О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 01.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1773 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. М. Т. против решение № 209/05.12.2014г. по гр.д.№ 472/2014г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 713/13.05.2014 г. по гр.д. № 142/2014 г. на Окръжен съд Варна. С последното е уважен иска, предявен от К. С. Д., като е прогласено за нищожно саморъчно завещание, вписано в Службата по вписвания [населено място] под № 102, том 3, вх.рег. № 3171 от 17.02.2012 год, оставено от М. Д. С., починал на 02.12.2011 г., на осн. чл. 26 ал.2 вр. чл.44 от ЗЗД. В частта за присъдените разноски са подадени частни жалби, по които са образувани ч. гр.д.№ 1771/2015г. и 1772/2015г.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че чл. 25 ЗН не определя поредността, в която следва да са поставени датата и подписа, за необоснованост на извода, че завещанието не е безвъзмездно, за допуснати съществени процесуални нарушения, като е отказано събиране на гласни доказателства, които да установят мотива, поради който е направено завещанието и действитените отношения между завещателя и касатора, ползващ се от завещанието.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК, което е инкорпорирано в първата част на жалбата са формулирани следните въпроси: 1. наличието на особено мнение на съдия от съдебния състав и излагането на мотиви в него, които са в противен смисъл на приетото от мнозинството представлява ли липса на ясни и категорични мотиви към решението, съгласно изискването на чл. 236 ГПК 2. как следва да се установи действителната воля и мотив за извършване на завещанието – буквално само въз основа на текста на написаното, или въз основа на всички други твърдения на страните, установените факти, законовите разпоредби, които са релевантни – чл. 14 ЗН и чл. 20 ЗЗД, при какви обстоятелства се опорочава безвъзмедния характер на завещанието. 3. допустимо ли е установяване със свидетелски показания на нравствения мотив на завещанието. 4. неоспорването на завещанието относно авторството му и липса на оспорвания относно дописване на датата, наличие на други завещания, противоречиви дати, представляват ли достатъчно основание да се приеме, че изписването на датата след подписа не опорочава формата за валидност на завещанието, предвидена в чл. 25 ЗН. Подлежи ли на развитие и подробно тълкуване въпроса за мястото на датата, когато няма спорни факти относно извършеното датиране.
Ответникът по касация оспорва допускането до касация с мотив, че решението е съобразено със съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
Методи Д. С. е починал на 02.12.2011 г. и негов единствен наследник е К. С. Д. – негов племенник /син на брат му С. Д. С., починал 2005г. М. Д. С. е завещал на ответника по иска Д. М. Т. жилището си в [населено място]. В завещанието е посочено „срещу гледане след моята смърт”. Завещанието е подписано и след подписа следва датата – 24.10.2011 г. – 40 дни преди да почине. Не е спорно, че Д. Т. е бил приятел на завещателя, бил е болен и е имал нужда от грижи и че Д. Т. му е помагал последните години от живота му. След смъртта на завещателя, завещанието е обявено и вписано в СВ в [населено място] под № 102, том 3, вх.рег. № 3171 от 17.02.2012 г.
В хода на производството не е оспорено авторството на завещанието, не се установява да са оставени и други завещания. Ответникът Т. е искал допускане на свидетели, които да установят мотива, поради който е направено завещанието, това, че пет години преди съставяне на завещанието Т. се е грижел за завещателя – негов приятел като му е пазарувал, включително и лекарства, носел му за пране дрехите и т.н. Съдът не е допуснал гласни доказателства, тъй като мотива за завещанието не се установява със свидетелски показания, а има значение само изразения в съдържанието му мотив.
Въззивният съд е приел, че завещанието е израз на безкористна щедрост, но може да има възнаградителен характер, както и да съдържа условие или тежест. Волята на завещателя следва да се тълкува според начина, по който тя е изразена в самото завещание. Изразът в завещанието „срещу гледане” според съда следва да се разбира в смисъл, че завещателните разпореждания са направени не от благодарност за грижи, полагани в миналото, а срещу гледане, което завещателят е очаквал в бъдеще. Не е възприета тезата, че то има нравствен мотив, продиктуван от чувството на благодарност. Прието е, че това е условие, което е невъзможно, защото изпълнението му е могло да стане само приживе на завещателя, а завещанието поражда действието си след неговата смърт. Поради изложеното и защото завещанието противоречи на безвъзмездния характер на сделката, то е нищожно на основание, предложение последно на чл. 42 б.”в” от ЗН
На второ место е прието, че завещанието е нищожно и поради неспазване на формата по чл. 25 ал.1 ЗН, който изисква подписът да е завършващият елемент от завещанието и след него да няма нищо друго. В случая завещанието съдържа всички елементи но датата, която е важен елемент от завещанието, макар да не е част от завещателното разпореждане е след подписа. Посочено е значението на датата за определяне на действащото, ако има няколко последователни завещания, както и при преценката дали към деня на съставянето му завещателят е бил дееспособен, поради което изискването за дата е императивно и тя задължително трябва да е поставена преди подписа. Когато завещателят е пропуснал да изпише датата и направи това допълнително, той следва да я приподпише с оглед действителността на завещанието. Съдът се е позовал на решение № 343/01.11.2011 год по гр.д. № 1147/2010 год на ВКС на РБ, I г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По първия въпрос. Действително решението е постановено при особеното мнение на докладчика съдия М.Д.. Това обстоятелство обаче не е основание да се приеме, че „липсват ясни и категорични мотиви”. Подписването на решението с особено мнение е изрично предвидена възможност по ГПК. Решението, постановено с особено мнение има същото действие както всяко друго решение. Волята на мнозинството в този случай формира решаващия извод. ГПК в нормата на чл. 236 ГПК не говори за „категорични” мотиви, а за излагане на мотиви. Обжалваното решение е мотивирано, особеното мнение – също.
На вторият въпрос – „как следва да се установи действителната воля и мотив за извършване на завещанието – буквално само въз основа на текста на написаното, или въз основа на всички други твърдения на страните, установените факти, законовите разпоредби, които са релевантни – чл. 14 ЗН и чл. 20 ЗЗД, при какви обстоятелства се опорочава безвъзмедния характер на завещанието” и следващия въпрос „допустимо ли е установяване със свидетелски показания на нравствения мотив на завещанието” отговаря закона. За преценка действителността на завещанието според чл. 42, б. „в” ЗН „има значение само изразения в него мотив, поради който единствено е направено”. Затова са недопустими свидетелски показания, или други доказателствени средства за установяване мотива, поради който е направено завещанието. Дори извън текста на завещанието, след подписа, или другаде да е обяснено защо е направено завещанието от завещателя, това няма значение за действителността му /Р № 88/ 30.04. 2013 г. по гр.д.№ 826/2012г. ІІІ гр.о./ Посочването на възнаградителен мотив в завещанието – преди подписа обаче е основание да се приеме, че то не е безвъзмезден акт на разпореждане и да се прецени за нищожно. Вярно е, че завещанието може да е и акт на благодарност, но в този случай то се прави след това, за което се благодари с него. В случая обстоятелството, че завещанието е изготвено само 40 дни преди да почине завещателя от гледна точка на това дали има благодарствен и възнаградителен характер, или съдържа изявление за очакване за бъдещи грижи е без значение. Колко би продължил периода след съставяне на завещанието е неизвестно към момента, когато то е писано.
Правилата за формата на завещанието са императивни и е без значение дали се оспорва завещанието относно авторството му и липса на оспорвания относно дописване на датата, наличие на други завещания, противоречиви дати. Преценката за това дали завещанието е датирано и подписано не зависи от това дали има спорни факти поделото. Формата на саморъчното завещание е облекчена като начин на съставяне – без намена на държавен или друг орган, но е уредена само с императивни правила, неспазването на които води до нищожност – чл. 42, б. „а” ЗН.
Относно изискването за дата на саборъчното завещание, съдебната практика е еднозначна: С Р № 4384 от 14.11.1980г. по гр.д.№ 2083/80г. І гр.о. е прието, че при липса на елемент от датата, той може да се допълни от съдържанието на завещанието. С Р № 62/05.03.2004г. по гр.д.№ 663/2003г. І гр.о. се приема, че тя трябва да е преди подписа. Решение № 601-05-І приема, че достоверната дата трябва да се извлече от съдържанието му, но не от доказателства извън съдържанието му. Решение № 1097 от 11.12.2008г. по гр.д.№ 4961/2007г. V гр.о. приема, че датата на изготвяне на саморъчното завещание трябва да е обозначена при съставянето му, т.е. следва да е елемент от текста му и да предхожда подписа. С Р № 821/19.11.2010г. по гр.д.№ 1906/2009г. І гр.о. е прието, че датата е единия от трите съществени елемента на саморъчното завещание наред със съдържанието и подписа му. Императивната норма на чл.25 от ЗН, законодателят изисква саморъчното завещание “да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от завещателя”, т.е. тя определя поредността, в която трябва да се намират двата елемента. Подписа следва да е след датата, но точното место на датата преди подписа не е определено. Датата може да е написана в началото на завещанието като част от текста, или в края му преди подписа.
Въззивното решение е съобразено с тази и цитираната в него съдебна практика. Представените от касатора решения акцентират на възнаградителния характер на завещанието, но при изрично изразен мотив в него „срещу гледане” не може да се обоснове само възнаградителен характер. Със свидетелски показания не може да се установява друг мотив за съставяне на завещанието, който не е изразен в него.
Представените от касатора решение не разглеждат казуси, при които е записан посочения текст в завещанието и не са относими към мотивите на мнозинството от съдебния състав, изложени към решението. Няма спор, че завещанието може да има благодарствен характер и не е нищожно, ако с него не се възлага задължение за в бъдеще/ Р № 188/06.04.2004г. по гр.д.№ 627/2003г. на І гр.о. на ВКС. Завещанието, като всяка друга сделка подлежи на тълкуване, когато в него има двусмислени изрази – Р № 301/09.05.1995г. тр.д.№ 23/1995г. І гр.о. Процесното завещание обаче съдържа изрично израза завещавам… „срещу гледане след моята смърт”, който не е двусмислен, или неясен относно това, че завещанието е срещу очаквана престация за гледане. Тъй като мотива на завещанието се извлича само от съдържанието му не е необходимо назначаване на вещо лице, или изслушване на свидетели. Решенията, които разглеждат задължението на съда за служебно назначаване на експертиза и за тълкуване на завещанието като едностранна сделка са неотносими. Не съставляват основание за допускане решенията, които не са влезли в сила, или поне тези представени въззивни решения, за които няма отбелязване, че са влезли в сила /напр. Р № 902/20.05.2013г. по гр.д.№ 1150/2013г.
Или в обобщение не е налице нито общото, нито допълнителните основания за допускане до касация, поради което не се допуска касационен контрол. Съобразно този резултат, на ответника по касация следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1380 лв., който съответства на цената на иска – 43245 лв. Минималния адвокатски хонорар по Наредбата на основание чл.9 във вр. с чл. 7 от Наредба № 1 е в размер 1380 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 209/05.12.2014г. по гр.д.№ 472/2014г. на Варненски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Д. М. Т.
Осъжда Д. М. Т. да плати на К. С. Д. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1380 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: