О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 27.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1211 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Й. Й., Л. Н. Ш. и М. В. Й. против решение от 21.07.2011г. по гр.д.№ 454/2010г.на Шуменски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 676 от 05.03.2010г. на Шуменски РС в частта, с която е отхвърлен 1/.предявеният от В. Й. и Л. Ш. срещу Б. А. П. иск по чл. 109 от ЗС да бъде осъдена ответницата да премахне допълнително изградената част от терасата на северната стена на втория етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], като я намали и укрепи до размера и формата, определени от архитектурния проект, а ако не стори това да бъдат овластени да премахнат незаконната част от терасата за нейна сметка за сумата 600 лв., която тя да им заплати, както и 2/.иска, предявен от Л. Н. Ш. и М. В. Й. срещу ответницата за премахване на метална преграда и врата на стълбището между първия и втория жилищен етаж от същата жилищна сграда, а ако не стори това, те да бъдат овластени да я премахнат за нейна сметка за сумата 150 лв. и е прекратено производството в тази част. Оставено е в сила решението на РС в частта, с която са отхвърлени първия иск по чл. 109 от ЗС, предявени от М. В. Й. за премахване на допълнително изградената част от терасата, или заплащане на разходите за това и иска, предявен от В. Й. за премахване на металната преграда и врата на стълбището, или присъждане на разходите за това..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 109 от ЗС, тъй като съдът не е отчел, че оширението на терасата е извършено без строителни книжа и в отклонение на строителните правила и норми както към изграждането й, така и към настоящия момент, а е отхвърлил иска, тъй като ищецът М. Й. – собственик на заведението за закуски няма разрешение да ползва покрива като лятна градина, който е разположен под терасата на ищцата. По втория негаторен иск се твърди неправилно приложение на материалния закон – чл. 32, ал.2, чл. 31, ал.1 от ЗС. Счита, че е без значение кой има ключ от металната врата на стълбището, защото то е обща част и са приложими правилата на чл. 38-49 от ЗС и чл. чл. 6, т. 4, 5 и 15 от ЗУЕС. По двата иска се навежда оплакване за нарушение на процесуалните правила, тъй като е разместена доказателствената тежест. И липсват мотиви.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1/. Въззивното решение е постановено в “нарушение на ЗС и ЗУЕС и практиката на ВС и ВКС относно института на общите части на жилищни сгради”. Сочи се ТР № 84/1983г. на ОСГК Р № 34/1983г. ОСГК и решение № 47 по гр.д.№ 41/1972г. на ОСГК, Р № 590 по гр.д.№978/1990г. ІІ гр.о. Развита е тезата, че ответницата няма право да поставя врата, преграждаща общи части. По втория въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК – за разпределението на доказателствената тежест при иск за изграждане на преградна врата на стълбище в сграда, етажна собственост.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като въпросите са формулирани много общо, а от отговорът им не зависи пряко изхода от спора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: В УПИ ХХІІІ-2960,2959,2961 от кв. 161 по плана на [населено място] са изградени четири сгради. В имот 2960 с площ 140 кв.м. е изградена двуетажна жилищна сграда с приземен етаж, галерия, два жилищни етажа и таван, разпределен на помещения. Тази сграда се намира на административен адрес “К. Б. І” № 2. Ответницата е собственик на втория жилищен етаж от тази сграда, а В. Й. е придобил по наследство част от първия жилищен етаж, ведно с припадащата се към него ? ид.ч. от тавана. М. В. Й. и Лидия Н. Ш. са собственици на първия жилищен етаж, ? ид.ч. от втория жилищен етаж от другата сграда в имот 2959. На двамата е издадено строително разрешение № 8 от 24.01.2000г. за изграждане на гараж. На 21.12.2000г. на М. Й. е издадено строително разрешение за преустройство на гаража в заведение за бърза закуска, в което е посочено, че покривът не следва да се ползва за търговки нужди. Издадено е и строително разрешение № 157 от 09.05.2003г. и конструктивно становище относно навес от дърво и метални профили и санитарно разрешение за бирария ”М.”. В имот 2961 има построена търговска сграда, която няма отношение към делото. Северната тераса в жилището на ответницата през 1977г. е била разширена с 1,78 кв.м. и е 5,27 кв.м. Удължаването на терасата в единия край е с 0,35 м., а в другия – с 0,80 м. В западния край терасата е издадена от сградата с 1,75 м. при норма 1,5 м. Терасата отстои от сградата на ищците Л. Ш. и М. Й. на 3,95 м., а е на височина от заведението за бърза закуска на 4,15 м. Ищецът твърди, че разширението на терасата му пречи, защото е направено без строително разрешение и съгласие на съсобственика и от него падат елементи върху клиентите на заведението, които сядат в лятната градина на втория етаж. Въззивният съд е приел, че разширението на терасата не пречи на ищеца по иска за премахването му, тъй като той няма право да ползва покрива на заведението за бърза закуска, а и защото не може да се приеме за установено, че падналата мазилка е от терасата, повърхността й не е напукана. Установено е, че праводателят на ответницата и ищците са подавали жалба срещу другия съсобственик в имота за нанесени вреди и щети от напукване на северната фасада. Прието е, че незаконното строителство само по себе си не е основание за уважаване на негаторния иск, ако не влияе върху упражняването на вещното право на ищеца.
На стълбището между първия и втория жилищен етаж от 1977г. е поставена метална преграда и врата, през която следва да се премине, за да се стигне до тавана на сградата, представляващ отделни помещения. Не е спорно по делото, че ищецът В. Й. няма ключ от тази врата. Съдът е отхвърлил предявеният от него негаторен иск за премахване на преградата, тъй като съсобственикът няма право на безусловно владение на цялата вещ, а може да иска само разпределение на ползването по чл. 32, ал.2, или обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС. Въпреки това, съдът е разгледал претенцията като е приел, че ищците не са доказали, че преградата е направена от ответницата, а и не тя пречи за достъпа до тавана, а липсата на ключ от вратата, което е резултат от влошените отношения между етажните собственици.
Първият поставен въпрос “относно института на общите части на жилищни сгради” е свързан с втория иск за премахване на преградата. В конкретния случай стълбището и площадката са общи части. В съответствие с Р-84-83 ОСГК, това е приел и съдът и е отхвърлил този иск, защото не е установено, че преградата е поставена от ответницата. Доказателствената тежест за установяване на това кой и кога е направено преграждането е за ицщите, тъй като те трябва да докажат, че твърдяната от тях пречка съществува и пасивната материално правна легитимация, т.е. че тя е резултат от поведение на ответника.
Съгласно решение № 47 по гр.д.№ 41/1972г. на ОСГК, таванът е обща част на етажната собственост. Според Р № 34/1983г. таванът, който е разделен на помещения е обща част по предназначение и може да се дели, или да се преустройва със съгласието на етажните собственици. Тези решения нямат отношение към извода за неоснователност на втория негаторен иск за премахване на вратата. Неправилно съдът се е позовал на чл. 31, ал.2 и чл. 32, ал.2 от ЗС, касаещи съсобственост, а не етажна собственост Искът обаче не е отхвърлен на това основание. Въззивният съд е разгледал таванът като обща част. Не е приемал, че следва да се ползва само от ответницата. Решаващият мотив за отхвърляне на иска, е, не че преградата пречи, а липсата на ключ от вратата препятства достъпа. В този смисъл въззивното решение не противоречи на ТР № 34/1983 на ОСГК. В Р № 590 по гр.д.№978/1990г. ІІ гр.о. е разгледан казус, при който таванът е използваем, но не е преграден на отделни помещения, поради което е прието, че е неделим. Това решение е неотносимо нито към фактическата обстановка, тъй като процесния таван е разделен на помещения, нито към предявеният иск, който не е за делба.
В изложението към касационната жалба не е формулиран въпрос по първия иск за премахване разширението на терасата. Тя не е обща част. Не е представена и съдебна практика, на която възивното решение противоречи.
Следователно по първия поставен въпрос, касаещ втория иск, не е доказано допълнителното наведено основание за допускане – противоречие със задължителната съдебна практика, а по втория въпрос, възивната инстанция е разпредилила доказателствената тежест съобразно установената съдебна практика – всеки е длъжен да докаже фактите, които твърди и от които черпи правото, което претендира. По този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като нормата на чл. 127 от ГПК /отм/ е ясна, а доказателствената тежест се разпределя по всяко дело конкретно.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.07.2011г. по гр.д.№ 454/2010г.на Шуменски окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. Й. Й., Л. Н. Ш. и М. В. Й..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: