О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1216
София, 15.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 591 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба № 58670/13.08.2010г., подадена от Д. Н. К. против решение от 18.06.2010г. по гр.д.№ 2510/2005г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 28.02.2005г., постановено по гр.д.№ 4685/2000г. на Софийски РС. С последното са осъдени Н. Д. К. и Д. Н. Д. да предадат на И. С. В. и Т. Г. Ц. владението на 49 кв.м., представляващи част от собственият им имот 341 от кв. 119 по плана на “О. купел” [населено място], целия с площ 946 кв.м., така както е очертан в червено, заключена между б.В. от скица приложение № 4 към заключението на в.л. инж. Е.Л., която да се счита неразделна част към решението. Касационна жалба № 54903/26.07.2010г., подадена от Н. Д. К. е върната с влязло в сила разпореждане от 20.12.2010г.
В касационната жалба на Д. К. се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 29, ал.4 във вр. с чл. 15, ал.1 от ЗСГ/отм/
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса при действието на ЗСГ текла ли е придобивна давност за имотите, които не са били предмет на свободен граждански оборот. По този въпрос, касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 3//1993г. по гр.д.№ 2/1994г. на Пленума на ВС.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като нормите на ЗСГ не са приложими и не са обсъждани и приложени от съда в мотивите на обжалваното решение.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение с цена на иска над 1000 лв. е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното: С н.а. № 88,т.І/18.09.1998г. ищците Т. Г. Ц. и И. С. В. купуват дворно место от 946 кв.м., съставляващо имот 341 от кв. 119 по плана н “О. купел” [населено място]. Праводателят им П. Я. М. е признат за собственик на същия имот, след като с определение от 01.07.1998г. по гр.д.№ 1436/19998г. е отменен отказа на нотариуса да го признае за собственик на същия имот. Ответникът Н. Д. К. купува 600/1800 ид.ч. от имот 18 полигон 3 по плана на К. село-К. с н.а. № 161т.ХІІІ/1972г., а ответникът Д. Н. К. с н.а. № 145,т.ХІІІ/1992г.е признат за собственик по давност на 87,50/387,50 /387 ид.ч. от имот 361 Н. Д. К. и П. Д. К. са признати за собственици на 320/620 ид.ч. от имот 361-в, целия с площ 620,50 кв.м. По гр.д.№ 915/1992г.сключват спогодба, по силата на която Д. Н. К. получава имот 361 с площ 300 кв.м., а в общ дял П. К. и Н. К. получават имот 361-в с площ 300 кв.м. От свидетелските показания се установява, че К. ползвали имота до към 2000 година, но от СТЕ е установено, че спорната част от 49 кв.ц. е заградена към имота на ответниците. За този извод съдът е изходил от плана от 1984г., тъй като следващите изменения на плана чрез ЧКЗР и кадастрална карта не са влезли в сила. Прието е, че ищците са собственици на спорната площ на основание покупко-продажба, че ответниците за заградили и владеят тази част, но те не са я придобили по давност. В мотивите на решението не е обсъждано приложението на ЗСГ.
Поставеният правен въпрос – при действието на ЗСГ текла ли е придобивна давност за имотите, които не са били предмет на свободен граждански оборот е неотносим към спора, тъй като от отмяната на глава втора от ЗСГ /ДВ бр. 21/13.03.1190г./ в сила от 17.03.1990г. до предявяване на иска – 30.03.2000г. е изтекъл период от време, по-дълъг от десет години и достатъчен за придобиване по давност. За пространствените предели на правото на собственост на имота на ищците, съдът е изходил от плана от 1984г., по който процесната площ е заснета към техния имот и обстоятелството, че последващите частични изменения и кадастралната карта не са влезли в сила. Затова не е обсъждано ограничението за придобиване на недвижим имот по давност при действието на ЗСГ и формулираният въпрос във връзка с това е неотносим. Поради това, че не е обосновано общото основание по чл. 280, ал.1 от ГПК, обжалваното решение не следва да се допуска до касация. Предвид този резултат, на ответницата по касация Т. Г. Ц. следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски до доказания размер 200 лв. на основание чл. 78, ал.2 във вр. с чл. 81 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.06.2010г. по гр.д.№ 2510/2005г. на Софийски градски съд по касационна жалба № 58670/13.08.2010г., подадена от Д. Н. К..
Осъжда Д. Н. К. да заплати на Т. Г. Ц. деловодни разноски в размер на 200 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: