О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 29.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2377 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З. О. Н., Ф. О. Х., Ф. А. М., М. А. А., М. Р. М., З. А. В., Р. Б., С. Б. Й., А. И. Д., А. И. И. и Н. И. И. против решение № 276 от 12.11.2013г. по гр.д.№ 395/2013г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 124/08.05.2013г. по гр.д.№ 309/2012г. на РС-Нови Пазар. С последното е допусната съдебна делба между тридесет и осем наследника на общия наследодател А. М. Х. К. /К. А. М./, починал на 20.01.1941г. на възстановения в нови реални граници на наследниците му с решение № Г003/03.07.2000г. горски имот с площ 143,100 дка., представляващ залесена горска територия, находящ се в м. „П.” в землището на [населено място], [община] при законните квоти, съобразно ЗН.
В касационната жалба, подадена от адвокат Р. Н. от АК-С., пълномощник на единадесет съделители-ответници по иска, се прави оплакване за нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е отложил делото на 29.10.2013г., за която твърди, че е подала молба за отлагане на делото поради това, че е била ангажирана по друго наказателно дело от частен характер, поради което счита, че е нарушено правото на защита
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК не е формулиран правен въпрос. Наведено е ново оплакване за нарушение на чл.6 от Европейската Конвенцията на правата на човека, на който противоречи чл. 142, ал.2 ГПК /чл. 107, ал.2 ГПК/ Според касаторите разглеждането на делото в открито съдебно заседание следва да се отложи ако страната е поискала да се яви по делото за първи път и пълномощника й е ангажиран по друго дело и това обстоятелство е било доказано. Излага се становище, че стриктното спазване на чл. 142, ал.2 ГПК при препятствие на страната и желание да се яви би нарушило правото й на лично участие по чл. 6 от Конвенцията, а ако пълномощника е възпрепятстван – би се нарушило правото на защита.
Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до касационен контрол, тъй като искането за отлагане на делото пред въззивната инстанция е било направено за съдебното заседание на 15.10.2013г. и е уважено, а за следващото съдебно заседание на 29.10.2013г. не е имало искане за отлагане.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск за делба на възстановения в нови реални граници на наследниците му с решение № Г003/03.07.2000г. горски имот с площ 143,100 дка., представляващ залесена горска територия, находящ се в м. „П.” в землището на [населено място] между наследници на А. М. Х. К. /К. А. М./, починал на 20.01.1941г. Ответниците в отговора към исковата молба са възразили, че скицата към решението е неистински документ. Искали са и по време на разглеждане на делото пред РС е било спряно делото на основание чл. 129 т.4 ГПК до приключване на гр.д. № 227/2005г. и № 228/2005г. С влязло в сила решение по гр.д.№ 227/2005г. е отхвърлен иска по чл. 13, ал.8 ЗВСГЗГФ, предявен от наследници на М. Р. А. против ищците, че 55 дка от възстановения имот от 143,100 дка към момента на отнемане на горите са принадлежали на прекия им наследодател. С влязло в сила решение № 138 от 26.06.2006г. по гр.д.№ 228/2005г. е отхвърлен и иска по чл. 13, ал.8 ЗВСГЗГФ, предявен от наследници на И. Р. А., починал на 17.11.1965г. против ищците за 55 дка от същия възстановен имот. С влязло в сила определение № 658/31.10.2012г., постановено по гр.д.№ 467/2012г. нае РС-Нови пазар е прекратено делото поради недопустимост на предявеният иск по чл. 124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на документ – скица на частна гора, приложена по преписката за възстановяване на процесния имот. Иска за делба е уважен, като е допусната делба между всички наследници при квотите по Закона за наследството.
Пред въззивната инстанция с молба № 5386/14.10.2013г., адвокат Н. е поискала отлагане на делото, насрочено на 15.10.2013г. поради това, че е ангажирана по н.ч.х.д.№ 88/2013г., насрочено за посочената дата. Видно от протокола от 15.10.201г. по възивното дело, съдът е взел предвид, че адвокат Никова представлява 11 от съделителите и това, че е доказала ангажираността си по друго дело и не е дал ход на делото. За следващото съдебно заседание на 29.10.2013г., адвокат Никова не е подавала молба за отлагане на делото. Молба за лично явяване, или за отлагане на делото не е постъпила преди това съдебно заседание от никой от съделителите, поради което съдът е дал ход на делото и ход по същество.
С обжалваното въззивно решение, съдът е потвърдил решението на РС, като се е позовал на това, че решението за възстановяване на собствеността има конститутивно действие и с него имота е възстановен на всички наследници на общия наследодател, а исковете по чл. 13, ал.8 ЗВСГЗГФ на наследници на синовете му, че възстановената гора е принадлежала само на преките наследници са отхвърлени.
Липсата на формулиран правен въпрос, който е общото основание за допускане до касация, е достатъчно за не допускане на касационно обжалване съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Дори да се приеме, че касаторите поставят въпроса за това противоречи ли нормата на чл. 142, ал.2 ГПК на чл.6 от Европейската конвенцията за защита правата на човека относно правото на лично участие на страната в производството пред съд и правото й на защита, този въпрос е неотносим към спора поради следното. Пред въззивната инстанция не е правено искане за лично явяване на някой от съделителите, а искането за отлагане на делото за съдебното заседание на 15.10.2013г. е било уважено от съда. За следващото съдебно заседание, в което е даден ход на делото не е имало искане за отлагане нито от съделител, нито от пълномощник по делото.
В производството пред РС с молба № 90 от 08.01.2013г. е направено искане от М. А. А. за отлагане на делото поради това, че желае лично да се яви, но е болен. Това е установено с амболаторен лист от предния ден и медицинско удостоверение. Пълномощникът му е присъствал в съдебното заседание на 20.03.2013г., когато съдът е дал ход на делото, позовавайки се на това, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 142, ал.2 ГПК и страната и пълномощника й да са внезапно възпрепятствани. Дори да се приеме, че това е било нарушение на чл. 6 ЕКПЧ, то не е било наведено като оплакване във въззивната жалба. В нея е направено оплакване само за това, че ТР № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС противоречало на чл. 303, ал.1 ГПК въпреки нормата на чл. 130 ЗСВ. На второ место във въззивната жалба е заявено възражение за придобивна давност. Съгласно чл. 133 във вр. 131 ГПК и т.4 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК възражението за придобивна и погасителна давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба. Правото на участие на касаторите в производството не е било нарушено – те са представлявани от адмокат и са могли да заявят възражението за придобивна давност в посочения срок, но не са го направили с отговора към исковата молба. Затова дори да се приеме, че са формулирали въпрос за правото на лично явяване на страна пред съд по чл. 6 ЕКПЧ и предпоставките за отлагане на делото по чл. 142, ал.2 ГПК, то отговора на този въпрос не би променил резултата от спора. Затова не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 276 от 12.11.2013г. по гр.д.№ 395/2013г. на Шуменски окръжен съд по касационна жалба, подадена от З. О. Н., Ф. О. Х., Ф. А. М., М. А. А., М. Р. М., З. А. В., Р. Б., С. Б. Й., А. И. Д., А. И. И. и Н. И. И.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: