гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 06.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 7302 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [община] против определение № 330 от 15.10.2014г. по гр.д.№ 270/2014г. на Бургаски апелативен съд и в двете му части, с които 1. е оставена без разглеждане като недопустима подадената от нея въззивна жалба против решение № 191/12.06.2014г. по гр.д.№ 1594/2012 г. на Бургаски окръжен съд 2. е отменено определение № 1843 от 09.07.2014г., с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено постановеното решение в частта за разноските, които Б. „А. солници” – П. е осъдено да плати на [община] за разликата над 2562,27 лв. до 4174 лв.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като искането по чл. 78, ал.5 ГПК за намаление на разноските поради прекомерност е направено след последното съдебно заседание, в което са приключени устните състезания и защото с въззивната жалба е твърдяла недопустимост на решението, което въззивната инстанция следва и служебно да провери, а решението, с което е отхвърлен иска против нея съдържа произнасяне по същество и така не й се дава защита в пълен обем.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение за оставяне на частна жалба без разглеждане е, с което се прегражда развитието на делото, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение № 191/12.06.2014г. по гр.д.№ 1594/2012 г. на Бургаски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Б. „А. солници” против [община] да предаде собствеността и владението на имот с идентификатор 57491.505.53 по кадастралната карта на [населено място]. За да отхвърли иска, съдът е изложил на първо место аргумент, че ищцовата кооперация не е възстановена кооперация, тъй като е изтекъл срока за дейността на регистрираното през 1922г. Българско солопроизводително кооперативно дружество „А. солници” – 31 години. Допълнително съдът е посочил, че не е доказана идентичността на притежаваното от това дружество имот с процесния и че ответната община ползва имота без основание. Решението на първата инстанция е обжалвано от [община], която е изложила доводи, че иска е недопустим, защото липсва активна легитимация на ищеца, поради което е искала да се обезсили решението. С обжалваното определение съдът е приел, че се обжалват само мотивите, които не подлежат на самостоятелно обжалване, защото се излагат към решението – чл. 236, ал.2 ГПК, съдържат само констатации и правни изводи на съда, а на обжалване подлежи само диспозитива. Съдът се е позовал и на т. 18 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВС.
С определение № 1843 от 09.07.2014г., с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено постановеното решение в частта за разноските, като Б. „А. солници” – П. е осъдено да плати на [община] разноски в размер на 4174 лв., поискани с пледоарията на пълномощника на ответника, за които е бил представен списък и доказателства, че са направени. С обжалваното определение е намален този размер за разликата над 2562,27 лв. до 4174 лв.
Определението е правилно в първата му част, защото е съобразено с процесуалния закон и задължителната съдебна практика по приложението му. Съгласно приетото в т. 18 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВС, мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо и затова не подлежат на самостоятелно обжалване. На обжалване подлежи само диспозитива, който обективира решаващата воля на съда относно съществуването, респективно несъществуването на спорното право и предмета на делото. В случая ищцовата кооперация е регистрирана като субект на правото по сега действащия ЗК и това я прави правосубектна, т.е. има активна процесуална легитимация. Съдът обаче е приел, че тя не е възстановена кооперация, защото не е налице възстановяване на дейността на регистрираната през 1922г. кооперация. С това е отречена активната материалноправна легитимация на ищеца като собственик, т.е. отречено е съществуването на претендираното материално право със сила на пресъдено нещо. Следва да се прави разлика между активна роцесуална легитимация – правото на един правен субект да предяви иск пред съда и активна материално правна легитимация – притежанието на субективното материално право, предмет на търсената защита. С отхвърлянето на предявения иск със сила на пресъдено нещо между страните се установява, че ищецът не притежава претендираното субективно материално право и ответникът получава по-голяма защита от тази при прекратяване на делото поради недопустимост на иска, в който случай съдебния акт не се ползва със сила на пресъдено нещо относно притежанието на спорното право. Затова когато е отхвърлен иска, ответникът не може да обжалва решението поради недопустимост на иска, той няма правен интерес от обжалване, защото е получил защита в пълен обем. По тези съображения обжалваното определение в първата част е правилно и следва да се потвърди.
Във втората част определението също е правилно.
Искането за присъждане на разноски е направено от ответника в устните прения пред първата инстанция, на което не е присъствал представител на ответника, но такива не са присъдени с решението. По искането на [община] по чл. 248 ГПК за допълване на определението, другата страна има право на отговор. В този отговор е заявено възражението за прекомерност и то не е просрочено. Законодателя предоставя възможност за подобно възражение. Щом до този момент разноски не са присъдени, ответната страна по искането по чл. 248 ГПК може да прави възражение за прекомерност. Възивният съд се е съобразил с това тълкуване на процесуалния закон, възприето и от съдебната практика на ВКС, поради което и в тази част определението е правилно. Присъдената сума е съобразена с цената на иска, спорните въпроси по него, извършените процесуални действия и със сложността на делото. Затова и в тази част определението ще се остави в сила. Ответната страна по частната жалба претендира разноски, но не доказва да е направила такива за настоящото производство.
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 330 от 15.10.2014г. по гр.д.№ 270/2014г. на Бургаски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: