т. в качеството му на пълномощник на съпрузите С. К. Ж. и Д. Д. Ж., против определение № 195/04.05.2017 г. по гр.д № 5209/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, II г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 23133/22.08.2016 г. против решение № 1005/20.07.2016 г. по в. гр. д № 1002/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Изложени са съображения, с които жалбоподателите се стремят да обосноват допустимостта на касационното обжалване. Иска се отмяна на определението на ВКС, да се допусне касационна проверка, да се отмени въззивното решение и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирани страни, против определение, преграждащо касационното производство, постановено от състав на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на същия съд и е допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение предходният състав на ВКС е посочил, че на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК по отношение на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на съсобствен имот е изключен касационния контрол и подадената касационна жалба срещу въззивното решение е недопустима.
Определението на предходния състав е правилно и законосъобразно, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 280 ал. 2, т. 2 ГПК (след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., в сила от 07.07.2015 г.), въззивните решения по искове с правно основание чл. 32 ал. 2 ЗС не подлежат на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена след изменението на процесуалния закон и влизането му в сила – на 22.08.2016 г. Производството по делото е образувано по искова молба на настоящите жалбоподатели С. К. Ж. и Д. Д. Ж., с която са сезирали съда „да извърши разпределението на съсобствен имот“. Правната квалификация на предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗС попада в предвиденото от законодателя изключение по чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което въззивното решение, постановено на 20.07.2016 г., е влязло в сила като необжалваемо на основание чл. 296, т. 1 ГПК. Влязлото в сила решение обуславя недопустимост на касационната жалба, поради което тя правилно е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство правилно е прекратено.
Несъгласието с даденото разрешение от съда в производството по спорната администрация на гражданските правоотношения между съсобственици относно ползването на съсобствения имот, не е годно да преодолее формалните основания, предвидени по императивен ред от процесуалния закон, обосноваващи недопустимост на касационната проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 195 от 04.05.2017 г. по гр. д. № 5209/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: