О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 17.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 януари две хиляди и тринадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 840 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Н. Т. против решение № 628 от 26.04.2012г. по гр.д.№ 4233/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 4465 от 19.07.2011г. по гр.д.№ 3375/2008г. на СГС. С последното е признато за установено по отношение на касаторката, че ищците В. С. Б., В. М. Н., В. С. Б., И. С. И., Н. С. А., О. Б. Н., Н. Б. А., А. С. Б., Т. С. И., С. М. Б., И. С. С. и В. С. С. са собственици на апартамент № 50 на третия етаж, находящ се в [населено място], [улица], състоящ се от две стаи, хол кухня и сервизни помещения с площ 79,03 кв.м., ведно със зимнично помещение при съседи коридор, М. А. К. и [улица]. Прогласено е за нищожно на основание чл. 42 б. „б” ЗН саморъчно завещание от 15.12.2005г. на М. К. И., починала на 09.02.2007г. в полза на касаторката, тя е осъдена да предаде владението на апартамента.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че не е прекратено производството след първото не изправяне нередовностите на исковата молба и за неправилност поради нарушение на материалния закон – чл. 108 ЗС, защото е уважен иска въпреки, че ответницата не е във владение на имота, а той е продаден на трето лице, за допуснати процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест за установяване автентичността на завещанието и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани въпросите:.1.допустимо ли е уважаване на иск по чл. 108 ЗС, ако ответникът не е във владение на имота, или ако ищеца не е собственик. 2. допустимо ли е постановеното решение ако исковата молба многократно е оставяна без движение и нередовностите не са изправени. 3. тежестта за доказване истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва пада ли върху страната, която го е представила. 4.на частният неподписан документ законът не придава доказателствена сила. 5.оспорването истинността на документ не обръща доказателствената тежест. 6.съдът трябва да посочи какво приема за установено и какви правни изводи прави, 7. отказът на съда да изясни неясните въпроси, свързани с правилността на депозираната експертиза е процесуално нарушение. По всички тези въпроси се твърди противоречие със задължителна или незадължителна съдебна практика, която е представена.
На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се иска допускане до касация по следните два въпроса: 1.при оспорване истинността на сравнителен материал, състоящ се от частни свидетелстващи документи, част от която са неподписани, процесуално допустимо и правилно ли е да се задължава оспорващата страна да представи сравнителен материал въз основа на който да се извърши експертиза, или следва да бъде открита процедура по доказване сравнителния материал от представилата го страна. 2 не представянето на сравнителен материал от ответника води ли до заключение че ищците при условията на пълно и главно доказване са установили твърденията, за които носят доказателствена тежест при условие, че ищците не са лишени от възможността да представят допълнително сравнителен материал. материал
Ответниците по касация оспорват допускането на решението до касационен контрол тъй като решението е съобразено с процесуалния закон и съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищците са наследници по закон на М. К. И., по баща А. /видно от удостоверението за наследници/ починала на 09.02.2007г. С н.а. № 40,т.ХІХ/1970г. тя е призната за собственик на процесния апартамент. Със саморъчно завещание от 15.12.2005г. М. К. И. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на ответницата П. Н. Т.. Завещанието е оставено за съхранение в дома на завещателката, обявено е на 27.06.2007г. от нотариус И. Д. и е вписано. Ищците са оспорили автентичността на завещанието и са представили като сравнителен материал тефтерче със стихове – неподписано и данъчна декларация. Заключението на СГрЕ е категорична, че завещанието не е написано и подписано от лицето, от което изхожда и сравнителния материал. Дадена е възможност на ответницата да представи сравнителен материал, но тя не е сторила това, отказала се е и от допълнителната и евентуално тройна СТЕ. Касаторката познава завещателката като съседка на дъщеря й и зет й, при които ходела често.
Въз основа на тези доказателства, въззивната инстанция приела, че при съставяне на саморъчното завещание не е спазена формата по чл. 25 от ЗН, защото не е подписано от завещателката, а констатациите на СТЕ в този смисъл не са оборени.
По поставените въпроси:
От гледна точка на съдържание, исковата молба е била редовна още с представянето й. Съдът е поискал различни уточнения, които също са правени в срок. Исковата молба не е подлежала на връщане, поради което и тови въпрос не сочи на вероятна недопустимост на постановеното решение, т.е. това не е основание за допускане до касация. Не касае допустимостта, а основателността на иска въпроса дали ищеца е собственик на имота. Ответницата е извършила действия, доказващи, че желае да се ползва от завещанието, т.е. легитимирала се е като собственик, а това означава, че е считала имота за свой и го е владяла, като едно от правомощията на правото на собственост. В хода на производството до приключване на устните състезания тя не е доказала, че се е разпоредила с апартамента, т.е. не е установено, че не владее апартамента. Дори това да е така, то съдебната практика приема, че ако ответника по иск по чл. 108 ЗС не е във владени на имота, предмет на този иск, съдът следва да го уважи в установителната му част, защото иска за собственост съдържа искане в две части, а съществуващият спор за правото на собственост следва да се разреши със сила на пресъдено нещо. При отхвърляне на иска за собственост само поради това, че ответникът не владее имота, силата на пресъдено нещо ще се отнася и за правото на собственост на ищеца, а мотивите, в които е установено правото му на собственост не се ползват с такава сила. /Р № 278 от 17.08.2011г. по гр.д.№ 1081/2010г. І гр.о., постановено по чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика/ Представеното от касатора определение № 38/20.10.2008г. по гр.д.№ 3012/2008г. по чл. 288 не съставлява съдебна практика, защото с него не се разрешава материално правен спор, а Р № 438 от 04.06.2009г. по гр.д.№ 505/2008г. е постановено по отменения ГПК и не съставлява задължителна съдебна практика, т.е. то не формира противоречива съдебна практика с цитираното от съда решение.
По въпроса дали тежестта за доказване истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва пада върху страната, която го е представила. По отношение на завещанието, съдът е приложил това правило в съответствие със съдебната практика. С решение №202/24.07.2001г. по гр.д.№583/2000г. на І ГО на ВКС е прието, че при оспорване на саморъчно завещание тежестта за доказване на изискванията за неговата действителност пада върху страната, която се ползува от него, В този смисъл е и решение №493/09.07.2003г. по гр.д.№106/2003г. на І ГО на ВКС,в което е прието,че в тежест на ползващия се от едно завещание е да установи неговата автентичност и то по нетърпящ съмнение начин,т.е. чрез пълно и пряко доказване. „Ако е оспорено авторството на завещанието, следва ползващия се от него да се ангажира такива доказателства, които по несъмнен начин, пряко и пълно да докажат че завещателят е написал завещанието собственоръчно” – Р № 1122/05.11.2008г. по гр.д.№ 5553/ 2007г.ІV гр.о. по отменения ГПК. Да докаже автентичността на завещанието, от което се ползва, за бонифициара по завещанието означава да ангажира доказателства в този смисъл, включително и да представи сравнителен материал, с който да работи съдебно графологическата експертиза.
С. материал е представен от ищците. Той не е доказателство по делото, поради което е неприложим посочения принцип към него. Същественият процесуален въпрос е за доказателствената тежест между страните при оспорване на саморъчното завещание. Въззивният съд е разрешил този въпрос като се е съобразил със съществува константна практика на ВКС, илюстрирана от цитираните решения. Доказването на оспорването става с представяне на сравнителен материал. Щом доказтелствената тежест е била за ответницата, която се ползва от завещанието, нейна е доказателствената тежест да представи и сравнителен материал, Това тя не е сторила и не е опровергала извода на единствената СГрЕ. Затова поставените въпроси във връзка със тежестта на доказване автентичността на сравнителния материал не са решени от съда в противоречие със трайно установената съдебна практика, а наличието на такава сочи на това, че не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Съдът е посочил какво приема за установено и какви правни изводи прави, Констатациите и изводите на С Гр Е са били категорични, а отказ на съда да изясни неясните въпроси, свързани с правилността на депозираната експертиза няма. Ответницата не е оспорила експертизата и не е опровергала по никакъв начин констатациите й.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 628 от 26.04.2012г. по гр.д.№ 4233/2011г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от П. Н. Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: