Определение №300 от 11.6.2012 по ч.пр. дело №187/187 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 300

София, 11.06.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 187 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. Й. Б. против определение от 26.03.2012г. по ч. гр.д.№ 3588/2012г. на СГС, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба против разпореждане от 22.02.2012г. по гр.д.№ 6364/2012г. на Софийски РС, с което е върната исковата молба.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон – чл. 32, ал.2 от ГПК относно това кога е допустим иск за разпределение на ползването и за нарушение на процесуалните правила, тъй като от исковата молба не може да се разбере, че ще има спор и относно наличието на съсобственост.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1 допустимо ли е предявяване на иск по чл. 32, ал.2 от ЗС от съсобственик, притежаващ повече от половината от общата вещ когато той признава, че не е взето решение за начина на разпределение. По този въпрос се твърди противоречие със задължителната съдебна практика. решение № 1031 от 01.10.2008 г. по гр.д.№ 4106 от 2007 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1410 от 12.07.1995 г. по гр.д.№ 1603 от 1994 г. на ВС, ІV г.о., решение № 646 от 15.04.1999 г. по гр.д.№ 262 от 1998 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 22 от 23.01.2009 г. по ч.гр.д.№ 2007 от 2008 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 89 от 25.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 88 от 2009 г. на ВКС, І г.о. Поставен е и въпроса какво мнозинство е необходимо, за да се вземе решение за разпределение ползването на съсобствена вещ по реда на чл.32, ал.1 от ЗС – пълно, обикновено или квалифицирано, доколкото законодателят не бил посочил изрично това. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното определение, възивният съд е констатирал, че Б. е предявил иск по чл. 32, ал.2 от ЗС против С. Б. Н. за разпределение ползването на апартамент, от който твърди, че по приращение притежава 12945/20 595 ид.ч. от терена, върху който е построена сградата на Ж. “Б.”, за която със съдебни решения по дела между други лица било установено, че тя не е единствен собственик. Процесният апартамент бил разпределен с решение по чл. 28, ал.1 т.5 от ЗЖСК на ответника. РС е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът сам притежава повече от половината от общата вещ и може да формира мнозинство. РС се е позовал на определение № 339/12.07.2011г. по ч. гр.д.№ 132/2011г. на ІІ гр.о.
С обжалваното определение, СГС не е изложил мотиви по извода на РС, а е приел, че иска е недопустим, тъй като исковата молба сочи на спор за правото на собственост с оглед твърдяното придобивно основание, разрешаването на който не може да стане в производството по спорна съдебна администрация. Решението по нея не се ползва със сила на пресъдено нещо, а то само замества решението на мнозинството./В този смисъл Р № 41/20.06.2011г. по гр.д.№ 415/2010г.І гр.о./. Наличието на спор е мотивирано и с оглед това, че не била приложена нормата на чл. 33, ал.2 от ЗС при изкупуване на идеалната част от терена от Б., като не е съобразено, че той е станал съсобственик първоначално на основание дарение според доказателствата по делото.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Поставените два правни въпроса не кореспондират на мотивите на СГС в обжалваното определение. Въпросът за допустимостта на предявения иск от гледна точка на това дали ищеца, като собственик на мажоритарен дял може да вземе решение за начина на ползване на веща и за вида мнозинство не са разглеждани от СГС. Той е потвърдил решението на РС с други мотиви, различни от изложените от РС. По тях не е формулиран правен въпрос. Затова и на основание ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС не следва да се допуска касационно обжалване по подадената частна жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 26.03.2012г. по ч. гр.д.№ 3588/2012г. на Софийски градски съд по частна касационна жалба, подадена от Н. Й. Б…

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top