О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 865
София, 08.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 687 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 736 от 11.04.2012г. по гр.д.№ 1334/2011г. на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 359 от 04.02.2011г. по гр.д.№ 7783/2009г. на Варненски РС в обжалваната част, с която е уважен предявеният от Г. И. Б. иск па чл. 108 ЗС, като са осъдени Н. Ц. Н. и Г. К. Д.-Н. да и предадат владението върху апартамент № 15, находящ се в [населено място], [улица], ет.4 със застроена площ 32,37 кв.м. и иска по чл. 124, ал.1 от ГПК против Г. И. Д. за същия имот.
Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на ответниците Н.: К. Г. П. и В. Щ. П..
Против това решение касационни жалби са постъпили от Г. И. Д. и третите лица-помагачи К. Г. П. и В. Щ. П..
И в двете касационни жалби се прави оплакване на нарушение на процесуалния закон, тъй като е прието, че възбраната е действителна, сделката, с която имота, предмет на предваритеиня договор е продаден на друго лице след вписването й е непротивопоставима на ищцата. Развити са доводи за това, че решението по чл. 19, ал.3 от ЗЗД не обвързва третото лице по него Г. Д., сега ответник. В касационната жалба на третите лица К. и В. П. се навеждат доводи за противоречие с материалния закон относно това кога тече придобивна давност.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК към първата касационна жалба на Г. Д. са формулирани следните въпроси: 1. допустимо ли е това, което се приема за установено в отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна да се разпростира и в отношенията между третото лице и ищец в производство по следващ иск, преклудирани ли са възраженията на третото лице в производството по следващ иск, по който то е ответник, произвежда ли действие обезпечителна заповед, ако с нея не е посочен вида на бъдещия иск и не е индивидуализиран имота. По тези въпроси се твърди противоречие с т.18 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК.
2. как се индивидуализира имота в обезпечителна заповед – по площ и вид, или и по граници, индивидуализацията на имота само от съдебния акт за налагане на възбраната ли следва да стане, или може и въз основа на други документи да се извърши, недействителна ли е възбраната по отношение на взискателя на основание чл. 453 във вр. с чл. 401, ако обезпечителната заповед не съдържа словестно описание на имота. По тези въпрос се твърди противоречие с Р № 125/26.11.2009г. по т.д.№ 306/2009г. 1 т.о. и Р № 113,от 28.04.2009г. по гр.д.№ 601/2008г. ІV гр.о.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК към втората касационна жалба на К. и В. П. са формулирани следните въпроси: 1. каква е официалната удостоверителна сила на официален документ – удостоверение за тежести, издадено по чл. 47 от ПВ. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 1310/17.11.2008г. по гр.д.№ 4248/2007г. ІV гр.о., Р № 237/16.03.2006г. по гр.д.№ 805/2005г.ІІ т.о., Втория въпрос е. какво следва да е съдържанието на вписана възбрана, за да е валидна и да се противопостави на третите лица. По него се твърди противоречие с опр. № 731/24.03.2011г. по гр.д.№ 543/2011г. на ОС-Бургас.
Ответницата по касация Г. Б. оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като изводите са правилни и съответстват на закона и съдебната практика по въпроса за действието на възбраната. Излага довод, че непълното индивидуализиране на имота в определението за допускане на обезпечението, или на бъдещия иск е основание за обжалване на това определение, но не е основание за нищожност на съдебния акт.
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирани страни, против подлежащо на обжалване въззивно решение са, поради което съдът ги преценява като допустими.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: С решение № 368/31.03.2008г. по гр.д.№ 1541/2007г., влязло в сила на 30.12.2008г., вписано на 15.04.2009г. е обявен за окончателен предварителен договор от 05.01.1995г., с който [фирма] продава на Г. И. Б., като единствен наследник на И. Д. И., починал на 03.05.1999г. апартамент № 15, находящ се в [населено място], [улица], ет.4 със застроена площ 32,37 кв.м. Предварителният договор е бил сключен за изграждане на студио на четвърти етаж с площ 37 кв.м. по одобрения проект през м. 10.1994г. Искът по чл. 19, ал.3 от ЗЗД е предявен от Г. Б. на 12.01.2000г. Допуснато е обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана с обезпечителна заповед от 20.11.1997г. в полза на И. Д. И. против [фирма], вписана на 21.11.1997г., като срокът за предявяване на иска е едномесечен от приемане на сградата с акт № 16. Сградата е въведена в експлоатация с разрешение за ползване № 428/17.12.1999г. Срокът е спазен. В обезпечителната заповед имота е описан съобразно първоначално одобрения архитектурен проект за сградата като правото на строеж за студио на четвъртия етаж със застроена площ 37 кв.м. След построяване на сградата са изготвени екзикутивни чертежи, нанесени върху първоначалния архитектурен проект, с които е заснето действително построеното. На местото на студиото е изграден процесния апартамент № 15 със застроена площ 32,37 кв.м. Другото студио на четвъртия етаж е с 20 кв.м.- повече. С н.а. № 47,т.47/18.05.1998г. /след вписване на възбраната/ ответникът по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД [фирма] продава на Г. Д. процесния апартамент. С решение № 485/28.05.2005г. по гр.д.№ 788/2004г. на ВКС ІІ-ро т.о. е прието, че Г. Б. няма правен интерес да предяви иск за обявяване за относителна недействителност на сделката, сключена след възбраната, тъй като непротивопоставимостта на тази сделка по отношение на вписалият възбраната следва от закона – на чл. 346, ал.2 от ГПК /отм/ и недействителността на следващата сделка може да бъде релевирана в производството по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. С молба от 23.06.2006г. Г. Д. е поискала да встъпи в производството по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, за да помага на ответника [фирма] и с определение от същата дата молбата е удовлетворена. СТЕ от 15.09.2010 г. установява, че идентичност между имота по обедпечителната заповед и процесния апартамент не може да се установи само въз основа на заповедта, защото в нея няма граници, но от архитектурния проект и екзикутивите към него се установява такава. След продажбата е поискано издаване на удостоверение за тежести по чл. 47 от ПВ и такова е издадено под № 1869/02.07.1998г., в което не е отразена възбраната. Г. Д. продава с н.а. № 15,т. Х. /23.04.2007г. на третите лица К. Г. П. и В. Щ. П. апартамент № 15,. а те го продават с н.а. № н.а. № 176,т.11/20.09.2007г на ответниците Н. и Г. Н..
Въззивният съд е приел, че сделката, с която [фирма] продава на Г. Д. е непротивопоставима на ищцата по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, защото е извършена след вписването на възбрана върху имота. Тя се легитимира като собственик с влязлото в сила решение по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, в производството по постановяването на което е следвало да изчерпа всичките си възражения. В отношенията между ищцата и Г. Д., като трето лице в производството по чл. 19, ал.3 от ЗЗД решението на основание чл. 223, ал.1 от ГПК има установително действие и е задължително за нея. От заповедта, в която е описан предварителния договор може да се направи извод за имота, върху който е наложена. Прието е, че Д. не е придобила апартамента нито по сделка, нито на основание давност, като добросъвестен владелец, защото владението е по сделка, сключена след налагане на възбрана, т.е. основано е на относително недействителна сделка и не може да е добросъвестно.. Без значение е дали тя е знаела за вписването й, предвид действието на възбраната по отношение на третите лица, придобили права след вписването й. По отношение на третите лица П. и ответниците Н. не е изтекъл изискуемият се десет годишен срок за придобиване по давност. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците и третите лица за нищожност на възбраната поради това, че в обезпечителната заповед не е индивидуализиран имота с граници, защото имота е достатъчно индивидуализиран с местонахождение и промяната на предназначението ме от студио в апартамент не опорочава възбраната.
Въпросите, касаещи действителността на възбраната и противопоставимостта й на ищцата Г. Б. са ирелеванти за изхода от спора по настоящото дело. Г. Д. е встъпила в производството по чл. 19, ал.3 от ЗЗД като трето лице помагач на ответника. В това производство е следвало да изчерпа всичките си възражения по отношение на възбраната. Направените и ненаправените възражения са се преклудирали със силата на пресъдено нещо на решението по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Тя е обвързана от това решение по същия начин, както ответника и ищцата по делото от установителното действие на решението, съгласно чл. 223, ал.1 от ГПК /чл. 179, ал.1 от ГПК /отм/ Встъпилото лице е обвързано от силата на пресъдено нещо, както противната страна, защото то може да извършва всички процесуални действия като главна страна, съгласно чл. 221, ал.1 ГПК и по този начин да въздейства върху решението като нея. /Р № 693-54-ІV/ Изложеното не е в противоречие с т.18 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК, тъй като действието на решението по отношение на третите лица е определено в закона. Цитираното ТР в този случай е неприложимо.
С оглед това по въпросите, касаещи действителността на възбраната и непротивоставимостта на сделката от 1998г. на ищцата не следва да се допуска касационно обжалване. Те са неотносими за настоящото производство, а съдът правилно е приложил нормата на чл. 223, ал.1 от ГПК и съдебната практика по нея.
Тъй като сделката е относително недействителна, преобретателката по нея Г. Д. не може да се позове на давност, като добросъвестен владелец, съгласно ТР № 6/1974г. т.10. Относително недействителната сделка не поражда действие по отношение на този, на който не може да се противопостави, както нищожните сделки. Съдът се е съобразил с тази задължителна съдебна практика.
Затова въпросът каква е официалната удостоверителна сила на официален документ – удостоверение за тежести, издадено по чл. 47 от ПВ е без значение за изхода от делото. Г. Д. не е добросъвестен владелец защото владението й е основано на недействителна сделка – не пораждаща действие по отношение на ищцата, на която цели да противопостави владението, а не защото не е знаела за възбраната. Знанието за възбраната е без значение в този случай. Отделно от това добросъвестността следва да е налице към момента на осъществяване на основанието, а удостоверението за тежести е издадено след сделката. По изложените съображения и по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното решение и по двете жалби.
Постъпила е частна жалба от К. и В. П. против определение № 1364/16.05.2012г. по гр.д.№ 1334/2011г., с което е допълнено решението в частта за разноските, като те и Г. Д. са осъдени да платят на Г. Б. деловодни разноски в размер на 1100 лв. Излага се съображение, че те са пресъдени без да е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Д. е неоснователен. На л. 66 от въззивното дело, преди последното съдебно заседание е представен списък на разноските и договор за правна помощ с договорено и платено възнаграждение 1100 лв. Други изисквания за присъждане на разноски, ГПК не поставя. Затова частната жалба против това определение е неоснователна.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 736 от 11.04.2012г. по гр.д.№ 1334/2011г. на Варненски окръжен съд по касационни жалби на Г. И. Д. и на К. Г. П. и В. Щ. П..
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1364/16.05.2012г. по гр.д.№ 1334/2011г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: