О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 08.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2393 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби № 13573/08.12.2015г. и № 2392/23.02.2016г., подадени от М. Н. Д., М. С. Б., С. М. К. и Д. М. П.
Първата жалба е подадена против възивно решение № 506/ 16.10.2015г. по гр.д.№ 2123/2015г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която са определени квотите от допуснатите до делба осем земеделски имота в землището на [населено място] и два земеделски имота в землището на [населено място] и двете села в [община], както следва: за М. Н. Д. – 6/27 ид.ч., М. С. Б., С. М. К. и Д. М. П. – по 2/27 ид.ч. и за Р. П. И., В. Г. Б. и С. Г. П. – по 5/27 ид.ч.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, като постановено по непредявен иск и за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът се е произнесъл по възражения, които не са били направени във въззивната жалба, като например това за вида осиновяване на Л. И. и защото въпреки, че са дадени указания за вписване на исковата молба и неизпълнението им, тя не е върната, за това, че е нарушено правото на участие в процеса на наследници на Л. И.. Твърди се необоснованост на извода, че представеният договор за аренда не променя изводът за квотите, при които страните са съсобственици.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази жалба са формулирани следните правни въпроси: 1. допустимо ли е съделители в производство за делба, които в срока за отговор не са оспорили иска за делба, а са оспорили само квотите и са заявили, че претенциите си на база публично завещание ще предявят в отделен процес, да направят това с възражение след първото съдебно заседание. Допустимо ли е съдът да разгледа това възражение, без да е доказано че пропускането на срока е поради особени непредвидени обстоятелства. 2. следва ли съдът да уважи претенция за право на собственост върху земеделски земи, която се черпи от публично завещание без да е била заявена пред ОСЗГ на името на това лице и при липса на висяща административна процедура, налице ли е правен интерес за тази претенция в случай, че спорещата страна не е поискала възстановяване пред компетентния орган и в установения срок. 3. При наличие на публично завещание, касаещо 1/3 ид.ч. от всички движими и недвижими имоти и при липса на спор за материално право към минал момент, може ли да се направи категоричен извод за идентичност между имотите, които наследодателят е завещал и възстановените на наследниците му. По тези въпроси се твърди противоречие със съдебна практика, която е представена.
С другата касационна жалба, ищците по иска за делба обжалват допълнителното решение № 9 от 08.01.2016г., с което съдът е отказал да допълни основното въззивно решение като се произнесе и по оплакването във въззивната жалба, че исковата молба не е вписана въпреки дадените указания от съда в този смисъл. Твърди се противоречие с ТР № 3/2010г. на ОСГК на ВКС.
В изложението се поставя въпроса за задължението на въззивната инстанция да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба и служебно по допустимостта на решението на РС. Следващият формулиран въпрос е допустимо ли е въззивния съд да дава ход на производството ако исковата молба за делба не е била вписана. И по тези въпроси се твърди противоречие на допълнителното решение със задължителната съдебна практика.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният иск за делба на 23.08.2013г е установено следното:
С решение № М-08/05.01.1995г. и решение № В-02 от 27.07.1995г. са възстановени на наследници на А. И. Т. осем имота в землището на [населено място] и два имота в землището на [населено място], за които е предявен искът за делба от касаторите М. Н. Д., М. С. Б., С. М. К. и Д. М. П.. Наследодателят А. И. Т. е починал на 20.10.1965г. и е наследен от трите си деца В., Г. и И.. Дъщерята В. е починала на 23.01.1991г. и нейни наследници е ищцата М. Н. Д.. Дъщерята И. е починала на 24.07.1975г. и нейни наследници са другите трима ищци М. С. Б., С. М. К. и Д. М. П.. Наследниците на сина Г., починал на 18.07.1990г.: Р. П. И., В. Г. Б. и С. Г. П. са направили възражение да им бъде определена по-голяма квота, тъй като общия наследодател А. Т. с нотариално завещание от 02.02.1942 г. е завещал на сина си Г. 1/3 ид.ч. от цялото си имущество. С отговора на исковата молба са представили препис от нотариалното завещание. В съдебно заседание на 11.02.2014г. те са направили и възражение по чл. 76 ЗС относно разпорежданията, извършени след предявяване на иска с н.а. № 81 и № 82 и двата от 22.11.2013г., с които ищците даряват съответно М. Д. – 1/3 ид.ч. и наследниците на И. А. общо 1/3 ид.ч. от десетте процесни земеделски имота на [фирма]. Това дружество е изразило искане да участва в производството на местото на прехвърлителите си, тъй като прехвърлянето е станало след предявяване на иска, но ответниците не са се съгласили.
Л. А. И. е син на Я. Д. Т., която е майка на останалите три деца на общия наследодател А. И. Т., но той не е негов баща. Видно от удостоверение за родствени връзки № 142/15.04.2014 г. /л.144 от делото на РС/ той е осиновен от С. И. Т. и М. С. И. с определение № 117/19.02.1942 г. Я. Д. Т. е починала на 12.07.1964 г. Тя е вписана като наследник на общия наследодател А. И. Т. – негова съпруга в у-ние за наследници № 145/15.04.2014 г. / л. 149 от делото на РС.
РС е приел, че Л. А. И. е бил осиновен при условията на непълно осиновяване, тъй като към момента когато е станало това е било възможно само такова осиновяване, съгласно чл. 49 от Закона за извънбрачните деца и осиновяването от 1940 г., че то се е запазило такова, тъй като не е било заварено към момента на влизане в сила на изменението на чл. 81 от Закона за лицата и семейството от 1961г. – осиновителите са починали преди това. Прието е обаче, че законите наследници на А. И. Т. – първоначалните страни по делото са придобили правата на Л. А. върху процесните имоти по давност и по отношение на тях иска за делба е отхвърлен. В тази част решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила. Така със сила на пресъдено нещо е установено, че наследниците на Л. А. не са съсобственици на процесните имоти.
Въззивната инстанция въпреки това е обсъждала отново въпроса за вида осиновяване и е възприела изводите за непълния характер на осиновяването. С постановеното от нея решение, /в което ненужно са възпроизведени хронологично извършените процесуални действия от РС и от възивната инстанция/ е възприет извода на РС, че завещанието е общо и универсално, че за него не се прилага чл. 90а ЗН и че то е породило действие, поради което наследниците на сина Г. са придобили 1/3 ид.ч. по универсалното завещание от 1942 г. а останалите 2/3 ид.ч. се разпределят по колена между наследниците на трите му деца. Решението на РС в частта, с която разпорежданията с наследствените части, извършени от ищците са обявени за относително недействителни по отношение на страните по тези сделки също е потвърдено, като са възприети и изводите на РС, че възражението на ответниците по чл. 76 ЗС е основателно, поради което делбата е допусната с участието на наследниците-прехвърлители.
Първата група въпроси, касаещи спазване на срока за възражения против предявения иск и позоваване на завещание и преклузията по чл. 131 ГПК не кореспондират на данните по делото. Ответниците са подали отговор на исковата молба на 15.10.2013г., в който изрично са посочили, че притежават 1/3 ид.ч. на основание публично завещание, оставено от А. И. Т. в полза на прекия им наследодател Г. А. и са взели становище при какви квоти да се допусне делбата, отчитайки действието на завещанието. С отговора са представили препис от него. /виж л. 243 от делото на РС/ В изготвения от съда писмен доклад е включено това становище на ответниците. Първото съдебно заседание е проведено на 04.12.2013г. Пълномощникът на ищците /сега касатори/ е посочил, че няма възражения по доклада но е взел становище съдът да не се съобразява със завещанието. След предявяване на иска от ищците, но преди първото по делото съдебно заседание, ищците са се разпоредили с техните идеални части от имотите, на които са поискали делба в полза на ответното дружество, но са продължили да поддържат иска за делба. Затова във второто съдебно заседание ответниците са направили възражение по чл. 76 ЗС за относителна недействителност на разпорежданията.
Така поради това, че твърдението на касаторите, че ответниците са се позовали на публичното завещание след първото по делото заседание не кореспондират на данните по делото, не се допуска касационно обжалване по първата група въпроси, свързани с това твърдени
Втората група въпроси от изложението към първата касационна жалба: следва ли съдът да уважи претенция за право на собственост върху земеделски земи, която се черпи от публично завещание без да е била заявена пред ОСЗГ на името на това лице и при липса на висяща административна процедура, налице ли е правен интерес за тази претенция в случай, че спорещата страна не е поискала възстановяване пред компетентния орган и в установения срок ве определят изхода от спора, поради което са неотносими, както и съдебната практика, представена във връзка с тях. С представеното универсално публично завещание общия наследодател на страните А. И. Т. е завещал на сина си Г. 1/3 ид.ч. от „всичкото си движимо и недвижимо имущество където и да се намира то”. По двете приложени към делото преписки пред ПК са заявени имотите, останали в наследство от А. И. Т.. За производството пред ПК завещанието няма значение, както и за спор по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, защото всички наследници черпят права от общия наследодател. Това завещание има значение само за квотите, при които се разпределя останалото в наследство имущество и то правилно е обсъдено в делбеното производство. Затова решенията относно недопустимостта на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ ако ищците по такъв иск не са заявили същия имот за възстановяване са неотносими към настоящия спор за делба. По тези съображения не се допуска касация и по втората група въпроси.
Третия въпрос: при наличие на публично завещание, касаещо 1/3 ид.ч. от всички движими и недвижими имоти и при липса на спор за материлано право към минал момент може ли да се направи категоричен извод за идентичност между имотите, които наследодателят е завещал и възстановените на наследниците му, няма значение за изхода от спора защото завещанието е универсално, /поради което е зачетено действието му в съответствие с Р № 4/1996г. на КС/. Само частните завещателни разпореждания не произвеждат действие ако при откриване на наследството конкретно завещания имот не е в патримониума на завещателя, съгласно чл. 19, ал.1 ЗН. /В този смисъл виж и т.3 от ТР № 1/2004г. на ОСГК/. Тъй като при колективизацията на земята собствениците не са изгубили правото си на собственост, те са могли да извършват правни действия с нея, включително и да се делят по аргумент от чл. 71 ЗН и да я завещават чрез универсално завещателно разпореждане. Изгубването на реалните граници на внесените в ТКЗС земеделски имоти е препятствало възможността те да бъдат предмет на отделни завети не препятства възможността те да бъдат предмет на универсални завещателни разпореждания, които имат за предмет съвкупността от права и задължения. Без значение за транслативния и реституционния ефект при универсално завещаване е къде се намира имота, поради което въпросът за идентичността изобщо не се поставя. Той е неотносим към спора.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на основното въззивно решение.
В изложението към касационната жалба против допълнителното решение първия въпрос е за задължението на въззивната инстанция да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба и служебно по допустимостта на решението на РС.
Въззивната инстанция действително не се е произнесла по оплакването на касаторите, че въпреки неизпълнението на указанията, които им е дал РС да се впише исковата молба за делба е даден ход на делото, а това не е констатирал и възивния съд.
С допълнителното решение съдът може да се произнесе с отделен диспозитив по иск, по който не се е произнесъл, но с допълнително решение не може съдът да се произнесе по необсъдено оплакване във въззивната жалба, а още по-малко може да разглежда допустимостта на решението, което е било предмет на разглеждане с основното решение. Затова твърденията за нарушение на чл. 269 ГПК и за противоречие със съдебната практика по него са неотносими към допълнителното решение. То не може да отменя, или изменя основното решение.
Следващият въпрос, касаещ също допълнителното решение е допустимо ли е въззивния съд да дава ход на производството, ако исковата молба за делба не е била вписана. Този въпрос не кореспондира на предмета на искането за допълване на възивното решение. Указанията за вписване на исковата молба са отправени до касаторите-ищци и те не са изпълнили указанията за вписване на исковата молба. Вписването й има само оповестително, а не и защитно действие, поради което не влияе върху крайния изход от спора, включително и по възражението по чл. 76 ЗН. Правата на третите лица, придобили права от наследници при приложение на нормата на чл. 76 ЗС не се запазват както изрично предвидените в закона случаи на фингирано правоприемство – чл. 17, ал.2 , чл. 33, ал.2, чл. 41, ал2 чл. 88, ал.2, чл. 135, ал.1 изр. последно чл. 227, ал.5 ЗЗД, при които придоибването на права е оригинерно, защото вещния ефект настъпва въпреки, че е отпаднало правото на собственост за праводателя. В тези случай закона предвижда изрично защитно вписване на исковата молба с оглед осигуряване сигурност на гражданския оборот. В хипотезата на чл. 76 ЗС подхода на законодателя е различен – прехвърлянето запазва действието си ако прехвърляните имоти се паднат в дял на съделителите-прехвърлители. Това действие не зависи от вписването на исковата молба, поради което невписването й не влияе на допустимостта на иска за делба. По тези съображения и по последния въпрос не се допуска касационно обжалване за проверка допустимостта на възивното решение.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 506/16.10.2015г. и допълнителното решение № 9 от 08.01.2016г., двете постановени по гр.д.№ 2123/2015г. на Плевенски окръжен съд по касационни жалби № 13573/08.12.2015г. и № 2392/23.02.2016г., подадени от М. Н. Д., М. С. Б., С. М. К. и Д. М. П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: