О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 11.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 668 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. В. К. и Т. А. К. против решение № 4800/23.10.2015г. по гр.д.№ 508/2015г. на Окръжен съд-Благоевград, поправено с решение № 5859/15.12.2015г., с което е отменено решение № 1525/25.02.2015г. по гр.д.№ 2931/2013г. на РС-Благоевград в частта, с която е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 04279.601.149 по КК на [населено място] с площ 1599 кв.м. между Б. В. К. и Т. А. К. с квота 8/10 ид.ч., С. В. М. и В. Я. М. – с квота 1/10 ид.ч. и Г. В. Ч. и Т. Й. Ч. – с квота 1/10 ид.ч. и вместо това е допусната делба на същия имот при следните квоти:
– по 318,4/1599 ид.ч. за Б. К., С. М. и Г. Ч. по наследство
– 639,13/1599 ид.ч. за Б. К. и Т. К. в режим на съпружеска имуществена общност
– по 2,33/1599 ид.ч. за С. и В. М. в режим на съпружеска имуществена общност
– по 2,33/1599 ид.ч. за Г. Ч. и Т. Ч. в режим на съпружеска имуществена общност, като е отхвърлен иска за делба по отношение на К. В. К..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за придобивната давност и за необоснованост на извода, че не е придобил по давност частта, която майка му, макар и да не е била собственик, му е прехвърлила през 1996г. Моли делбата да се допусне при квотите, при които е допусната от РС.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани три въпроса, които обобщени изглеждат така: при претенция, основана на придобивна давност за идеална част от недвижим имот, споразумение между съсобствениците, с което уточняват квотите съставлява ли основание, демонстриращо промяна на намерението за своене частите на останалите съделители, съставлява ли то признание за владение от него на посочените в споразумението идеални части и необходимо ли е такъв съсобственик да доказва и други действия, които да сочат на промяна на намерението му да владее части на другите съделители, съставлява ли то отричане на техните права.
Ответниците по касация Г. Ч. и Т. Ч., и С., и В. М. оспорват жалбата и допускането до касация поради това, че въпросите са неясни, а обжалваното решение е съобразено с доказателствата, закона и съдебната практика по приложението му.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск за делба от Б. К. е установено следното:
С решение № 42/11.04.1994г. на ПК-Б. е възстановен на наследници на В. Г. К. нива от 1,582 кв.м. в землището на Б., съставляващ имот 7143, ІV микрорайон по кадастралния план на землището на [населено място] от 1994г. Този имот е заснет в КК на [населено място] с идентификатор 04279.601.149 с площ 1599 кв.м. Правото на собственост на наследодателя е придобито с н.а. № 26,т. І от 1954 г. Към този момент наследодателя е бил в брак с първата си съпруга Е. Г. Х., прекратен с развод на 02.11.1950 г. От този брак е роден съделителя К. В. К.. На 15.09.1958г. наследодателят В. Г. К. сключва втори брак с Л.Г. Б.. Той умира на 19.06.190г., а тя на 25.04.2010г. От брака си имат син Б. и дъщери С. и Г.. След възстановяване на имота е издаден констативен н.а. № 70,т. ІV/1996г., с който наследниците на В. К. са признати за собственици на имота при квоти 6/10 ид.ч. за Л. К. и по 1/10 ид.ч. за Б., К., С. и Г.. С н.а. № 20,т.VІІ/11.12.1996г. Л. и К. К. прехвърлят общо 7/10 ид.ч. от възстановения имот. С договор от 23.05.2013г. наследниците купуват от общината 7/1599 ид.ч. от процесния имот. На 21.01.2010г. Б. К., Г. Ч. и С. М. сключват „предварителен договор за делба на недвижим имот”, с който се споразумяват Б. да придобие след разделяне на имота на две УПИ, имот с площ 1231 кв.м., а С. и Г. – общо имот с площ 484 кв.м., като в тази квадратура се включва обезщетение от по 50 кв.м. за съсобствената им по 1/10 ид.ч. Окончателен договор не е сключен. Въпросите на касатора са свързани с този договор.
Въззивната инстанция не е възприела изводът на РС, че имота е бил съпружеска общност между наследодателя и първата съпруга, защото брака е прекратен преди влизане в сила на СК от 1968г., т.е. не е бил заварен и нормата на чл. 103 СК не се прилага. Съобразно това не са възприети и изводите за квотите, определени от РС.
Въззивната инстанция е приела, че имота е придобит 1954 г. от общия наследодател В. К. като индивидуална собственост. След възстановяване на имота квотите върху него се определят към момента на смъртта – 1990г. и те са равни между преживялата съпруга Л. К. и четирите му деца. Прието е, че изводите на нотариуса в констативен н.а. № н.а. № н.а. № 70,т. ІV/1996г. досежно квотите, при които правоимащите лица са съсобствени и при последващото прехвърляне са неправилни, защото Л. К. е притежавала само 1/5 дд.ч., т.е. 2/10, /а не 6/10 ид.ч. за колкото е призната за съсобственик/. Тя и К. К. са продали на Б. К. с 20, т.VІІ/ 11.12.1996г. собствените си по 2/10 ид.ч., колкото са притежавали. Затова е отхвърлен иска за този имот по отношение на К. К.. Квотата на Б. и Т. К. е определена на основание тази продажба на 4 /10 и придобиване на 1/3 ид.ч. от 7/1599 ид.ч. от Общината. Прието е, че Г. и С. са придобили по наследство по 1/5 ид.ч. от имота, отнесена към площта на имота. За правата, придобити от общината по време на брака на всяка от тях съответно с Т. Ч. и В. М. е определена идеална част съотнесена към площта на имота в режим на СИО.
Не е възприето възражението на касатора за придобиване по давност на 8/10 ид.ч. в резултат на владение от 1996г. до предявяване на иска. Той основава тезата си на нот. акт от 1996г., с който майка му и брат му прехвърлят общо 7/8 ид.ч. и отразеното в сключения на 21.01.2010г. предварителен договор. Съдът е посочил, че имота е придобит като съсобствен на основание наследяване и покупка от общината и касаторът не е доказал осъществяване на следващ факт, който да доказва завладяване частите на другите за себе си.
Поставените въпроси са свързани с предмета на делото, но нямат отражение върху изхода от спора поради следното. В ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/12г. на ОСГК на ВКС е направено разграничение между двете хипотези – кога съсобственикът владее вещта изцяло за себе си и кога владее само своята идеална част и държи частите на останалите съсобственици. Разграничителният критерий е начинът, по който е установена фактическата власт върху вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага.
Издаването на констативния нот. акт по чл. 587, ал.1 ГПК от 1996г., с който на съсобствениците са определени квоти, които не съответстват на определените от Закона за наследството не е основание за установяване на владение от тях на по-голяма идеална част от колкото наследяват. Този акт няма прехвърлително действие, а с него не се урежда и въпроса за владението. С договора от 23.05.2013г. наследниците купуват от общината 7/1599 ид.ч. като съсобственици и с това също признават взаимно правата си.
Всеки от съсобствениците може да ползва и целия имот, като при поискване дължи обезщетение на другите съсобственици – чл. 31 ЗС. Затова само от обстоятелството, че ищецът е ползвал целия имот и е берял плодовете от него не може да се направи извод, че е придобил по давност част от правата на другите съделители. Съгласно чл. 93 ЗС и чл. 30, ал.3 ЗС плодовете се придобиват от собственика по силата на закона. Ако друг се ползва от тях освен в изрично предвидените в закона случаи /чл. 70, ал.3, чл. 71 ЗС/, той дължи връщането им, т.е. възникват облигационни отношения. С предварителният договор за делба от 2010г. страните са признали че са съсобственици, но относно правата в съсобствеността не може да се приеме че има признание какви части е владял всеки от тях. Изявление за владение няма. Отделно от това този договор е сключен 2010г., а от този момент до предявяване на иска за делба през 2014г. не е изтекъл изискуемият се 10 годишен срок за придобиване по давност. Затова въпросите, основани на това доказателство освен че са конкретни по фактите по делото не определят изхода от спора и не са основание за допускане до касация.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Предвид това следва да се уважи претенцията на ответниците за присъждане на деловодни разноски за настоящото производство в размер на 400 лв., каквато е платената сума по представения договор за правна помощ, посочена в списъка по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4800/23.10.2015г. по гр.д.№ 508/2015г. на Окръжен съд-Благоевград по касационна жалба, подадена от Б. В. К. и Т. А. К..
Осъжда Б. В. К. и Т. А. К. да платят на С. В. М., В. Я. М., Г. В. Ч. и Т. Й. Ч. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: