гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 06.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 7049 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК.
Образувано е по „жалба” № 624325.11.2014г. с характер на частна жалба, подадена от В. К. против определение № 548 от 17.11.2014г. по ч. гр.д.№ 539/2014г. на Шуменски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 5772/30.10.2014г. за допускане на правна помощ за подаване на касационна жалба пред ВКС.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като исканията й не са разгледани от инстанциите и се нарушават правата й.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение за оставяне на молба за правна помощ без разглеждане е което подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
От данните по делото съдът констатира следното:
В. К. е подала пред Шуменски РС „жалба” № 11633 от 25.07.2013г., по която е образувано гр.д.№ 2191/2013г. Излага доводи, че е била настанена в общежитие за една година, но след изтичане на срока договорът й не е бил продължен и, че не й е осигурена работа въпреки, че се явила на интервю. Счита, че така са нарушени правата й като чужденка с право на постоянно пребиваване в България. „Жалбата” е преценена от съда като искова молба /въпреки оплакванията в нея срещу административни актове/ и е оставена без движение. С определение от 28.08.2013г. е отпусната на К. правна помощ. Определения и назначен адвокат В. К. е поискали да бъдат освободени, тъй като имат противоречия с ищцата по начина на защита, като е поискала и продължаване на срока за изправяне нередовностите на исковата молба. На 30.09.2013г. съдът е продължил срока. Преди да бъде определен нов адвокат, който да бъде назначен, с определение от 28.10.2013г. е върната исковата молба на К.. Определението е съобщено на молителката и на назначения адвокат В.К. на 04.11.2013г. На 05.11.2013г. е подадена жалба от В. К., с което тя е поискала правна помощ, за да обжалва определението. С молбата е представена заповед № 1784 от 06.08.2013г., с която тя е настанена в общежитие за още една година и договор за наем. С подаване на тази молба е прекъснато течението на срока за обжалване, съгласно чл.275, ал.2, във вр. с чл. 259, ал.2 ГПК. Жалбата е оставена без движение с определение от 06.11.2013г. и е изпратено искане за определяне на адвокат за осъществяване на вече допуснатата правна помощ. Определеният адвокат М. Д. е поискал да бъде освободен и на негово место е определен адвокат Р. С., който е уведомен за изправяне нередовностите на жалбата със съобщение на 19.12.2013г. След назначаването му, срокът за изправяне на нередовностите тече отново и е изтекъл на 27.12.2013г. /петък- работен ден/. Назначеният адвокат не е извършвал процесуални действия въввръзка с указанията. С определение № 67/06.01.2014г. е върната жалбата против връщане на исковата молба по гр.д.№ 2191/2013г. Това определение е съобщено на назначения пълномощник С. на 14.01.2014г. и е влязло в сила на 21.01.2014 г. С това са изчерпани всички процесуални действия по това дело, включително и правомощията на съда. Делото е приключило.
Въпреки това, ищцата е продължила да подава молби, които са пришивани по приключеното дело. С молба № 10663/21.07.2014г. /шест месеца след влизане в сила на определението за връщане на жалбата/ ищцата е потърсила помощ от съда без конкретни искания, а с молба № 12293/ 03.09.2014г. е заявила оплаквания от съдията по делото. Тази молба е оставена без движение за уточнение дали се обжалва конкретен съдебен акт и кой. Съобщението е връчено на 08.09.2014г. Подадена е жалба „срещу [община], ..от ищцата. С тази жалба е представено писмо от 29.08.2014г., в което е материализиран отказа на общината да уважи заявление № 94-Б-263/17.06.2014г. С молбата от 11.09.2014г. е обжалван отказ на административен орган, т.е. административен акт и съдът е следвало да прецени, съгласно чл. 15 ГПК дали тя му е подведомствена и да я изпрати на Административния съд. Вместо това съдия Г. се е самоотвела от разглеждане на делото, а председателя на съда не е определил нов докладчик, тъй като делото е прекратено и не съдържа искане за произнасяне от съда.
В. К. е подала молба пред Шуменски окръжен съд с общо искане за защита, по която е образувано ч. гр.д.№ 539/2014г. С определение № 503/17.10.2014г. производството по тази молба е прекратено поради липса на съдебен акт, който да подлежи на обжалване. Съдът обаче е постановил молба № 4985/19.09.2014г. и молба № 5434/13.10.2014г. да се докладват на зам.председателя за образуване евентуално на друго първоинстанционно дело. В тази част определението няма данни да е изпълнено. След като е съобщено това определение на жалбоподателката на 22.10.2014г., тя е поискала с молба от 30.10.2014г. правна помощ. Тази молба е оставена без движение за представяне на доказателства за доходите си и декларация за семейно и имотно състояние. Молителката е редовно уведомена за указанията на 05.11.2014г., но на 07.11.2014г. е представила само доказателства, че е безработна. Не е представила декларация за семейно и имотно състояние. С определение № 548/17.11.2014т. молбата за правна помощ е оставена без разглеждане, тъй като е подадена след изтичане на срока за обжалване на определението за прекратяване.
Последното определение е правилно. Определението за прекратяване на ч. гр.д.№ 539/2014г. е съобщено на К. на 22.10.2014г. Срокът за обжалването му е едноседмичен и е изтекъл на 29.10.2014г., съгласно чл. 60, ал.4 ГПК. Молбата за правна помощ е подадена на 30.10.2014г. – след изтичане на срока за обжалване и тя не прекъсва течението на срока за обжалване. Затова обжалваното определение следва да се потвърди.
Приложените по гр.д.№ 2191/2013г. на РС-Шуумен молби вх. № 12293/03.09.2014г. вх.№ 1264111.09.2014г. и вх. № 12724/15.09.2014г. и приложенията към тях съдържат оплаквания срещу индивидуални административни актове. По отношение на тях съдът следва да прецени дали са му подведомствени, съгласно чл. 15 ГПК и евентуално да ги препрати на Административния съд- Шумен по компетентност.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 548 от 17.11.2014г. по ч. гр.д.№ 539/2014г. на Шуменски окръжен съд.
Връща делото на Шуменски районен съд за преценка за подведомственост на приложените по гр.д.№ 2191/2013г. на Шуменски районен съд молби вх. № 12293/03.09.2014г. вх.№ 1264111.09.2014г. и вх. № 12724/15.09.2014г. и евентуално изпращането им ведно с приложенията към тях по компетентност на Административния съд- Шумен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: