О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
С., 17.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 888/2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. В. Г., починал в хода на производството на 19.09.2010г., заместен от наследниците си К. И. Г. и В. П. Г. против решение от 13.04.2009г. по гр.д.№ 3832/2005г- на С. градски съд в частта, с която е отменено решението по гр.д.№ 10657/2004г. на СРС и вместо това е отхвърлен, предявеният от него иск по чл. 109 от ЗС за премахване на триетажната жилищна сграда със застроена площ 59 кв.м., построена в УПИ ІV-870, кв. 220 по плана на Нови И., кв. “Кумарица” и е уважен предявеният насрещен иск, като е признато за установено по отношение на касотра, че Д. Л. Р., В. Д. Р. и А. П. Р. са собственици по давност на същата сграда при квоти ? ид.ч. за първия и общо в режим на съпружеска имуществена общност за другите двама. П. В. Г. обжалва и допълнителното решение от 27.11.2009г. по същото дело, с което е добавено, че ответниците са собственици по давност освен на триетажната жилищна сграда и на правото на строеж за нея върху същото дворно место, в което е построена.
В касационните жалби се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – 79 от ЗС, защото е прието придобиване по давност на незаконен строеж, след като давността е прекъсната – нарушение на чл.115 и 116 от ЗЗД и е било смущавано от административните органи по контрол на строителството, сезирани от касатора, че правото на строеж не се придобива по давност заедно с правото на собственост върху реализираната сграда.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:. прекъсва ли се придобивната давност, ако се предяви иск по чл. 108 от ЗС за същия имот, спира ли течението на придобивната давност признанието на правото на собственост, тече ли давност, ако собственика на терена не е бил съгласен с изграждането на сградата и е демонстрирал това чрез жалби и молби до техническите органи по контрол на строителството, владеят ли за себе си лицата, които изграждат сграда, ако формално са собственици на дворното место, а след това се установи, че не са придобили правото на собственост, може ли да се придобие по давност незаконен строеж и правото на строеж следва ли сградата, чието строителство е реализирано, ако тя е придобита по давност. По всички тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с решения на ВКС – задължителна съдебна практика и решения по индивидуални спорове. По въпроса може ли да се придобие по давност сграда, която е незаконен строеж се сочи и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като моли то да влезе в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото иска по чл. 109 от ЗС е неоценяем, а обжалваемият интерес по установителния иск за собственост е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв. за триетажната жилищна сграда.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С влязло в сила решение на 28.08.2001г. по гр.д.№ 2262/1992г. е уважен иск по чл. 108 от ЗС, предявен от П. В. Г., като Д. Л. Р., В. Д. Р. и А. П. Р. са осъдени да предадат владението върху УПИ ІV-870, кв. 220 по плана на Нови И., кв. “Кумарица”. Въведен е във владение на 07.11.2001г. Ответникът Д. Р. е купил по реда на гл.№№ от ЗСГ от Л. Л. ? ид.ч. от парцел ХІІІ-1994 от кв. 52 с площ 1375 кв.м. Прехвърлителката се е легитимирала като собственик на основание наследство и делба, но в последствие е извършена нова делба поради нищожност на първата. Парцел ХІІІ-1994г. е разделен по плана от 1984г. на два нови парцела ІІІ-870 и ІV-870. С влязло в сила решение от 12.08.1992г. по гр.д.№ 576/1988г. на основание чл. 292 от ГПК /отм/ е разпределен в дял на ищеца П. Г. парцел ІV-870 от кв. 52. Ответникът Д. Р. се е снабдил с одобрен архитектурен проект на 04.09.1980г. за изграждане на дясната половина от сграда-близнак на площ 59 кв.м., въз основа на който му е издаден позволителен билет № 207/04.09.1980г. и строителна линия на същата дата. На 27.02.1985г. умира съпругата на Д. Р. и нейни наследници са той и синът им В. Д. Р., който от 22.01.1989г. е в брак[населено място]. Ищецът е сезирал техническите органи в общината и по контрол на строителството, считано от 15.09.1980г., представяйки се за собственик на парцел ІІІ-1994г. и изразявайки несъгласие срещу извършваното в този парцел строителство. С писмо от 16.01.1982г. е обезсилен на 10.05.1983г. одобрения архитектурен проект и издаденото строително разрешение. Издадени актове за узаконяване № 2/06.02.1986г. и № 8/05.07.1985г. в последствие също са обезсилени. Според у-ние № 9400-Д-08/19.02.2004г., издадено от главния архитект на р. Нови И.”, изградената сграда е търпим строеж и не подлежи на премахване. От СТЕ се установява, че сградата не отговаря на Наредба № 5 за правила и норми по Т., но отговаря сега на изискванията на ЗУТ. Къщата е изградена в интервала от 1981 до 1989г. и от тогава семействата на двамата ответници – баща и син живеят в сградата.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесната сграда, ведно с принадлежащото й право на строеж по давност в собственото на ищеца дворно место, че тя е търпим строеж и те поради това могат да я държат като суперфициарни собственици в чуждо дворно место. Затова е отхвърлен иска по чл. 109 от ЗС и е уважен насрещния иск за собственост. Прието е, че и предявяване на иска по чл. 108 от ЗС не е прекъснато течението на давността, защото жилищната сграда не е била предмет на този иск, че не е спряло течението на давността, тъй като ответниците оттегляйки предявения от тях иск за делба през 1996г. са признали правото на ищеца само върху дворното место, което е било предмет на спора, но не и на жилищната сграда, за която изрично са заявили, че считат своя индивидуална собственост. Формиран е извод, че с подаването на молби и жалби до административните органи не е прекъснато владението на ответниците, тъй като то не е било отнето за повече от шест месеца.
Първите два въпроса – прекъсва ли се придобивната давност, ако се предяви иск по чл. 108 от ЗС за същия имот, спира ли течението на придобивната давност признанието на правото на собственост са неотносими към предмета на спора предвид установената фактическа обстановка. Жилищната сграда, предмет на иска по чл. 109 от ЗС и на насрещния установителен иск за собственост не е била предмет на иска по чл. 108 от ЗС нито в петитума на исковата молба, нито в диспозитива на решението, поради което за нея не е формирана сила на присъдено нещо. Исковото производство е диспозитивно и нормата на чл. 92 от ЗС не се прилага в този случай. Силата на присъдено нещо се формира само по предявеното основание и искане. В подадената искова молба за делба от Д. и В. рангелови през 1996г. те изрично са заявили, че са индивидуални собственици на построената в парцел ІV-870 жилищна сграда и са поискали делба само на дворното место. Признанието им, че не са собственици на имота, поради което са оттеглили иска за делба се отнася само за дворното место и не се простира по отношение на сградата. За нея няма признание на права на ищеца, поради което и втория въпрос е неотносим към предмета на спора. По тези два въпроса не е обосновано общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Обстоятелството, че ищецът е пускал молби и жалби до административни органи по контрол на строителството не е преценено като пречка за придобиване на строящата се и построена сграда по давност. Върховният съд се е произнесъл многократно с какви действия се счита прекъсната давността. Нормата на чл. 79 от ЗС не изисква владението да е спокойно, в какъвто смисъл изискване е съдържал чл. 302 от отменения ЗИСС, поради което това не е съществен признак на владението и няма решаващо значение за придобиване правото на собственост на това основание. Съгласието на собственика на терена е без значение за придобиване по давност на постройката от трето лице. Ако съгласието е дадено в необходимата форма, то ще означава придобиване на право на строеж на друго основание, ако такова съгласие не е дадено, способа за усдтановяване на владение е без значение за придобиването по давност. Владение може да се установи и по насилствен начин. Отделен е въпроса за защитата на собственика от подобно установяване на владение. В този смисъл Р № 372-73-І не може да се прилага по аргумент на противното от приетото в него и не формира основание за допускане до касация. Решение № 304 от 04.05.1995г. І гр.о. също е неотносимо към спора, тъй като то илюстрира съдебна практика, според която претенциите на сънаследник по отношение на наследствен недвижим имот нямат за последица придобиване по давност. От данните по делото е ясно, че не става въпрос за претенции на ответниците, а за реално упражнявано владение.
Поставеният въпрос “може ли ако ответниците са се считали за собственици по давност на дворното место по покупко-продажба и счинан че придобиват жилищната сграда по приращение, да формират намерение за своене с оглед придобиване по давност” е относим към предмета на спора, но е разрешен от възивния съд в съответствие с разбирането в съдебната практика. Ответниците са придобили първоначално ? ид.ч. от дворното место и са започнали да строят сградата без да им е учредено право на строеж за другата ? ид.ч., така те са формирали намерение за своене още към момента на издаване на строителните книжа, поради което се позовават на придобивна давност от 1981г.. Към този момент са се считали съсобсвеници и нормата на чл. 29, ал.4 от ЗСГ не е била пречка за придобиване по давност, защото съгласно чл. 15 от ЗСГ, реда на глава ІІ от ЗСГ е изключен освен за посочените в него лица със степен на родство и за съсобствениците. По това съображение този въпрос е неотносим към предмета на спора. Със задължителната съдебна практика – ПП 6/1974г. се приема, че наличие на придобивно основание, което в последствие се оказва, че не е могло да прехвърли собствеността не е пречка за придобиване по давност. Това е хипотезата на придобиване по давност на добросъвестния владелец. В този смисъл така формулиран въпроса е неотносим към изхода от спора, а и този въпрос е разрешен от съдебната практика. Въззивното решение не е постановено в противоречие с нея по този въпрос.
По въпроса може ли да се придобие по давност сграда, която е незаконен строеж, съдебната практика приема, че тя е обект на правото на собственост и може да се придобива по давност, ако не подлежи на премахване, в какъвто смисъл е установеното по делото. В този смисъл са Р № 1065:16.03.2009г. по гр.д.№ 3428/2007г.,ІV гр.о. и Р № 1159/24.09.2008г. по гр.д.№ 4293/2007г. на ІV гр.о. Във въззивното решение по този въпрос е формиран същия извод, поради което не е налице основанието за допускане по касация по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. Наличието на съдебна практика, която не е противоречива сочи на липсата на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, обжалваното основно решение не следва да се допуска до касация по нито един от поставените въпроси.
Формулираният въпрос в изложението към касационната жалба против допълнителното решение – когато правото на собственост върху сграда отделно от терена е придобито по давност, придобива ли се заедно с него и правото на строеж за същата сграда е относим към мотивите на това решение. Формираният от съда извод, че правото на строеж е нерадделно към собствеността на сградата, върху която е призната суперфициарна собственост е съобразен с теорията и съдебната практика. Правото на строеж след реализиране на строителството включва в съдържанието си правото да се държи тази сграда в чуждо место и правото, ако тя погине да се изгради сграда в същия обем. Нормата на чл. 66, ал.2 от ЗС допуска правото на строеж да се отдели от реализираната постройка, но само ако е уговорено друго. При придобиването по давност не се уговаря друго. Следователно при придобиване по давност не може да става въпрос за отделяне на правото на строеж от правото на собственост върху сградата, построена в чуждо место. Представеното от касатора съдебно решение № 1057/26.07.2002г. по гр.д.№ 1188/2001г.ІV гр.о. Р № 184/08 от 21.02.2008г. по гр.д.№ 1342/2007г. V гр.о. разглеждат различни хипотези на придобиване на право на строеж, но между тях не е придобиване на това право по давност. Тези решения не съдържат отговор на поставения от касатора въпрос, поради което са неотносими към него. Следователно те не доказват наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.04.2009г. по гр.д.№ 3832/2005г- на С. градски съд и допълнителното решение от 27.11.2009г. по същото дело по касационни жалби, подадени от П. В. Г., починал в хода на производството на 19.09.2010г., заместен от наследниците си К. И. Г. и В. П. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: