О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 20.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 898 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. В., С. А. Б. и А. А. Б. против решение № 918 от 24.02.2011г. по гр.д.№ 4175//2007г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 01.07.1006г. по гр.д.№ 78/1992г. на Софийски РС във всичките му части с изключение на първия и четвъртия диспозитив и по претенциите по възлагане и вместо това е извършена делба по способа по чл. 292 от ГПК /отм/, като в общ дял на Л. Б. К. и Г. Ц. Н. е предоставен дял първи, състоящ се от първи етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място] на убл. “П. 4 № 143 със застроена площ 52,32 кв.м., мазе от 10 кв.м. и 45,22% от общите части на сградата и от дворното место с площ 785 кв.м., съставляващо имот 544 от кв. 61 /стар6/ по плана на@@7@[жк], [улица] заедно двете бараки в дворното место от към [улица]/бивша “Ч.”, а в общ дял на Б. А. П. и тримата касатори е разпределен втория етаж от жилищната сграда, мазе от 25 кв.м., 54,78% ид.ч. от общите части на сградата и дворното место и двете бараки от към [улица], като Л. К. и Г. Н. са осъдени да заплатят всеки по отделно общо на касаторите за уравнение на деля им по 1566,25 лв. Решението на РС от 01.07.1996г. по гр.д.№ 78/1992г. в частта, с която са отхвърлени претенциите за възлагане на Г. недялков и А. Б. за жилището на първия етаж и на С. Б. и Р. В. за възлагане на втория етаж е оставено в сила.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът е избрал неправилен способ за извършване на делбата. Според касаторите, делбата следва да се извърши чрез възлагане по чл. 288, ал.3 от ГПК/отм/, а не по чл. 292 от ГПК /отм/ Направено е и оплакване на допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е съобразил дадените указания в отменителното решение на ВКС по спора.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани точни въпроси, а се излага довод, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не са изпълнени задължителните указания в отменителното решение и относно това, че делбата е следвало да се извърши по чл. 288, ал.3 от ГПК /отм/, поради което е налице основанието по чл. 280, ла.1 т.3 от действащия ГПК
Ответниците по касация не вземат становище..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Обжалваното възивно решение е постановено след отмяна на решение от 24.11.2005г. по гр.д.№ 2939/1999г. на СГС, с което е отменено частично решение от 01.07.1996г. по гр.д.№ 78/1992г. по извършване на делбата и вместо това са разпределени реалните дялове от допуснатия до делба недвижим имот по чл. 292 от ГПК/отм/. Оставено е в сила решението в частта, с която е прекратено делбеното производство поради липса на предмет. Така предмет на второто въззивно разглеждане на делото е извършване на делбата на двуетажната жилищна сграда и дворното место от 785 кв.м., съставляващо имот 544 от кв. 81 /стар 6/, находящо се в [населено място],[жк] [улица], № 143 и подобренията в него – четири бараки и стопанска постройка, допуснати до делба между Р. Д. В., С. А. Б., А. А. Б. и Б. А. П. с квота по 1/8 ид.ч. за всеки и Л. Б. К. и Г. Ц. Н. с квота по 2/8 ид.ч. Предмет на делба е наследството, останало от Б. В. Б., починал на 06.02.1959г. и неговата съпруга Л. В. Б., починала 1968г. Ищците са наследници на дъщеря им М. Б. И., починала 1987г. а ответниците – на сина им А. Б. В., починал на 05.03.1990г. Въззивният съд е извършил делбата чрез разпределение по чл. 292 от ГПК:отм/, като е предоставил в дял на наследниците на М. И. първия етаж от двуетажната жилищната сграда и 45,22% от общите части на сградата и от дворното место и двете бараки към [улица]/бивша “Ч.”. В дял на тримата касатори Р. Д. В., С. А. Б., А. А. Б. и Б. А. П. е предоставен втория етаж от двуетажната жилищна сграда, 54,78% от общите части на сградата и от дворното место и двете бараки в дворното место от към [улица]. Така делбата е извършена чрез разпределение по колена. Отхвърлена е претенцията за възлагане на Г. Н. и А. Б. на първия етаж от двуетажната жилищна сграда и на С. Б. и Р. В. на жилището на втория етаж от жилищната сграда поради това, че те не са доказали, че са живели в тези жилища към момента на откриване на наследството заедно с наследодателите си, каквито предпоставки се съдържат в нормата на чл. 288, ал.3 от ГПК/отм/ Съдът се е позовал и на т.9 от ТР № 1/2004г., съгласно която ако съсобствеността възниква в резултат на откриване на две наследства, то за възлагане по чл. 288, ал.3 от ГПК следва да се докаже, че претендиращият е живял в имота към момента на откриване на наследството на прекия си наследодател, от който черпи права. При конкуренция на права между наследниците, които са живели в неподеляемия имот към момента на откриване на наследството и нямат друго жилище, то се възлага на този, който предложи по-голяма цена /т.7 от ТР № 1/2004г. на ОСГК/
Липсата на точно и ясно формулиран въпрос е достатъчно основание за не допускане до касация съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 294 от ГПК указанията по приложението на материалния и процесуалния закон са задължителни за долната инстанция. В отменителното решение ВКС е дал указания да се разгледат претенциите за възлагане по чл. 288, ал.3 от ГПК и ако те са неоснователни, тогава да се извърши делбата по друг способ. Въззивният съд е разгледал претенциите по чл. 288, ал.3 от ГПК/отм/ и ги е отхвърлил, тъй като по делото не е доказано към момента на откриване на наследството, оставено от двамата преки наследодатели на страните – М. Б. И., починала 1987г. и А. Б. В., починал на 05.03.1990г. някой от заявилите претенции да са живели в някой от етажите. Твърдения в този смисъл са направени от тях, но липсват доказателства в тази насока. Установено е кой е подобрявал имота към 1992-93г., но това е след откриване на наследството. Адресните регистрации не са доказателство за живеене на определен адрес, тъй като те са в изпълнение на административни изисквания, а и такива данни има само за С. А. Б. от 2002г. Има данни за нейна регистрация от 1980г. на адреса на имота, но те не са конкретизирани относно обекта, формиращ сега самостоятелен дял.. Предвид не доказване на една от предпоставите по чл. 288, ал.3 от ГПК не е налице конкуренция, поради което съдът не е дал възможност претендиращите да предлагат цена. Така съдът е спазил постановките на т.9 и т.7 от ТР № 1/2004г. на ОСГТК, т.е. съобразил се е със задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Наличието на такава, която намира приложение и при новия ГПК, тъй като предпоставките за възлагане на същите сочи на липса на наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Способът за възлагане на делбените имоти е различен от способът на разпределението им по чл. 292 от ГПК /отм/, поради което няма пречка да се отхвърли претенцията за възлагане, като се разпредели същия имот.
ВКС не е давал указания по кой способ да се извърши делбата, а е указал да се обсъдят претенциите. Затова въпросът за задължителните указания на ВКС при връщане на делото за ново разглеждане е неотносим.
Относно това дали делбата е допусната по колена, в отменителното решение ВКС е посочил, че съдът е определил квотите по наследство, съгласно исикването на чл. 282, ал.1 от ГПК /отм/.С това решение не се определят квотите по колена и за извършването на делбата е без значение как са определени квотите, а размера им. В този смисъл ВКС не е давал указания делбата да не се извършва по колена.
Доводите, касаещи необоснованост на решението и неадекватност на цената на всеки от дяловете могат да се разглеждат само при разглеждане на касационната жалба по същество. В производството по допускане до касация тези въпроси не могат да се обсъждат и поставянето им не обосновава допускане до касационен контрол ако не се обосноват по отношение на тях общото и допълнителните основания за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 918 от 24.02.2011г. по гр.д.№ 4175//2007г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Р. Д. В., С. А. Б. и А. А. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: